ЗВЕЗДИ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ?¹

 

Професор Вили Лилков, 21.10.2025 г.

Отново по телевизията показват филма „На всеки километър“, който изобилства от лъжи, измишльотини и бутафорен героизъм. Още първата серия започва с огромна лъжа, която се поддържа години наред. Лъжата е, че след Септемврийския метеж през 1923 г. в Дунава са потопени шлепове с арестувани метежници. Филмът показва как един шлеп потъва, те пеят любимата песен на Димитър Благоев „Ален мак“ и само Георги Георгиев (Гец) се спасява. Истината е, че шлеповете във Видин и Лом (вероятно и на други места) са използвани само като арести на метежници и то за много кратко време. В историческите документи от това време няма данни за потопени шлепове, а за шлепове със затворници се говори само в баладата на Асен Разцветников „Удавници“ (1924).

През 1967 г. ЦК на БКП възлага на Музея на революционното движение в България да проучи въпроса за жертвите в „политическите борби срещу буржоазната власт за периода 1923–1944 г.“. Екип от 16 души (10 изследователи, редактори и консултант; 4 художници и по един технически редактор и коректор) проучва фондовете на Централния партиен архив, архивите на музеите в страната и архивите на местните, общинските, градските и окръжните комитети на борците против фашизма и капитализма. Анкетирани са близки и роднини на загиналите, в общинските, окръжните и градските народни съвети са направени проверки, справки и уточняване на данните при пълно съдействие от местната власт.

Резултатите са публикувани през 1969 г. в годишника на Музея на революционното движение „Победа“, а през септември 1972 г. издателството на ЦК на БКП отпечатва книга албум „Звезди във вековете“. В нея, за изненада на всички, е посочено, че общият брой на загиналите в действия срещу държавната власт за периода 9 юни 1923 – 9 септември 1944 г. е 4816² души.

Комунистите са много сконфузени и луксозното издание излиза в малък тираж и толкоз! Прегледът на данните в книгата-албум за шестте окръга по поречието на Дунава (от Видин до Силистра) показва, че от общо 853 убити там за периода 1923–1944 и посочени в книгата няма нито един удавен, да не говорим за потапяне с шлеп! Само 13 души от всички жертви, описани в книгата, са загинали на различни места близо до бреговете на реките Дунав, Искър, Лом и Огоста, но няма нито един удавен.

А сега още малко за спекулациите в книгата-албум „Звезди във вековете“.

Изследователите са посочили като „жертви на българския фашизъм“ много българи емигранти, които умират от естествена смърт или болести в СССР и лица, които са починали в България от естествена смърт, болести или при нещастия.

На „сметката“ на България като жертви на фашизма са записани и ликвидираните от Сталин българи политемигранти в СССР. При това убийствата им са извършени и благодарение на характеристиките, които им дава ЦК на БКП пред ръководството на Коминтерна! Само при репресиите през 30-те и 40-те години 579 български комунисти (при това ръководни кадри на БКП) са разстреляни или починали в затвори и концлагери в СССР.

Членове и войводи на разбойническите чети през 20-те години, които извършват обири, кражби, нападения, съпроводени с брутални жестокости спрямо мирни и невинни хора и които нямат нищо общо с „антифашистката“ борба са обявени за жертви на фашизма. Това са криминални типове от утайката на обществото, чийто садизъм предизвиква ужас сред населението, което законно търси закрила от властта.

Като „жертви на българския фашизъм“ са представени българи емигранти, убити в Югославия или намерили смъртта си в затвори в Европа, убити или починали в чужбина. След Септемврийския метеж част от метежниците отиват в Сърбия, където са организирани в чети срещу заплащане от страна на сръбските власти и изпълняват разбойнически акции в България.  Някои от тях са убити при извършване на обири, при нелегално преминаване на българската граница или при нападения, но намират място в „Звезди във вековете“, описани като герои антифашисти.

Албумът с жертвите включва и хора с леви убеждения, които са жертва на междуособиците вътре във ВМРО, което също не е коректно, защото убийствата не са извършени от „фашистката власт“, а отговорността е прехвърлена върху нея.

По същата „логика“ в книгата са включени 15 „жертви на българския фашизъм“ от Толбухински окръг (днешен Добрич) до 1940 г., убити преди присъединяването на Южна Добруджа към Царство България.

По отношение на много от загиналите, които са посочени в албума, авторите са допуснали неволно или умишлено грешки, като героизират и описват смъртта им вследствие на „жестоки инквизиции“ или престрелки с полицията, а всъщност става въпрос за самоубийства или убийства в момент на извършване на криминални престъпления. Внимателните проучвания на архивите на ПБ на ЦК на БКП, на мемоарите на бивши партизани, както и на анкетите, организирани от ЦК на БКП по повод на множеството убийства в партизанските отряди, показват, че немалък брой партизани и ятаци загиват в междуособиците помежду си, при самоубийства и нещастни случаи с фатален край или след разчистване на сметки помежду си след 9 септември 1944 г.

 

Бележки:

¹-заглавието е мое;

²-убити след 9 септември 1944: изпълнени  смъртни присъди от т.нар. Народен съд – 1246, извънсъдебни убийства – над 20 000.