МЕДАЛ ЗА БУДАПЕЩА

 

Гарик Мазор, Kasparov.ru, 22.10.2025 г.

Путин се държи като продавач на мир – чрез заплахи и демонстрации на сила...

Президентът Доналд Тръмп, както знаем, предпочита да сключва сделки. Тръмп се наслаждава на това, което е правил успешно през целия си живот. Това е напълно естествено за всеки. Дори когато Тръмп се е озовавал в трудни бизнес ситуации, той никога не се е отказвал и е намирал изход.

Решенията на трудни ситуации в живота и бизнеса никога не са стерилни или морални. Твърденията за противното са просто неискрени. Бизнесмените, които са преминали през фалит и са успели да си възвърнат богатството, се придържат към напълно различни морални стандарти от повечето хора. Въпреки че дори мнозинството от хората не винаги имат морален компас.

Политиката е точно като бизнеса, където съществуват интереси и пари, но моралът напълно отсъства от общоприетите норми. Моралният политик звучи абсурдно и неубедително. Моралният политик съществува само във въображението на „вегетарианците-идеалисти“. Прагматичен политик, за когото интересите и печалбата са основен приоритет, е истински политик. Това е реалността.

Ето защо моралният бизнесмен е почти винаги губещ, точно както и моралният политик.

Тръмп води преговорите, използвайки класическия шаблон на медиатора – първо, предпазливи контакти със страните в конфликта чрез свои хора, задължително преплетени със заплахи, но и с обещания за ползи и дивиденти. Като опитен медиатор, Тръмп структурира диалога така, че и „продавачът“, и „купувачът“ ясно да разберат, че и двамата споделят обща цел – да постигнат споразумение: единият иска да продаде, другият иска да купи. И двете страни вече знаят това, но директното договаряне е по-трудно и по-малко ефективно, отколкото чрез умел медиатор.

При директни преговори емоциите, примесени с недоверие, неизбежно надделяват, докато най-важният въпрос, този за цената, остава извън обсъждането. Тя просто не се обсъжда. Което всъщност се случва в повечето случаи. Те толкова много говорят, всеки за собствените си интереси –  оплаквания, амбиции, фантазии, несигурност, че в крайна сметка най-накрая няма за какво да си говорят. Защото при всякакви преговори, за да се постигне резултат, е нужно само да се обсъди цената. Без въпроса за цената, по дефиниция не може да се сключи сделка. Сделките се разпадат, когато страните, затънали в илюзии и недоверие, дори не стигнат до въпроса за цената.

Когато опитен медиатор влезе в процеса на преговори, емоциите, съмненията и главоблъсканиците губят предишната си актуалност и цената заема централно място. И разговорът придобива конкретна форма – сделката е близо до сключване.

Войните на Израел с арабските страни винаги в даден момент са достигали до точка, в която страните започват да търсят примирие. Израел е купувачът на мир, арабите са продавачите, а Съединените щати са медиаторът.

Израел се нуждаеше от мир. Той е предпоставка за икономически растеж и развитие, което се отнася за всяка малка държава. Постигането на споразумение беше трудно: преплитаха се твърде много фактори и противоречия.

Арабско-израелските войни показаха, че мирът в Близкия изток в класическия смисъл е непостижим – поне през последните две хиляди години.

Тук под „мир“ се разбира примирия и затишия между войните.

Войната от 2023-25 ​​г., започната от терористите на ХАМАС с нападение срещу Израел на 7 октомври, стана поредно потвърждение, че всички войни между Израел и арабите са започнали с нападение от страна на арабите. Израел никога не си е поставял безумната цел да унищожи някоя арабска държава или да изтласка арабите в морето.

Арабите и ХАМАС обаче имат официално заявена цел – унищожаването на Израел. Същата цел е посочена в държавната доктрина на Иран. Войната от 7 октомври, както всички предишни войни, демонстрира за стотен път, че целта за унищожаване на Израел е нереалистична и затова в региона започнаха активно разговори за прекратяване на войната.

Израел винаги е плащал висока цена за мира. Цената за мира не може да бъде ниска.

Тръмп, като силен посредник, редувайки „моркови и тояги“, успя да доведе страните до основния въпрос – цената. Тръмп не се опита да разсече възела от противоречия, а просто го избута настрана – „пъхна го под килима“. И единственото нещо, което остана на масата, беше цената.

Сделката беше подписана и настоящата война временно прекратена.

Какво ще се случи след това е лесно да се предвиди – или възелът ще бъде изваден отново изпод килима и всичко ще се повтори, или пазарлъкът ще продължи, оставяйки старите спорове зад гърба си. Днес ситуацията се развива точно по втория сценарий.

През ноември 2025 г. Тръмп планираше да се срещне с Путин в Будапеща, за да продължи преговорите, започнати през пролетта на 2025 г. в Аляска. Това означаваше, че процесът на преговори е продължил през цялото това време. Сега посредникът ще се срещне лично с продавача – Путин. Тръмп преди това се е срещал няколко пъти с купувача – украинския президент.

Личните срещи на посредника с двете страни показват, че цената вече се обсъжда. Цената на прекратяването на войната, цената на мира. Или на примирието.

Както Москва, така и Киев са стигнали до точката, в която прекратяването на войната е в интерес и на двете страни. Всяка страна има свои собствени мотиви, но има обща причина – изчерпването на ресурсите. Всяка война е свързана с човешки, материални, военни и морални разходи. И двете страни се нуждаят от време и пари, за да възстановят ресурсите си.

Когато преговорите се насочат към въпроса за цената, това означава, че страните се отдалечават от емоционалната и идеологическа реторика, от заявените си амбициозни цели.

Путин действа като продавач на мир – чрез заплахи и демонстрация на сила към Запада, но в същото време се среща с Тръмп за втори път, за да обсъди цената на мира, а не войната.

Украйна е като купувач, демонстриращ своите възможности. Украйна вече знае предложената цена – тя е обявена от посредника. Цена, на която Путин е готов да продаде мира

При подобни сделки няма две напълно удовлетворени страни и не бива да се очаква справедливост, предимството обикновено е на тази с най-много ресурси и възможности.

В случая с Украйна, както и в Близкия изток, посредникът – Тръмп – разполага с най-мощните ресурси. Слаб посредник без мощни ресурси не може успешно да доведе страните до сделка.

Следващата среща на Тръмп с Путин е насрочена за ноември 2025 г. в Будапеща.

Прави впечатление, че историята на Украйна в Будапеща започва още през 1994 г., когато е подписана първата „сделка“ – красива по форма, но неизгодна по същество. Тогава на Украйна са продавани „гнили домати“ в красиви опаковки. И Украйна купува тези „гнили стоки“. Тези, които вече са купили „фалшификат“, обикновено са готови да го направят отново. Въпросът е този път дали „фалшивото“ не се оказва прошарено със смъртоносна отрова.

През 1994 г. в Будапеща Украйна се отказа от единствената гаранция за своя суверенитет – ядрения си арсенал.

През 2025 г. в Будапеща Украйна, както вече е ясно, е готова да се откаже от териториите си.

Това е цената, за която Путин е готов да продаде края на активната фаза на войната.

Въпреки че Тръмп все още не е получил златен Нобелов медал, той има всички шансове да получи „медал за град Будапеща“¹.

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-съдейки по съобщенията в медиите, е твърде вероятно президентът на САЩ да се размине и с „медал за Будапеща“.