ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕ ИДЕОЛОГИЯТА НА „ПРОБУДЕНИТЕ“?

 

Игор Гиндлер, континент, 5.09.2025

Гиндлер е физик-теоретик, занимава се с историята на Втората световна война и е автор на монографията „Left Imperialism“ („Левият империализъм. От кардинал Ришельо до Клаус Шваб“), а предложения текст е от първа глава на монографията.

**

Защо експлозията на уокизма (вж.бележка на преводача) се случи през XXI век, въпреки че левицата преди три или четири поколения – в Третия райх – вече се е придържала към подобни уокистки тенденции? Нацисткият лозунг Deutschland Erwache (буквално „Събуди се, Германия“) е бил популярен в Третия райх. Често е бил изобразяван на знамена под свастиката. Едно просто търсене в интернет дава много резултати по тази тема. Най-вероятно съвременните уокистки активисти дори не знаят откъде идва този термин. Защо уокизмът е останал в латентно състояние толкова дълго? За да отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг водещ въпрос: „Кое е било първо – глобализацията или уокизмът?“ Ако разгледаме въпроса в тази светлина, става очевидно: движението „уокизъм“ възниква, след като левицата повежда процеса на икономическа глобализация, което води до формирането на политическата глобализация – с главно Г. Тези, които пряко се възползват материално от левия империализъм, са същите хора, които днес разпространяват идеологията на „уокизма“. Те са новият елит (или поне се възприемат като такива), новата управляваща класа и самопровъзгласилите се посланици на предстоящата глобална утопия. Възходът на религията на уокизма изисква противоположните сили – консерватизмът – да останат практически спящи. За разлика от това, консерватизмът играе активна, коригираща роля в периода след вдъхновената от Съветския съюз „нова“ революция в Париж през 1968 г. Това добре илюстрира една от ключовите характеристики на консерватизма – неговата роля в идеологическия механизъм за отрицателна обратна връзка, който пречи на обществата да се отклонят рязко от основния път на развитие. Важно е да се разбере, че никоя сложна система не може да бъде стабилна без някаква форма на отрицателна обратна връзка, способна да предпази процесите от излизане от контрол.

Едно от съвременните превъплъщения на левицата, „уокизмът“, процъфтява, защото е култ в култа. Следователно, единственият (риторичен) въпрос, който все още е подложен на дебат, е – левичарски култ на търсещите справедливост жертви в рамките на карго-култа или е карго-култ в рамките на култа на търсещите справедливост жертви? „Уокизмът“ обещава много неща на различни групи „жертви“. Всяка нова кохорта от новопокръстени революционери получава точно обещанията, които иска да чуе, докато левицата продължава да се лута от един провал към друг. Левите идеи са склонни да се превъплъщават под различни етикети, като по този начин перманентната класова борба се е превърнала в идеята за перманентна революция. Днес това обикновено се представя като перманентно състояние на жертва. Изглежда, че уокизмът е възникнал в така наречения Първи свят с една цел – да го превърне в Третия свят. Проблемът обаче не е толкова в самия уокизъм, колкото в опита да го направи задължителна държавна идеология.

Всякакъв вид левичарство естествено води до формирането на глобалистка идеология и стремежи, независимо как е започнало всичко. По този път независимото мислене и свободата на избор трябва да бъдат напълно унищожени, защото е необходимо въвеждането на колективно съзнание на кошера. Глобализмът е невъзможен без единна идеология, която се налага твърдо чрез различни структури на човешкото общество. Според тях идеалното общество е ясна йерархия под контрола на идеологически монопол, с „пробудените“ патриции на начело. Държавните глави (президенти, крале, министър-председатели и др.) ще бъдат преименувани на гаулайтери на Глобалния райх. С други думи, старият марксистки лозунг „Пролетарии от всички, обединявайте се!“ е трансформиран от глобалистките покровители на Глобалната държава-бавачка в „Комисари от всички страни, обединявайте се!“. Целта на Голямото нулиране е не по-малко от революция, защото коренно променя позицията на елитите, подобно на всяка лява революция. В крайна сметка няма да бъдат атакувани „алчните капиталисти“, а самите комисари. Нещо повече, левите комисари възнамеряват да управляват частната собственост на другите хора до такава степен, че да бъде невъзможно да се познаят истинските собственици. Фрази като „спаси планетата“ са за комисарите. Искането „използвайте правилните местоимения“ е за комисарите Твърдението „мъжете могат да имат мензис“ е изцяло за комисарите И дори понятия като „разнообразие“ и „равенство“ в крайна сметка се свеждат до комисарите. На левицата и бяха необходими три поколения след публикуването на „Комунистическия манифест“, за да изпробват успешно новия формализиран социалистически план за действие. Първият експеримент на руските болшевики беше последван от множество неуспешни опити за прилагането му в течение на още пет поколения. През това време междупоколенческите дискусии във всички направления на колективизма продължиха и, както може да се твърди, не бяха напразни, особено в културната и образователната сфера.

Левият империализъм е най-новото и най-голямо постижение във философския арсенал на левицата. Глобализмът е кулминацията на два века лява мисъл. Днешната левица очевидно се е поучила от всички предишни неуспехи в постигането на социалистическа утопия и е изоставила един от ключовите принципи на социализма – насилственото преразпределение на богатството от богатите към бедните. Историята на подобни опити е добре известна – всеки път, когато се е извършвало подобно преразпределение, то е водело до масов терор и/или гражданска война. Вместо това, левицата е преминала на следващото ниво на абстракция, където насилственото преразпределение на богатството вече не е между отделни хора, а между държавите.

 

Последователите на Маркс твърдят, че същността на капитализма е експлоатацията на работниците от други хора, които те определят като експлоататори. Но днешната левица прави обратното – с марксистки термини, целта ѝ е да експлоатира самите експлоататори.

Разбира се, империалистическата левица отхвърля самата идея, че е империалистическа. Тя не се възприема като узурпатор на властта или грабител на собственост, но всъщност е грабител, представящ се за колективен император. Въпреки това, без да го осъзнават, тези самопровъзгласили се императори-комисари в крайна сметка ще се поддадат на реалността на своята недовършена версия на марксизма. Вместо това, те са издигнали раздут идеологически колос, построен от деца, обсебени от постмодернизма и интелектуално фалирали.

Голямото нулиране предполага, че корпорациите се създават и управляват от държавата, така че не е изненадващо, че тези административни-бизнесмени получават държавна подкрепа – данъчни облекчения, финансови стимули и редовни спасителни планове. Подобна практика – пряка препратка към фашистките икономически модели – е станала обичайна от средата на ХХ век. В резултат на това едно от основните последици от Голямото нулиране ще бъде пълното отделяне на политиците и корпоративните лидери от техните избиратели (да се чете акционери от втора класа). Фашизмът може да се разглежда като вид левичарство, допълнено от империализъм. Националсоциализмът на Третия райх е левичарство с добавен расизъм. Съветският (интернационален) социализъм предлагаше на левицата едновременно два бонуса – империализъм и антиколониализъм. Не става въпрос за когнитивния дисонанс на съветското ръководство, просто съветските лидери просто прикриваха имперските си стремежи с лозунги за деколонизация. Нещо повече, съветският антиколониализъм беше строго едностранчив – насочен изключително срещу „капиталистическите режими“. Страните, които избраха социалистическия път, станаха де факто съветски колонии, а всякакви антиколониални движения там бяха строго потушени. Херберт Маркузе обърна внимание на тази едностранчива и цинична тактика, обобщавайки я и разкривайки я в известния си труд „Репресивна толерантност“. В резултат на това глобализмът може да се нарече левичарство, засилено до краен предел, със същия хипертрофиран империализъм. Глобалистите се стремят да изградят безпрецедентна транснационална империя – ляв, децентрализиран Левиатан в глобален мащаб, където всяка страна ще бъде де факто колония. Глобализмът изглежда е логичното заключение на еволюцията на левичарството – поне през XXI век..

Предложената структура на така нареченото „Голямо нулиране“ е уникална. Следователно, когато левицата казва, че социализмът се е провалил в тази или онази страна, защото „не е бил истински социализъм“, не бива автоматично да го отписваме като извинение. Всъщност това, което сега се опитват да осъществят, никога не е било осъществявано в историята. За левицата това беше дълъг и труден път на проби и грешки. Сега те вече са се отказали от:

а) идеята за перманентна революция;

б) идеята за единна световна държава под егидата на едно правителство (т.е. ООН);

в) националсоциализма;

г) интернационалния социализъм;

д) идеята за разоряване на богатите;

е) идеята за обогатяване на бедните;

ж) идеята за социализма като преходен етап към комунизма. Освен това, „Голямото нулиране“ има по-малки партньори – китайските комунисти, прогресистите от Социалистическия интернационал, поддръжниците на Четвъртия интернационал на Троцки¹ и постсъветските просъветски групи в Африка и Латинска Америка, които също участват активно в борбата за лидерство на левия фланг. Новите поколения претенденти за ролята на глобални диктатори – левите империалисти – винаги са се стремели да определят оптималния размер на минималната административна единица за ефективно управление. След провала на Обществото на нациите, на нейно място възниква Организацията на обединените нации, но и тя запазва същата структура – основата на системата все още е националната държава. Днес ООН е място, където различни клонове на левицата провеждат своето ритуално братство, символизиращо единство и неформално сближаване.

Тогава на преден план излиза концепцията за „многополюсен свят“, в рамките на която е предложено регионалните блокове от държави да се разглеждат като минимална административна единица на глобално управление. Елитите от Давос отиват още по-далеч, като по същество отхвърлят самата идея за суверенитет – тяхната idée fixe са транснационалните публично-частни партньорства като основни елементи на световната система. Вместо да се борят за преразглеждане на границите, левите империалисти решават просто да ги заобиколят, като изграждат наднационални контролни структури. Световният икономически форум (СИФ) се стреми да размие националния суверенитет, без да променя формалните граници. Глобалистите централизират властта, като използват привидно децентрализирани механизми. С други думи, „многополюсен свят“ е евфемизъм за неконвенционалното планетарно управление на глобалистите. В това отношение съвременната лява мисъл следва Комунистическия манифест – „Комунистите са обвинени в стремеж към унищожаване на държави и националности“ и „работниците нямат отечество“. Изглежда, че ООН най-накрая се е отказала от идеята за създаване на Световно правителство. По този начин Социалистическият интернационал (Социнтерн) не успя да осъществи идеята за Световно правителство чрез ООН. Тази нюйоркска цитадела на Социалистическия интернационал загуби еволюционната надпревара и отстъпи място на друга лява структура – ​​Световния икономически форум. Много други влиятелни преди това хора и институции също бяха подложени на натиск от Световния икономически форум. В известен смисъл СИФ не е самопровъзгласил се лидер на глобалната левица. Напротив, той е повече или по-малко легитимна надстройка, която успя да обедини много преди това разнородни клонове на левицата. Левият империализъм създаде сложна, внимателно обмислена схема на перманентен социализъм. Де юре нациите ще бъдат запазени, макар и управлявани от марионетни правителства. Въпреки това, де факто, Правителството на Новия свят ще бъде начело, контролирайки всички аспекти на икономическия, културния, религиозния и политическия живот на всяка страна. Несъмнено левицата възнамерява да превърне всяка държава в напълно контролиран и зависим клон (да се чете колония) на Правителството на Новия свят. Догматичното кредо на марксизма ще бъде изоставено, тъй като икономическите отношения в колониите вече няма да бъдат обвързани с класическия капитализъм или класическия социализъм. (Забележка – старият марксизъм ще бъде отхвърлен със сериозно съображение, „недостатъчен по нюанси“.) Точното съотношение на публично-частните партньорства ще бъде регулирано и желаното ниво на „равенство“ ще бъде твърдо наложено от Правителството на Новия свят. (Тук виждаме глобалистите да заимстват голяма част от китайския комунистически икономически модел.) Левицата не е отхвърлила марксизма, тя го е разширила до глобално ниво, извеждайки го до мащаб, невиждан досега. Този подход може да се нарече „постмарксизъм“ или дори „трансмарксизъм“.

По думите на Маргарет Тачър, „Личната свобода и икономическата свобода са неразделни. Не можеш да имаш едното без другото. Не можеш да загубиш едното, без да загубиш другото.“ Следователно, жителите на колониите на левия империализъм ще загубят икономическата си свобода и с нея ще последва загубата на личната свобода. При глобалистите икономическите отношения от типа „господар-роб“ ще бъдат издигнати до нивото на отношенията „метропол-колония“.

Като правило, левицата решава проблемите, като просто засилва същите мерки, които са довели до появата на тези проблеми. Глобализмът за тях се превърна в опит да се предложи нещо ново. Въпреки това, дори този обновен империализъм остава по същество ляв, макар и по-внимателно разработен. За съжаление на утопията, дори такава „подобрена“ версия на марксизма е обречена на провал по същите причини, както класическият марксизъм и лявото движение като цяло. Както твърдят колективистите, пълната конфискация (да се чете кражба) на плодовете на чуждия труд е трябвало да доведе до безкраен просперитет. Прехвърлянето на богатство от една група граждани към друга винаги е било смятано от колективистите за най-великото изобретение на всички времена – Perpetuum Mobile, вечният уравнител на богатството. Никой не е обяснил на борците за социална справедливост, че подобна машина за конфискация може да съществува само за ограничено време, а нейният експлоатационен живот се е определял от съотношението на обема на конфискуваното богатство и скоростта на неговото прехвърляне². Тази характеристика е уникална, защото действа на всички нива на конфискация - социално и глобално.

Бележки на автора:

¹-Четвъртият интернационал, революционна социалистическа международна организация, е основан от Лев Троцки през 1938 г. в противовес на контролирания от Сталин Трети (комунистически) интернационал и съществува и до днес;

²-Популярен анекдот от последните години на СССР, който гласи – „Руските царе за 300 години натрупаха богатство, което ни стигна само за 70 години!“

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-от англ. „woke“, означаваща „събуден, пробуден“, нашумява около упражняването на полицейско насилие над чернокожи в САЩ, движението на „Пробудените“ първоначално иска да привличане на вниманието към прояви на расова несправедливост, но постепенно това се превръща в едно по-широко явление, което различни течения в САЩ и хо света започват да го експлоатират за своите каузи. Левите политици се опитват да го въплътят в пропагандната си глобалистка концепцията, а консерваторите се борят с „пробуждането“, защото виждат в него преди всичко постмарксистка левичарска индоктринация.