ГОЛЯМАТА ИГРА НА ТРЪМП

 

Яков Фрейдин, Континент, 05.09.2025 г.

Тръмп против Китай, Иран и Русия – стратегия на сдържането

Бавното и нерешително поведение на Тръмп спрямо Русия и привидно уважителното му отношение към военнопрестъпника Путин са озадачаващи дори за много интелигентни умове. Правят се най-фантастичните предположения, но без убедителни доказателства. В по-глупавите умове се раждат безумни обяснения, като например, че Тръмп е вербуван от Русия, купен направо и танцува по мелодията на Путин. Други, които са по-умни, но и не са обременени с аналитични способности, настояват, че Тръмп е просто глупав, неграмотен и затворник на собствените си фантастични илюзии. За разлика от всички тези категории, аз не смятам себе си, моите читатели или особено Тръмп за глупави и затова нека се опитаме заедно да разберем какво движи Президента в международната политика.

Ето ви кратко описание на два глобални проблема, които са в основата на международната политика на американския президент и които той се опитва да разреши:

Мюсюлманска експанзия. През 635 г. сл. Хр., само три години след смъртта на Мохамед, армиите на Светия полумесец нахлуват в християнска Сирия и християнска Палестина. През 638 г. те превземат Йерусалим, през 640 г. завладяват Персия, Армения и Месопотамия (днешен Ирак), нахлуват в християнския Египет и през следващите 800 години триумфалният им поход преминава през Европа с невероятна жестокост. Изговарянето на името на Исус означава незабавна екзекуция, а евреите са сведени до покорено и унижено състояние. Учението на Корана за завладяване на целия свят под зеленото знаме на исляма води до много войни, милиони жертви и неописуеми страдания, докато реконкистата (от reconquista, отвоюване, използва се за обозначаване периода от седем века между началото на VIII и края на XV век сл. Хр., през който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат – Н.К.). не взема връх и завладяването на света не е спряно. Днешното ислямско нашествие в Европа не е нищо друго освен възраждане на този вековен експанзионизъм и неговия религиозен колониализъм, не с военни средства, а чрез масова миграция и промяна на демографията на света в негова полза. В Близкия изток това нашествие се характеризира не само със съвременния Сюлейман Великолепни, подобно на иранския аятолах, но и с „многострадалния палестински народ“ (измислен от стратези на КГБ) и други мюсюлмански бандити. Иран, със желанието си за хегемония в Близкия изток чрез своите „прокси“ бандити – същите „палестинци“ и лудите хуси, е коренът на всички проблеми в региона, без чието решаване мирът е невъзможен. За тях Израел е препъни камък по пътя към заветната шиитска мечта за завладяване на света, така че унищожаването му е задача номер едно.

Китайската експанзия. През Средновековието, за разлика от Англия, Испания и Португалия, Китай не е имал интерес към отвъдморските страни. Това обаче се променя след 1949 г., когато е сформиран КНР и Мао установява брутална диктатура в страната, сравнима само със СССР на Сталин и днешна Северна Корея. Както всички авторитарни режими, Китай се обсебва от идеята да разпространи влиянието си по целия свят, включително, разбира се, и в СССР. Когато Мао се убеждава, че мечтите му не се подкрепят от съветското ръководство, лозунгът „Руско-китайски братя за цял век“ се задържа около десетилетие, камо ли за цял век! След смъртта на Мао и реформите на Дън Сяопин и други прагматични лидери, Китай се трансформира за невероятно кратък период от твърдолинейна комунистическа диктатура в китайска версия на фашизма. Нека ви напомня, че икономическата разлика между комунистическата и фашистката система е, че при първата всички средства за производство принадлежат на държавата, докато при втората тези средства са в частни ръце, но под силен държавен контрол. Тази трансформация доведе до бърз икономически възход. Само за две десетилетия Китай се превърна в гигантска фабрика, произвеждаща всичко за останалия свят – от връзки за обувки до стомана и компютри. Ръстът на китайското богатство разпали комунистическите мечти за завладяване на света. Както подобава на диктатор, настоящият китайски лидер Си Дзинпин си осигури доживотно управление и разработи план за китайска глобална експанзия. Планът се основава не на военно, а на икономическо завладяване на други страни, така че китайската икономика започна да преминава от ниски технологии (шиене на дрехи, производство на чадъри и термоси и др.) към високи технологии (компютри, изкуствен интелект, корабостроене, ракетостроене и др.). Под претекст че осигурява своята „сигурност“, Китай започна да крие натрупването на военна мощ зад икономически и инфраструктурни проекти. Непосредствената цел на китайския план е да се превърне в технологична и производствена суперсила, заобикаляйки САЩ, Япония и европейските страни. Използвайки огромните си финансови ресурси, Китай започна тихомълком да изкупува недвижими имоти по целия свят и да придобива стратегически важни територии и структури в Южна Америка, Африка, Австралия, Гренландия и дори САЩ. Възползвайки се от политическата некомпетентност на руското ръководство, Китай тихомълком заселва източните райони на Сибир и Далечния изток, което е пълзяща окупация, напълно променяща демографията и превръщаща тези огромни руски територии в китайски провинции. Току що в Тиендзин приключи срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Участниците се стремяха да докажат, че Китай е новият световен лидер, Русия не е изолирана, а Европа и САЩ са изтласкани в кулоарите на историята. Сладка самохипноза! Всъщност това беше конгрес на източни диктатори –  председателят на Китайската народна република Си Дзинпин, президентът на Руската федерация Владимир Путин, премиерът на Индия Нарендра Моди, президентът на Турция Реджеп Ердоган, беларуският „батка“ Лукашенко, президентът на Иран Масуд Пезешкиан, а „палестинският народ“ де факто беше представен от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Интересното е, че въпреки че Индия взе участие в ШОС, премиерът Моди избягваше публично да признае Китай за световен лидер. Като всички диктатори, Си Дзинпин обича военните паради, за да дрънка със стоманените си мускули и да сплашва всички нерваци и страхливци. И след среща на върха се проведе грандиозен парад-балет под претекст 80-годишнината от победата над Япония във Втората световна война. Нещо повече, победата беше приписана изключително на армията на Мао, като напълно се игнорираше „дреболията“ Гоминдан на Чан Кайшъ (китайски политик и държавник, партиен лидер и офицер, член на партия Гоминдан и председател на нейния ЦК, през 1927 г. предотвратява опит за комунистически преврат в Китай, президент на Китайската република, председател на нейното Националното правителство и главнокомандващ въоръжените сили – Н.К.) и Съединените щати с всички техни тихоокеански съюзници. Нищо ново – и днес Русия приписва победата над Хитлер изключително на себе си, игнорирайки колосалния икономически и военен принос на САЩ и Великобритания.

Противопоставянето на Тръмп. Американския президент е наясно с желанието за световно господство на шиитския ислям и фашистки Китай. Тръмп е решен да се противопостави на това, използвайки цялата икономическа и военна мощ на САЩ. Всичките му стъпки на международната арена и вътре в страната са насочени към постигането на тази цел. Това е, което прави Тръмп. В Близкият изток, заедно с Израел, нанесе мощен удар на иранския ядрен проект, чието възстановяване ще отнеме няколко години, освен ако не настъпи радикална промяна в иранската политика и проектът не бъде затворен. Освен това планът на Тръмп предвижда мощни икономически санкции срещу Иран. Още през 2018 г. неговата администрация се оттегли от ядрената сделка с Иран (JCPOA) и наложи сериозни санкции срещу държавата на аятоласите, които след това бяха отслабени от президента Байдън, но сега отново са възстановени. За да отслаби иранското влияние, Тръмп подкрепя Авраамовите споразумения между Израел и умерените сунитски държави (Саудитска Арабия, Египет, Емиратите и др.) и настоява Израел бързо да сложи край на ХАМАС. Той предложи идеята за преселване на „палестинци“ от Газа в някои ненаселени райони на Близкия изток, но тя не намери подкрепа в арабските държави. Никой не иска да пусне на своя територия народ, който знае само едно нещо – да убива. Що се отнася до пълзящата експанзия на Китай – и тук Тръмп има истинско главоболие, защото на пътя му стои неофашистката държава Русия, която води безсмислена война срещу Украйна вече четири години. Тръмп наистина искаше да я спре тази война, и не само по хуманитарни причини, но и защото това би направило конфронтацията му с Китай по-успешна. Но за Китай състоянието на перманентна война на Русия е много изгодно по две причини. Първо, то улеснява китайското проникване в Сибир, и второ, разсейва усилията на САЩ и Европа от противодействие на китайската експанзия. Следователно Китай ще подкрепя Путин във войната му в Украйна по всички възможни икономически начини, а е възможно в един момент да я подкрепи и с военни средства.

В конфронтацията си с Китай Тръмп много би искал да махне Русия от пътя си – този досаден препъни камък в Тихоокеанския регион. Още от първите дни на първия, а след това и на втория си президентски мандат, Тръмп се опитваше да привлече Путин на своя страна. Бидейки самият той нарцис и вярвайки, че Путин е същият (вярвам, не без основание), той се опитваше по всякакъв начин да му се подмазва, гали и очарова. Естествено, идеалният метод за привличане на Путин на своя страна би бил спирането на всякаква помощ за Украйна, но за Тръмп това е напълно неприемлив ход както по морални, така и по практически причини. Разривът с Украйна е слаба стратегия в дългосрочен план и Тръмп разбира добре това. Да, Путин би се отдалечил от Китай и дори би се сприятелил с Америка, но само за кратко време, а след това всичко би се върнало към обичайното. Освен това, предаването на Украйна би означавало загуба на Европа като съюзник. Така че, задачата не е лесна и Тръмп, опитвайки се да я реши досега, се е опитвал да седи на два стола: да помага на Украйна и да очарова Путин. Един вид „дръпни-бутни“, но не му се получи. Неотдавнашната среща на върха в Тиендзин ясно показа на Тръмп (надявам се, че го е видял и е преглътнал горчивото хапче), че Русия вече не е страна, гледаща на Запад, а орда, гледаща на Изток. Каквито и надежди да е имал Тръмп, че Путин ще го послуша и ще спре войната, се провалиха напълно. Агресията срещу Украйна ще продължи и няма да има мир в близко бъдеще. Тръмп ще трябва да признае поражението си в играта на „заблуждаване на Путин“ и да помисли здраво как да промени стратегията си.

За съжаление, Тръмп не иска съветите ми (както Рейгън го направи точно преди 40 години), но въпреки това виждам успешна стратегия, която би могла едновременно да сложи край на войната в Украйна и да сдържи Китай. Тя би могла да включва следните елементи:

1. Строги тарифи за страните, купуващи руски и ирански петрол. Точно това Тръмп вече започна да прави – той наложи строги тарифи на Индия. За съжаление, китайците не се страхуват от това, но Индия е достатъчна, за да лиши Русия от много петродолари (по време на войната Русия получи 122 милиарда долара от Индия).

2. Строг контрол върху продажбата на стратегически материали на Русия чрез заобикаляне на санкциите.

3. Рязко увеличение на производството на петрол и газ в Съединените щати и увеличаване на техния износ. Това ще доведе до спад на световните цени на петролните продукти и ще удари Русия още по-силно.

4. Продажба на високоточни оръжия с голям обсег на Украйна и премахване на всякакви ограничения за използването им срещу Русия. Сигурен съм, че мощни удари, например, по руското Министерство на отбраната и по именията по Рубльовското шосе, биха сложили край на войната за няколко дни.

5. Строг контрол върху действията на китайските компании в Съединените щати (например гиганти като Huawei и ZTE) и върху продажбата на високи технологии на Китай. В същото време, ограничаване на работните визи за китайски специалисти, които идват да работят в американски високотехнологични компании и се връщат в Китай няколко години по-късно с куфари, пълни с тайни. Тръмп вече направи доста в тази област.

6. Ограничаване на китайските инвестиции в американската индустрия и забрана на продажбата на американски компании на Китай.

7. Предотвратяване с всички средства на завземането от Китай на стратегически важни територии в други страни, както беше направено с Панамския канал и се прави с Гренландия.

Тези септемврийски дни могат да станат преломни в голямата игра на Тръмп и ако използвам неговия речник – „ще видим“.