ДА ПРЕДИЗВИКАШ ФРОЙД

 

Алтер‑Израил‑Шимон Фойерман, сп. Лехаим,

23 октомври 2025 г.

Аарън Т. Бек (на снимката), който почина през 2021 г. на 100-годишна възраст, е един от най-великите психолози в света и основател на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ).

Бек, един от най-пламенните прагматици в своята област, отхвърля фройдистката психоанализа в полза на терапия, която набляга не толкова на несъзнаваното, колкото на способността за проследяване и контролиране на мисли и вярвания, които причиняват повече вреда, отколкото полза. КПТ, методът на лечение, който той разработва, в крайна сметка придобива огромна популярност в световен мащаб и, измествайки психоанализата, се превръща в предпочитан метод на психотерапия за повечето специалисти и пациенти.

Подобно на почти всички гиганти на психоанализата и психологията от миналия век, Бек е евреин. Докато Фройд и други автори пишат томове, обсъждащи еврейството на Фройд и неговото влияние върху психоанализата, еврейството на Бек като цяло остава незабелязано. Бек, практичен и срамежлив по природа, разработва метод, който представя психотерапевта като треньор и инструктор, а не като гръмоотвод за конфликтите на пациента.

Тези, които съвестно документират постиженията и иновациите на Бек, пропускат нещо много колоритно и драматично. Бек – учтив, решителен, въоръжен с научни доказателства и данни – оспорва установения ред. Какво еврейско има в това? Много.

Фройд пише, че ако бащата толерира непослушанието (и омразата) до известна степен, това е нещо хубаво. Ще бъде по-лесно за сина да напусне родителското гнездо и да изгради собствен живот. Дори може да се твърди, че за евреите е типично да формират минян¹ от отцепнически групи, разделяйки се на различни движения. В ранните дни на психоаналитичното движение (а портретите на неговите лидери – мрачни, замислени мъже с пенснета, местни жители на Централна Европа – биха могли да бъдат нарисувани от Рембранд), между неговите сподвижници е имало много кавги и междуособни конфликти. Следващите поколения последват примера им – много от учениците на Фройд се разделят с него и създават свои собствени школи и теории в рамките на психоанализата. Фройд е ядосан, но не може да направи нищо по въпроса, защото знае как ще свърши всичко това.

Бек обаче отива по-далеч от повечето си колеги. Той „инжектира отрова“ в ортодоксалната психоанализа от 50-те години на миналия век, с нейната свещена атмосфера на мрак и дълбока мисъл, въвеждайки надежда, прагматизъм и здрав разум, и на Бек едва ли ще му бъде простено за това.

Сякаш „Мистър Роджърс и неговият квартал“ бяха тръгнали да превъзпитават „Семейство Адамс“. Бек, учтив джентълмен с папионка, спокойно отхвърля неразбираемия, изумяващ език на фройдистката теория, както и кафкианския лексикон на психоаналитичната терапия, и тихо детронира краля.

Нека ви дам пример – еврейска жена се бори със себе си заради слабостта ѝ към шунката и скаридите. „Ако се отдам на удоволствието, Бог ще ме накаже“ – казва тя. Бек ѝ обяснява –  „Нека подложим на изпитание тези автоматични мисли и вярвания, и твоите представи за Бог. Нека преминем към сферата на доказателствата, дете мое, просто яж тези храни и виж дали Бог ще порази удари мълния или не.“

На фройдистите Бек би казал – за да бъдем добри психотерапевти и да помагаме на хората, не е задължително да анализираме интензивен трансфер и мъчителен Едипов комплекс. Можем да оставим всичко това зад гърба си, запазвайки само най-доброто! Искате да кажете, че можем да бъдем добри евреи, без да спазваме кошер? Давай шунката, старче. Толкова е вкусна!

А в какво е вярвал самият Бек? Впечатлението ми е, че се е чувствал евреин, но не е бил вярващ – поне не официално. За него добрият евреин и добрият човек са били феномени на един и същ гещалт². По рождение той е бил син на Нова Англия и е демонстрирал своята етническа принадлежност и религия не повече от някой унитарианец от Торонто. Той е бил евреин, но в опростена, изключително опростена форма.

Думите ми изобщо не означават, че когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е повърхностен метод. Далеч съм от това. Тези, които прилагат КПТ на практика, стигат до корена на автоматичните мисли, свързани с вярванията. Бек търпеливо и любезно е отстранил това, което е смятал за ненужно – всичко, което е придавало на психоанализата от Стария свят нелинеен, хаотичен и подривен характер. Мнозина вярват, че Бек е спасил психотерапията от самата нея. Той сам е открил, че това, което изглежда на повърхността (и като цяло е повърхностно), е изпълнено с дълбок смисъл.

Бек веднъж работил с мъж, който решил, че жена му не го обича, защото не се е сбогувала с него, преди да си тръгне онази сутрин. „Мислите, че жена ви не ви обича, защото сте убеден, че е невъзможно някой да ви обича. Няма доказателства в подкрепа на вашето убеждение, но въпреки това упорито вярвате в него. Помага ли ви това убеждение?“ – питал психологът. Критиците на всички школи и лагери обаче бързат да посочат, че убежденията не се рушат под натиска на „доказателства“: в края на краищата те се оформят от нашите желания, асоциативни последователности и образите, с които се идентифицираме. Последователите на Уиникот³ твърдят, че мястото на убежденията е в преходното пространство –  човек не трябва да ги опровергава, а просто да се колебае между убеждения и съмнения – това е ключът към творческия живот.

Въпреки че Бек е бил майстор на убеждаването, той не е потопил психоанализата. В края на краищата, хората са хаотични, нелинейни същества, които с радост подкопават собствените си основи и следователно психоаналитичната терапия и мистерията и откритията, които я съпътстват, по всяка вероятност ще процъфтяват и ще останат с нас завинаги. Фройд се е стремял да дестилира неистовата мъка в просто чувство на нещастие. Казано по-просто, Фройд не се е доверявал на щастието. Бек го е правил. „Типично е за евреите“, пише Фройд на сина си Ернст през 1938 г., „да не отхвърлят нищо и да намират заместител на загубата.“ Докато Фройд е бил обсебен от скръбта и загубата, те са били неразделни от радостния дар да се намери утеха след загуба в знанието, и може би дори по-добро от знанието – самата жажда за знание.

Макар че Фройд никога не е възнамерявал да лекува някого с психоанализа, Бек го е правил, използвайки когнитивно-поведенчески методи, факт, с който е бил доста горд. Бек е искал да озари деня, а Фройд е искал да направи нощта по-малко непоносима.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹ - от иврит, буквално „число“, кворум от десет евреи (в традиционния юдаизъм, възрастни мъже), необходим за публична молитва и някои религиозни обреди. Това е минималната общностна единица, която придава на молитвата общностен, а не индивидуален характер;

²-нем. gestalt, „форма, образ“;

³- Доналд Уудс Уиникот, британски педиатър и детски психоаналитик, смятан за ключова фигура в теорията за обектните отношения. Няколко концепции са кръстени на него, включително „истинското“ и „фалшивото“ Аз, както и „преходните обекти“ и „потенциалното пространство“, всички свързани с развитието на личността и креативността.