ПЕТ ПУНКТА – ОТ МЕЛБЪРН ДО МОСКВА: УДАРИ ПО ЕВРЕИТЕ

 

Борух Горин 29 август 2025 г.

Шалом!

Аз съм Борух Горин, а на вас ви предстои да прочетете  „Пет пункта“, в които ви разказвам пет истории.  За някои те звучат като новини, а за мен – като история на еврейския народ. В тези истории се преплитат   факти, памет и личната ми оценка. 

**

Днес ще ви разкажа истории, които на пръв поглед не са свързани помежду си. Австралия, Франция, Русия, Аржентина и Израел. Но ако се вгледаме по внимателно, ще видим, че темата и на петте е една – уязвимостта на евреите и еврейката памет. В някои става дума за дипломация, в други за палежи, в трети за рафтове с книги или стари картини, а в някои се чува гласът на писател.

Ще ви разкажа фактите, а след това ще помислим заедно с вас – какво стои зад тях.

Първи пункт. Австралия

Австралийският премиер Антъни Албанезе обяви, че експулсира иранския посланик Ахмад Садеги и трима други дипломати. Това е първото подобно решение след Втората световна война. Причината е палежът на еврейски обекти, който според разузнавателните агенции е осъществен на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

През октомври 2024 г. изгаря кашерният ресторант¹ Lewis' Continental Kitchen в Сидни. Щетите възлизат на повече от милион долара. През декември същата година синагогата Адас в Мелбърн е подпалена, като по това време в нея има около две дузини поклонници. Няма загинали, но сградата е сериозно повредена. Разследването разкри, че атаките са били ръководени от криминалния бос от Сидни Саид Мусави, по прякор „Джеймс Бонд“, който е давал заповеди чрез месинджъра „Сигнал“. Извършителите са били обикновени местни гангстери, наети за 12 000 долара. В един от случаите те объркали целта и подпалили пивоварна с подобно име. В ярост Мусави написал – „Дори шестнадесетгодишен можеше да се справи по-добре.“

Няколко участници бяха арестувани, а самият Мусави беше освободен под гаранция от 2 милиона долара и очаква съдебен процес. На този фон Австралия не само експулсира ирански дипломати, но и затвори собственото си посолство в Техеран, евакуира служителите си и препоръча на австралийските граждани да напуснат Иран.

Историята е едновременно ужасяваща и абсурдна. Великият геополитически проект на Техеран, който на място изглежда престъпен „Джеймс Бонд“, който си разменя писма с подпалвачи, които бъркат ресторант с пивоварна. Голям джихад, извършен от дребни престъпници.

Но точно в това е опасността. Голямата политика се осъществява чрез дребна мръсна работа. Не ракети, не специални части, а евтини палежи от онези, на които не им пука какво гори, стига да им се плаща. И това е може би най-тревожното – терорът се превръща в „договорна услуга“.

За Австралия това е шок. Страната, свикнала да се смята за далеч от световните конфликти, изведнъж осъзна, че и тя е част от глобалното бойно поле. А за нас, евреите, това е основният урок – няма „далечни места“. Синагога може да гори в Мелбърн, а ресторант – в Сидни.

Втори пункт. Франция

Американският посланик в Париж Чарлз Кушнер² изпратил писмо до президента Еманюел Макрон, в което обвинява френските власти, че не се борят достатъчно с антисемитизма. „Няма ден, който евреите във Франция да не бъдат нападнати“ – пише Кушнер.

Френското външно министерство привиква Кушнер за обяснение. Посланикът по това време не е в столицата по и вместо него се явява временно управляващият. Френски дипломати заявяват, че писмото е „неприемливо“ и „нарушава принципа на ненамеса“.

Държавният департамент на САЩ публично подкрепя Кушнер. Между другото – сват на президента. Представител на ведомството подчертава – „Посланик Кушнер върши отлична работа по защитата на националните интереси на САЩ.“

На този фон Макрон пише писмо до израелския премиер Бенямин Нетаняху. В него го предупреждава за планираната повторната окупация на Газа – „Окупацията, разселването и гладът няма да донесат победа, а само ще засилят изолацията на Израел и ще се превърнат в претекст за антисемитизъм по целия свят.“

Франция отново се оказва в обичайната си двойственост. От една страна, Париж предприема действия – след 7 октомври 15 000 полицаи бяха мобилизирани за защита на еврейските училища и синагоги, а властите официално наричат ​​антисемитизма „неприемлив“, а от друга страна, Макрон заявява – Вашите действия в Газа подхранват омразата към евреите.“

Това е стара европейска логика – антисемитизмът е осъден, но вината за него се прехвърля върху Израел. Този парадокс им позволява да изглеждат като борци срещу омразата, като същевременно се дистанцират от отговорност.

Това не улеснява нещата за евреите във Франция. През първата половина на 2025 г. са регистрирани 646 антисемитски инцидента. Това е преди по-малко от година, но все пак е много повече, отколкото преди 7 октомври. Хората все още се страхуват да излязат с кипа³ на улицата, а министрите спорят за дипломатически формули.

Американският дипломат нарече нещата с истинските им имена – и това нарани френската гордост. Но проблемът остава – докато евреите са атакувани всеки ден, защото са се осмелили да бъдат евреи, всички приказки за „твърда мобилизация срещу антисемитизма“ звучат кухо.

Трети пункт. Русия

Книга на бившия и, за щастие, елиминиран лидер на Хамас Яхя Синвар, озаглавена „Как да победим Израел. Тръни и рози в Близкия изток“, се появи на щандовете в Русия и Беларус. Изданието е на московското издателство „Родина“ с официален тираж от 150 екземпляра. Книгата се появи и по рафтовете на големи магазини, включително „Дома на книгата“ в Санкт Петербург, и по пазарите.

Синвар беше един от организаторите на атаката на 7 октомври 2023 г., при която загинаха над 1200 души. През октомври 2024 г. той беше ликвидиран от израелските военни.

Федерацията на еврейските общности на Русия остро осъди публикацията – „Продажбата на книгата може да се сравни с публикуването в Русия на произведения на нацистки престъпници.“

Тираж от 150 екземпляра звучи като извинение – „О, хайде, стига, е просто колекционерска.“ Но опитът на книжния пазар показва, че подобен брой няма как да бъде достъпен във всички магазини и онлайн платформи. Това означава, че тиражът е по-голям, а посочените бройки са обикновена манипулация.

Проблемът не е в обявения тираж. Проблемът е, че терористът се превръща в „автор“. Убиецът получава ISBN, влиза в каталога, заема място на рафта с книги. И сега думите му не са като показания по време на разпит, а като „мемоари“, „размисли“, „алтернативна гледна точка“.

Това не е свобода на словото, това е легитимиране на терора. Това е естетизиране на убийството. Заглавието на книгата звучи почти романтично – „Тръни и рози в Близкия изток“. Но зад тези „рози“ стои кръв, а зад „тръните“ са телата на заложници, включително бебета. И под такова покритие историята на терора се превръща в литературен продукт. За еврейската общност в Русия това е болезнен удар. Държавата официално признава атаката от 7 октомври за терористичен акт, а магазините продават мемоарите на нейния организатор. Този контраст говори много. Той показва, че терорът може да бъде опакован и продаван. А това означава, че възприятието за терора в обществото се променя: то вече не е така шокиращо.

Четвърти пункт. Аржентина

В Буенос Айрес журналисти забелязват картина на Джузепе Гисанди „Портрет на дама“ на снимка в обява за продажба на къща. Експерти от Холандската агенция за културно наследство потвърждават, че най-вероятно това е оригинал от колекцията на Жак Гудстикер, един от най-големите еврейски търговци на изкуство в предвоенна Европа.

Гудстикер умира, докато бяга от Холандия през 1940 г. Колекцията му – около хиляда картини – е разграбена от нацистите. Много от картините се озовават в ръцете на Херман Гьоринг. Някои са върнати едва през 2006 г. след продължителни съдебни производства. Но „Портрет на дама“ е смятан за изгубен. И изведнъж се оказва случайна находка в аржентинска къща. Когато обаче полицията и Интерпол идват, за да я претърсят, картината вече я няма на стената. На нейно място виси друго платно.

Къщата принадлежала на дъщерята на Фридрих Кадгиен, съветник на Гьоринг, който избягал в Аржентина след войната. Семейството му все още живее там.

Тази история е като от роман – случайна снимка, оглед, претърсване и празна стена. Картината изчезнала толкова бързо, колкото се появила. И отново виждаме, че историята на Втората световна война не е изчезнала.

Минали са 85 години, а картини, откраднати от евреите, все още висят по стените на аржентински имения. Те са скрити, пренаредени, укрити. И всяка такава история ни напомня: докато откраднатите стоки не бъдат върнати, войната продължава.

Гудстикер следил колекцията си в малка черна книга. Благодарение на тази книга наследниците успели да докажат правата си върху стотици картини. Но хиляди други по света все още се крият в частни домове. И всяка находка не е само за изкуство, тя е и памет. За това, че всяка картина има собственик, има семейство, има трагедия. И има убийци и разбойници, и те процъфтяват.

Пети пункт. Израел и литературата

И накрая, добри новини. Издателство „Книжници“ издаде романа на Ешкол Нево „Последното интервю“, преведен от Галина Сегал. Нево е един от най-известните съвременни израелски писатели. Книгите му са преведени на десетки езици, а той е носител на престижни награди. Романът му „Три етажа“ дори е екранизиран от Нани Морети.

„Последното интервю“ е структуриран като поредица от отговори на въпроси на читателите. Въпросите понякога са банални, но отговорите се превръщат в признания – за болката, за приятелството, за семейството, за хода на времето. Това не е автобиография, но е гласът на самия автор.

Книгата е приета с ентусиазъм от световните критици. Тя е финалист за Националната награда за еврейска книга, е номинирана за наградата „Уингейт“ и получава звездни отзиви от Kirkus Reviews и Booklist.

Сега тази книга е достъпна и за руските читатели. След всички тези разговори за палежи, дипломатически скандали и изчезнали картини е особено важно да чуем и друг глас в Израел. Гласът на писател, който говори не за политика, а за лична болка.

Ешкол Нево говори от първо лице за опитите си да е намери смисъл. И това е напомняне – Израел не е само страна на новините, а е и страна на литературата. Гласът на Нево може да пробие шума от новинарските емисии.

За руския читател този превод е прозорец към съвременната израелска литература. В свят, където личната изповед се преплита с националната история, където въпросите за семейството съществуват едновременно с въпросите за бъдещето на страната. И това е нещото, което липсваше  -  възможността да чуем Израел не само чрез новинарски репортажи, но и чрез човешки думи.

Заключение

Ето петте истории от тази седмица. Австралия, в която терористите наемат местни бандити, а страната отговаря с експулсиране на посланика. Франция, в която има спор за това кой има право да говори за антисемитизма. Русия, в която терорист се превръща в „писател“. Аржентина, в която картини все още са скрити в домовете на нацистки потомци. И Израел, който говори на света с гласа на литературата.

Фактите са упорито нещо. Анализът показва, че това не са случайни епизоди, а части от един голям пъзел. Еврейската история ни напомня за пореден път, че това се случва сега – чрез палежи и книги, чрез дипломатически писма и изчезващи картини, и чрез гласа на писател, който говори от първо лице.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹-от кашер (иврит) – „правилен“, „чист“, отнася се храна, която трябва да отговаря на еврейските религиозни закони за приготвяне и консумация. Те определят кои храни са позволени и как трябва да бъдат обработени, като спазването им е част от еврейската вяра и идентичност. Тук – ресторант, предлагащ такава храна;

²-известен филантроп и магнат, основател на компанията Kushner Companies и един от главните спонсори на Демократическата партия, баща е на зетя на Доналд Тръмп Джаред;

³- еврейски мъжка шапка, днес някои жени също избират да носят емблематичните шапки като израз на тяхната еврейска принадлежност.