ПО МОДЕЛА НА КГБ

 

Михаил Мокроусов, Kaspаrov.ru, 08.09.2025 г.

„Всички се смятат за стратези, виждащи битката отстрани...“

Преди много векове Шота Руставели (грузински поет от XII-XIII век, автор на поемата „Витязът в тигрова кожа“, смятана за национален епос – Н.К.) е написал тези редове. Но оттогава нищо не се е променило. Истината е заглушена в гладките речи на образованите младежи, чиято основна цел, като правило, е да повишат самочувствието си и да се утвърдят в живота. А без личен житейски опит, те са принудени да повтарят едни и същи разкази един след друг. Това не е нито добро, нито лошо. Такъв е животът. Затова на Изток винаги е имало институция – съвет на старейшините, който не е имал правомощия да взема решения, но е можел да влияе на тези решения.

Сега, когато вече съм живял почти 3/4 век, едва сега започнах да разбирам колко глупав съм бил. Но въпреки това често ме интервюираха, канеха ме по телевизията и дори направиха филм за мен. Сега моите знания и моят опит не представляват интерес за младите политици (нямам предвид само себе си). И напразно! Хората са склонни да стъпват на една и съща мотика.

Случайно се озовах в центъра на събитията през 90-те години. Между другото, историята на 90-те години вече е пренаписвана многократно. И пренаписвана целенасочено. Резултатите ги виждаме днес. Въпреки че бяха лесно предвидими. След победата на революцията от 1991 г., КГБ включи план „Б“ за:

- дискредитиране на организаторите и последващото им убийство;

- затваряне на независимите медии;

създаване на организирани престъпни групи с цел дестабилизиране на ситуацията и поемане на контрол над зараждащия се реален бизнес.

На червените директори беше забранено да плащат заплати и т.н. и т.н.

В резултат на това до 2000 г. населението беше готово да гласува за „силна“ ръка. След избирането на Путин през март 2000 г. рекетът е отгоре премахнат в рамките на месец. Започнаха да се плащат заплати във фабрики и учебни заведения. Животът започна драстично да се подобрява. И никой не си и помисли, че план „Б“ е реализиран за 9 години.

Веднага беше одобрен следващият план за дестабилизиране на демократичните страни, по вече разработения сценарий.

Спомням си, в началото на март 2000 г. разговарях с виден чиновник в Санкт Петербург. Той ме попита – „Надявам се, че ще гласувате за Путин?“ Отговорих, че при никакви обстоятелства няма да гласувам, а той ми каза – „Вие, предприемачите, само ни пречите. Имаме толкова много петрол и газ, че ще купим целия свят.“ И започнаха да го купуват, при това доста успешно. Възползвайки се от факта, че от 1991 г. всички граници за Русия станаха отворени и никой не пречеше на емиграцията, в демократичните страни бяха десантирани голям брой служители на КГБ. Освен това имаше активно вербуване сред желаещите да напуснат територията на бившия Съветски съюз. Тъй като не живея в Русия от 2001 г., ясно наблюдавах, че дестабилизацията в демократичните страни следва същите модели, както в Русия през 1992-2000 г. Разбира се, с определени особености за всяка страна. Първо се корумпира елитът, след това се набират чиновници и за тях се купуват позиции в чувствителни области. Използват се различни добре познати методи за създаване на недоволство от управлението в обществото (това е най-ефективния метод и в него участват множество специално създадени групи в социалните мрежи). В резултат на непрофесионалното управление и приемането на глупави закони от парламентите, икономиката неизбежно запада. Това предизвиква оправдано недоволство сред населението. Бюрокрацията забогатява, народът обеднява. Така се постигат целите на хибридна война. И идването на власт на орбановци, фицовци и тям подобни.