ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ПРЕЗ 2025 Е СЛУЧАЙНА.

 

Подготвил за печат Николай Колев

Текстове на Ст. Кутинчев (представител на БЧК към Щаба на Действащата армия – бел. Н.К.) от книгата му „Санитарната служба, Червеният кръст и Балканската война, Бележки и впечатления”, Библиотека Съвременна хигиена, № 36, г. VІІ-1914-София (правописът тук и до края е осъвременен – бел. Н. К.).

ІХ. Заключителни бележки

........

1.       Опитът през 1903 год. да се изрази, да се систематизира ролята и задачата на санитарната служба във време на война с „временната инструкция за службата в санитарните учреждения на армията във военно време” бе несполучлив. В него има подробности, но душа, съвременен дух не са вложени. Службата на редица родове войска и оръжия се мени, трябвало е следователно да се измени и хармонизира и военната санитарна служба.

2.       Вторият опит да се даде съвременен дух и характер на санитарната служба във време на война, ако и навреме замислен, става прибързано дело едва в навечерието на войната, 17 септември 1912 година – денят на обявяване на общата мобилизация. Тоя нов опит обаче, колкото и съвременност да му е вложена, не е дело с оглед на нашето действително положение. В тоя сложен механизъм, който и западниците (имат се предвид армиите от Европа – бел. Н. К.) предвиждат се иска достатъчно много и специално подготвен персонал. А това е трябвало да се има предвид, защото това положение се е знаело.Д-р Хар. Нейчев в статията си „Санитарната организация на войната” в сп. „Борба” кн. ІІ, 1913 г., характеризира този опит така: „За организацията на санитарната служба Военното министерство е дало само едно жалко „положение за санитарната служба във военно време” (в смисъл на устав, наставление, или наредба – бел. Н. К.) и то като хлабав проект – точен препис от други подобни задгранични издания – макар че от дълги години при министерството съществува специална Военносанитарна инспекция. Туй положение е повече от забавно и може да послужи най-вече като обвинителен документ за всичко онова, което в другите армии се издава за санитарната организация на войната и което трябваше да се направи и у нас. За нашата война то няма никакво практическо значение. Вън от неяснотите и противоречията, което това положение съдържа, в него са наредени и много добри неща, за явна подигравка с черната действителност на войната ни. В положението има лекари хигиенисти, бактериолози, изследвачи на водите, почвата, има зъболекарски кабинети, дезинфекционни и летящи отряди за обеззаразяване на бойните полета, санитарни тренове и транспорти и много други, но не и гаранции за някаква реална помощ за нуждите на войската”.

3.       Положението и състоянието на военносанитарното дело още в мирно време е било „много зле”. Нито персоналът – медицински и санитарен, нито материалната и лечебната част са отговаряли на съвременните нужди на армията ни. А контролата и дейността се е свеждала до степен – „до несъществуване”. Това е било достатъчно добре известно на респективните наши военни власти от редица изложения и рапорти на санитарните власти и органи. В пълна занемара се е зараждало и развивало санитарното дело до деня на войната. На един обстоен рапорт за предстоящите нужди на това дело в случай на война, въпреки че изрично е казано, какво „уредбата на военно-санитарната служба вече не търпи по-нататъшно отлагане без това да бъде съдбоносно за армията и страната” и че „не дай боже, да имаме скоро война, ние ще излезем да воюваме съвсем без санитарна служба! Успехът на войната ще бъде изгубен само от несигурност в здравословното състояние на армията, от епидемии и от недостатъчна медицинска първа помощ”, въпреки всичко туй – подчертаваме – срещу искан кредит от 2 милиона лева за санитарна подготовка се отговаря „пари няма”. Това е било през м. май 1911 г., година и пет месеца преди обявяването на войната!

4.       Въпреки обстоятелствата, че изрично е подчертано какво санитарните неприкосновени складове са празни и че санитарните учреждения и болници рискуват да заминат на бойното поле празни, „даже без минимум от необходимите медикаменти, превързочни материали, инструменти и превозни средства”, без да говорим за домакинската част. Въпреки всичко туй срещу искан специален 2 милионен кредит се отпускат само 50-80 хиляди лева... И това в края на август – в навечерието на мобилизацията! (авторът цитира обясненията на д-р Киранов, началник на Военносанитарната инспекция по време на във вестник „Камбана” от 04.11.1918 г. и в кн.VІІІ-Х, 1918 г. на списание „Летописи на Лекарския съюз в България – бел. Н. К.).

5.       При обявяване на войната и почване на военните действия болниците не само че заминаха към частите си по-късно, но заминаха с без достатъчно, с оскъдно количество санитарни материали. Първото попречи за правилното подемане на санитарната служба, а второто парализира службата още в началото на войната.

6.       Бързите успехи на военните действия и неочаквано големия брой на ранените предизвикаха бърза измяна на мобилизационния санитарен план на разпределение на лечебните заведения в етапната зона. Липсата на санитарни средства не позволи откриването на нови етапни лечебни заведения в предните линии на новозавзетите места, за да може веднага да се поемат ранените на лечение, а полските болници да следват частите си. Нещо повече, предните етапи и евакуационните болници заиграха ролята на полските. Стана въпиюща нужда да се разместят сички болници от етап по-близо до действуващата армия. Това разместване не позволи на етапната медицинска и евакуационна служба  да изиграе своята роля навреме и с успех.

7.       Липсата на уредена транспортна-евакуационна служба, липсата на порядъчни транспортни средства бяха върхът на санитарния недостатък във войната.  Тая липса създаде не само незаслужени и с нищо неоправдани страдания на хиляди ранени и болни войници, но създаде неуредици и хаос в болничната служба и тогаз, когато болниците можеха вече по прилично и по-успешно да функционират. Липсата на главния етапен лекар създаде един санитарен недъг, който през цялата война не можа да се премахне и от корен поквари последната възможност на санитарните и лечебни заведения да изпълнят поне формалната страна на тяхната служба. Липсата на главния етапен лекар една непростена пропуска, толкоз повече, че това не бе свързано ни с кредити, ни с липса на материали, а само – с чиста организация на службата.

8.       Снабдителната санитарна служба, ако и да не страдаше от вътрешни неуредици, беше тъй анемична, тъй безжизнена поради липса на материали, че може спокойно да се каже: тя не служеше, тя боледуваше от материална мизерия.......И предвещанието, че неподготовката на санитарно-материалната част в случай на война ще се отрази съдбоносно за армията и страната, биде изпитано по най-горчив начин. Първото примирие бе продиктувано от здравословната поквара на армията, от развоя на холерната епидемия, която с изумителна бързина отлъчи от боевата линия 60000 войника, тъкмо тогава, когато трябваше да бъдат форсирани укрепленията на неприятелските войски при Чаталджа.

9.       Избухването на холерната епидемия не малко се дължи на бездейността на летящите хигиенически отряди към армиите. Те не изпълниха своята задача още и за туй, че самите военачалницио не отдадоха  надлежно значение на тях и ги парализираха като хигиенически отряди. Тяхната съдба бе отредена да придружават обоза. А когато се почуства въпиюща нужда от тях и когато ги поставиха на бърза работа в разгара на холерата, те – самите отряди – използваха своята неизчерпаема енергия повече за заимни интриги (ІІ, ІІІ армия), отколкото за задружна и плодотворна работа....

Към общите недостатъци на санитарнта служба трябва да се добави ....недоброкачествеността е недобросъвестността на санитарния и медицински персонал.... Санитарният персонал бе рекрутиран (мобилизиран – бел. Н.К.) от хора случайни , неподготвени....Това бе сбор от хора бездушни, страхливци и клинчари от войната... Медицинският персонал бе далеч от военномедицинска и хирургическа подготовка...”Колкото повече се е бърникало около раната, толкова по-често е имало усложнения.....Липсата на еднаквост на възгледите на лекарите по този пункт е имало съдбоносно значение за ранените; много стотици ранени биха останали живи, ако първата превръзка се прилагаше както трябва....имало е началници на болници, които в най-големмия разгар на работата – когато е имало да се превързват със стотици ранени- вместо и те да помагат, вече не като началници, а като лекари, са издавали заповеди и са проверявали сухарите в сумките на санитарите ...”(авторът цитира статия на д-р Моллов „Военносанитарното дело през време на войната” от кн. VІІІ-Х, 1913 г. на списание „Летописи на Лекарския съюз в България – бел. Н. К.). В случая не без грях е и санитарнта част, която е изработвала мобилизационния план и е определяла назначаването на лекарите без оглед на подготовка и годност...Защо тогава не се използва по рационално лекарския персонал?Защо специалисти по хирургия се пратиха в полковите лазарети, а хирургическите болници в етапа се оставиха на старци, „инвалидни лекари” и чужденци – съмнителни хирурзи.....

10.   Хранителният режим на болните и ранени войници също тъй не издържаше критика.....

11.   Санитарно-профилактическата грижа също тъй не съществуваше...Заразно епидемическите болести се развиха в такива размери, че от тях не можа да се опази и вътрешността на страната.. Холерата......покоси повече от 30000 души...

Сички тия недъзи последователно свеждат до заключението, че в нашата военно-санитарна служба е повече от наложителна една нова форма – в нейната организация и подготовка.

Първо. Материалната част трябва да отговаря на съвременните нужди и състоянието на армията....

Второ. Подготовката на санитарния персонал още от мирно време трябва да става с оглед на война.....Да няма никой войник, който се назначава на санитарна служба, ако той още от мирно време не е отреден и не е служил като такъв.....Медицинският персонал също трябва да се привлече в достатъчно количество към армията и да се подлага на специална подготовка..

Трето. До тогаз, до когато страната ни не може да разчита на достатъчна материална подготовка .... организация със сложен механизъм  да се премахне като непригоден за нас.....В тая война имаше лекари, които на войник не са услужвали, имаше болници, които до втората война (има се предвид Втората Балканска война, популярна като Междусъюзническа – бел. Н.К.) не са се развивали (развръщали за работа – бел. Н.К.).....

Четвърто. На хигиеническата служба във военно време трябва да се даде особена преднина......

За бъдещата военно-санитарна организация трябва да се отреди малко повечко внимание, повечко доблест!