ПЕТ ПУНКТА - ГЕНОЦИД, ШОС, РЕЛИГИОЗЕН ИЗРАЕЛ, РАШИ В МВнР НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, „ЛЕХАИМ“ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

 

Борух Горин, списание "Лехаим", 5 септември 2025 г.

Кого защитават страните от ШОС? Къде е религиозното мнозинство в Израел? И какво знае руското външно министерство за коментарите на Раши върху Тора? Ръководителят на отдела за връзки с обществеността на ФЕОР и главен редактор на списание "Лехаим" Борух Горин представя преглед на събитията от седмицата.

**

Всяка седмица носи новини, които искате да отметнете – шумни, случайни, повтарящи се. Но понякога се случват неща, зад които можете да усетите нещо повече: промяна в тона, изместване на тектониката, нова интонация. И не можете да ги подминете. Подбрах пет такива теми. Те не си приличат една с друга, но всяка от тях говори за момента, в който живеем. И за бъдещето, което това настояще подготвя. Пет теми. Пет гласа на седмицата. Пет причини да прочете следващия текст и да се замислите.

Пункт първи. Когато асоциацията забрави за науката

Д-р Сара Браун, специалист по геноцид и бивш член на консултативния съвет на Международната асоциация на учените за геноцид (IAGS), публично разкритикува резолюцията на организацията, обвиняваща Израел в геноцид в Газа. Според нея това решение е резултат от политизиран процес и „няма научна основа“.

„Цялата предпоставка и тон на резолюцията са дълбоко проблематични“, каза Браун. Тя припомни, че твърдението за геноцид изисква ясно документирани доказателства за намерение за унищожаване на даден народ, а такива данни, според нея, не са представени.

Резолюцията беше приета с изключително ниска избирателна активност –  от над 500 членове на асоциацията само 129 гласуваха, от които 108 бяха „за“, 18 бяха „против“ и трима се въздържаха. Браун отбеляза също, че членството в IAGS не се ограничава само до академичната общност –  членове са активисти, творци и тези, които се интересуват от каузата. След публикуването на резолюцията, няколко произраелски членове, според съобщенията, са се присъединили към асоциацията и са платили членския си внос, в опит да повлияят на баланса.

Тя обвини ръководството в цензура – нейното собствено възражение срещу резолюцията, което беше представено за публикуване, беше отхвърлено от модераторите и обещаната открита дискусия така и не се проведе. Самият текст на резолюцията беше публикуван анонимно, което според Браун „вдигна много червени флагове“ и само подчерта пристрастността.

Самата резолюция обвини Израел в извършване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително „умишлено атакуване на цивилни цели“, „мъчения“, „сексуално насилие“ и „умишлено лишаване на населението от храна, вода, лекарства и електричество“.

Браун категорично не е съгласна с тази оценка. Тя каза, че цитирането на индивидуални изявления в социалните медии или например цитатът на премиера Нетаняху за „Амалик“ не може да се използва като доказателство за геноцид. Напротив, каза тя, ЦХАЛ (Израелските отбранителни сили) многократно са жертвали стратегическо предимство, за да сведат до минимум жертвите сред цивилното население – включително предварително предупреждаване за въздушни удари.

Според Браун, резолюцията се основава до голяма степен на антиизраелски източници, включително Amnesty International, Human Rights Watch и Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН, известен с острите си антиизраелски изявления.

И накрая, Браун припомни, че именно ХАМАС е извършил геноцид на 7 октомври, като нарече реакцията на IAGS на събитията „удивително слаба“ и без намек за съчувствие към жертвите. Според нея това е първият ѝ предупредителен знак, че „организацията, която би трябвало да бъде научна, на практика се е отказала от принципите на прозрачност и дебат, …..а решението е не само политизирано, но и сериозно подкопава доверието в областта на научните изследвания на геноцида“.

Втори пункт. Геополитика на ядрената сянка

Декларацията на ШОС от Тиендзин не е събитие от висок ранг, но е символично. Участващите държави, включително Китай, Русия, Индия, Иран и други, остро осъдиха юнските удари на Израел и Съединените щати по иранска територия. В документа се посочва, че те са били насочени към граждански обекти, включително атомни електроцентрали. И това вече не е просто конфликт. Това е обвинение в заплаха за глобалната ядрена сигурност.

„Грубо нарушение на принципите на международното право и Устава на ООН“ е формулираната позиция. В изявлението се подчертава, че ударите са довели до смъртта на цивилни и са се превърнали в посегателство срещу суверенитета на Иран. Това вече не е просто локален конфликт, а дестабилизация на глобалната сигурност.

Страните от ШОС декларираха необходимостта от защита на ядрените съоръжения и населението – дори по време на въоръжени конфликти. Това е ново реторично ниво, в което Израел, ядреният Иран и декларациите за мирни инициативи са поставени на една плоскост.

За Израел това е сигнал, че дори тези, които мълчаха вчера, днес участват във формирането на антиизраелска позиция. За Иран това е дипломатически актив. Тревожен маркер за света – ядреният въпрос отново е в зона на повишено напрежение.

Пункт трети. Религиозен Израел – не прогноза, а статистика

На 1 септември Израел регистрира нещо, което доскоро се смяташе за невъзможно – броят на първокласниците в религиозните училища надхвърли броя на учениците в светските. Това са официалните данни на Министерството на образованието, обявени в i24NEWS.

Почти 180 хиляди първолаци са започнали обучението си. От тях 66 хиляди са в светски училища, а над 72 хиляди – в национално-религиозни и ултраортодоксални училища.

Професор Серджо Дела Пергула нарича това „значителна трансформация“. И това е вярно, защото не става въпрос само за училище, а за посока. За това какъв ще бъде Израел след едно поколение. Какви ценности, каква армия, каква икономика ще има една страна, където светското малцинство намалява.

В същото време експертите предупреждават, че някои религиозни училища не предоставят умения за съвременна икономика. Това може да доведе до структурна криза. Но дебатът вече не е за прогнозата. Числата вече са факт. Израел, какъвто го познавахме преди 30 години, се променя – пред очите ни, още от първи клас.

Пункт четвърти. Раши в руското външно министерство

Мария Захарова, официалният говорител на руското външно министерство, коментирайки украинския закон за „рашизма“, употреби фраза, която е невъзможно да не се забележи:

„Ако следваме езиковите норми, „рашизмът“ не е за Русия, а за учението на Раши“.

Да ви припомня, става дума за Раши— равин Шломо Ицхаки, еврейски коментатор от XI век, чийто коментари върху Тора все още се изучават в иешиви (иврит, букв седене, еврейско религиозно учебно заведение, в което студентите, основно мъже, задълбочено изучават Тора, Талмуд и други еврейски религиозни текстове – Н.К.) по целия свят. Споменаването му в политически контекст само по себе си е изумително. Самият Раши най-вероятно би предпочел да не участва в тези спорове. Но тъй като името му е споменато, не е грях да се напомни – всичките му коментари са „пшат“, сиреч имат обикновен смисъл

Пети пункт. „Лехаим“ през септември

Тази седмица беше публикуван един от най-интензивните и разнообразни броеве на списание „Лехаим“ - септемврийският брой, в койтоо всички жанрове съвпадаха – философия, политика, Талмуд, Холивуд и дипломация. Този брой е като дълъг ден на Рош Хашана – строг и полифоничен.

Есе от поредица от Адам Кирш, поет и критик от Tablet, за езиковата пропаст между американските евреи и свещените текстове. Кирш пише – „Американските евреи говорят английски, но нашите свещени книги са на иврит.“ Кирш изучава трактата Мегила и показва как самата Гемара е изправена пред същото предизвикателство – да чете на глас и да разбира. Неговото заключение е – „иврит не е просто език, а преживяна връзка между поколенията. Дори и да не разбираш, ти си включен във веригата на паметта. Дори мъдрецът да не знае думата, слугата може да го научи“. Това есе е тиха медитация по темата – какво ни прави евреи, когато думите се изплъзват. Следва историческо изследване за нормализирането на съветско-израелските отношения. Архиви, мемоари, дипломатически ходове, първите консулства, хасидското поклонение в Уман, обиколката на Гурченко, тайните посещения на Примаков, борбата срещу антисемитизма и демонстрациите с плакати с надпис „Пуснете народа ми!“ във Вашингтон. Това е политическа хроника, но се чете като роман. И показва колко много е изградено върху лични връзки, жестове на добра воля и способност да се изслушваме – въпреки идеологията. Следва силно есе от Григорий Хавин „Кризата на догмата“. За това как съвременният антисемитизъм се интегрира в идеологиите на „потиснатите“ и се превръща в политически инструмент. Защо съюзът на ислямистите и прогресивния дневен ред се оказа възможен, как „левите“ партии флиртуват с радикали и защо това не е бъг, а следствие от системни грешки. Този текст е изключително аналитичен, тревожен и безстрашен. Филмовата част се открива с есе от Емил Щерн за книгата на Кенет Туран „Луис Майер и Ървинг Талберг. Цялата формула“. Холивуд такъв, какъвто беше –  униформи, фабрики за мечти, луди продуценти, трагични актриси и двама евреи – единият кара коне, другият умира млад. Туран говори не само за Талберг, но и за времето, когато фабриката за мечти все още е била фабрика и все още фабрика за мечти. 

Този текст е за всеки, който вярва, че силата може да се създаде от слабостта, а стилът - от съмнението.

Ако искате да разберете къде се намира еврейската мисъл днес - ето я. В този брой.

Това са днешните пет пункта.

Светът се променя – по улиците, в класните стаи, в университетите, на дипломатически срещи на върха, в статии и заглавия. Но основното, което се променя, е езикът, на който говорим за себе си, за враговете, за Бог, за Тора, за бъдещето. Този епизод беше за това как науката се разпада, когато политиката навлезе в нея. Как една страна да расте, когато съставът на първолаците ѝ се промени. Как дипломацията се превръща в притча, а коментаторът в мем.

И за еврейско списание на руски език – честно огледало на еврейския разговор със света.

Ще четем. Ще мислим. Ще помним.