ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ – ФАШИЗМЪТ НЕ Е ЛЯВО ДВИЖЕНИЕ¹

 

Роберта Коул, Континент, 10.10.2025 г.

Има постоянни атаки от леви политици и контролирани медии, че Тръмп и неговата администрация са фашисти, а MAGA, ICE и всички останали, които не им харесват, са нацисти.

Когато попитате Gemini A.I., Duck A.I. и Wikipedia: „Десен ли е фашизмът?“, отговорът е да, фашизмът се счита за десен. Co-pilot също казва: „Да, десен е“, но след това добавя, че има леви характеристики и в крайна сметка заключава, че е десен

Wikipedia AI ни съобщава следното: „Фашизмът е крайнодясна, авторитарна и ултранационалистическа политическа идеология...“

Динеш Д'Суза, във видео за PragerU, твърди, че нацисткият режим е бил предефиниран след Втората световна война – от ляв към десен. Според него политическите и академичните лидери са искали да отделят своите колективистични (социалистически) вярвания от ужасите на режима на Хитлер. Тази преоценка изглежда е била успешна.

През 2021 г. Еманюел Ринкон пише статия „Социалистическите корени на фашизма не могат да бъдат отречени“. В нея той разглежда фашизма не като набор от етикети, а през действията на неговите основатели Бенито Мусолини и Джовани Джентиле. Заедно те пишат „Доктрината на фашизма“. Джентиле твърди: „Фашизмът е форма на социализъм; всъщност, той е най-жизнеспособната му форма.“ Фашистката партия скъсва с Италианската социалистическа партия, но само на ниво реторика. На практика тя все повече се насочва към колективизъм. Първата стъпка на фашисткото правителство на Италия е национализацията на отбранителната промишленост. Частната собственост по същество е елиминирана. Въпреки че държавата не притежава изцяло средствата за производство и не контролира напълно икономиката, тя я доминира. Бизнесът формално остава частен, но за да оцелеят, предприемачите трябва да служат на интересите на държавата.

Диктатура на Мусолини вдъхновява Хитлер и нацистката партия да осъществят собствените си фашистки планове.

Книгата „Пътят към робството“ (преведена и издадена на български от МАК през 2004 г – Н.К.), на австрийско-британския икономист и философ Фридрих Хайек (публикувана от Routledge и Чикагския университет през 1944 г. – авт.), е като стъпка назад във времето. Хайек (1899–1992) е свидетел на Първата и Втората световни войни, възхода на сталинизма и разпространението на социалистическите идеи в цяла Европа. Социалистическата идеология започва да се отдалечава от революционния подход на Маркс: социалдемократите вярват, че колективистичният социализъм може да бъде изграден чрез държавни институции. Мислители като Маркс и ревизионисткия социалист Бернщайн твърдят, че социализмът е естествено продължение на капитализма. Хайек категорично не е съгласен. Той смята социалдемокрацията за утопична и нереалистична. Според него Германия е преминала от капиталистически към социалистически принципи и именно тази промяна е довела до фашизма.

Капиталистическите основи, съществували в Германия преди възхода на нацистите, в крайна сметка изчезват. Хайек наблюдава как социалистическите идеи започват да доминират в общественото мислене, отразяват се в литературата и се въплъщават в дейността на политическите партии. Когато обществото започне да приема постиженията на пазарната икономика за даденост, то забравя това, което я е направило успешна. Хайек подчертава, че успехът на демокрацията и капитализма са проправили пътя за собствено им унищожение.

Във въведението към „Пътят към робството“ Фридрих Хайек пише: „Малцина са готови да признаят, че възходът на фашизма и нацизма не е реакция на социалистическите тенденции от предходния период, а неизбежно следствие от тези тенденции.“ Хайек отбелязва, че въпреки очевидните прилики между сталинисткия комунизъм в Русия и националсоциализма в Германия, интелектуалните лидери и академиците продължават да възприемат същите идеи, които в крайна сметка водят до деспотизма на нацисткия режим. С укрепването на властта на Хитлер, социалното планиране става все по-вкоренено в обществото. След като централна група започва да диктува икономическите и социалните решения, следващата стъпка е потискането на несъгласието чрез страх, което бързо води до създаването на тоталитарна държава. Нацисткият режим започва да контролира какво могат да казват и правят хората. Държавата решавала кой е „добър“ германец, а последствията от неспазването му са изключително тежки. Само година и половина след назначаването на Хитлер за канцлер, опозицията срещу неговата власт е елиминирана и той се обявява за фюрер – единствен лидер на Германия.

Единственият социален ред, признат от нацисткия режим, е фашизмът. Всички други политически и социални групи са разпуснати, за да се сформира единна управляваща партия. Министерството на народното просвещение и пропагандата на Третия райх имплементира нацисткото послание в образованието, изкуствата и медиите. Фашистката партия решава кой в ​​страната е достоен да успее и кой не е, като фаворизирала едни групи за сметка на други. Всеки, който не подкрепя новата нацистка Германия, е подложен на репресии или унищожаване – социалисти, комунисти, капиталисти, славяни, роми, християни, които не са съгласни с нацистката идеология, и особено милионите евреи, които стават жертва на геноцид. Необходима е централизирана и мощна държава, която да елиминира опозицията, да принуди хората към подчинение и да финансира военните усилия.

Според Хайек, фашизмът е колективистична идеология, която – чрез тотален държавен контрол върху ежедневието, използване на монополи в полза на държавата и пропаганда за внушаване на лоялност – неизбежно води до тоталитаризъм. За разлика от това, индивидуалната свобода, независимата пазарна икономика и демокрацията са ключови принципи на американската десница.

И накрая –  десен ли е фашизмът? Не, не е. Безсмисленото използване на етикети в името на политическа борба обезценява трагедията на фашистката диктатура на Германия. То игнорира смъртта на милиони невинни хора и демонстрира опасно непознаване на историята.

„Пътят към робството“ е предупреждение. Хайек вижда възхода на социалистическите тенденции във Великобритания и Съединените щати точно по време на Втората световна война и тези тенденции, според него, продължават с неотслабваща сила дори след това. Разбирането на истинския фашизъм и опасностите от колективистичните идеологии е от съществено значение, за да се избегне повтарянето на грешките, направени от Германия.

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-текстът е препечатка от American Thinker/Американски мислител.