ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ВОЙНА С ИРАН?

 

Сеня Валдберг, Континент, 12.09.2025 г.

За режима това е екзистенциална заплаха – жаждата може да подтикне хората към бунт по-бързо от инфлацията или безработицата. Какво прави правителството в такива ситуации? То пренасочва вниманието към външен враг. Войната може да се превърне в начин за отклоняване на вниманието, „преместване“ на част от населението към райони с вода и по този начин отлагане на катастрофата.

Мнозина (и това е меко казано!) ми задават един и същ въпрос – ще има ли втори кръг на конфронтация с Иран? Кога ще започне, и ако започне и как би могла да изглежда?

Ще отговоря честно – това никой не знае. Но можете да прецените вероятността за нов конфликт и като вземете предвид факторите, които му влияят. В момента, според мен, шансовете са около 50 на 50.

Основното, което трябва да се помни, е, че ако започне нова кампания, Иран най-вероятно ще бъде инициаторът. Израел, разбира се, се готви за такъв сценарий, но подробностите за действията на Техеран са изключително трудни за предвиждане.

Защо Иран би нападнал Израел отново?

1. Загуба на престиж след „Дванадесетдневната война“

Въпреки цялата пропаганда, Иран не успя да изтъргува победата си – нито вътре, нито извън страната. За разлика от Русия, в която пропагандата е централизирана, в Иран всеки „официален говорител“ излъчва своята версия и често версиите си противоречат. Но по-важен е обективният резултат – Израел нанесе колосални щети. Бяха унищожени ключови фигури от системата за сигурност, ядрени съоръжения, военни заводи, противовъздушна отбрана и значителна част от военновъздушните сили, докато загубите на Иран възлизат на около хиляда души. В отговор Техеран успя да убие само 28 израелски граждани и да повреди няколко сгради. Дори най-лоялните поддръжници на режима разбират –  това беше смазващо поражение. Иран трябва да си възвърне „честта“.

2. Икономически и социален колапс

Страната е в хронична криза – прекъсванията на електрозахранването са се превърнали в норма, в много региони няма вода в крановете, тя се донася с цистерни. Най-належащият проблем за Техеран е „Денят нула“, когато столицата може да остане без питейна вода до края на октомври. За режима това е екзистенциална заплаха: жаждата може да подтикне хората към бунт по-бързо от инфлацията или безработицата. Какво прави правителството в подобни ситуации? То пренасочва вниманието към външен враг. Войната може да се превърне в начин за отклоняване на вниманието, „преместване“ на част от населението към райони с вода и по този начин забавяне на катастрофата.

3. Факторът Тръмп

Настоящият президент на САЩ очевидно не е нетърпелив да се бори с Иран. Той е заинтересован от мир и стабилност. Страхува се, че падането на иранския режим ще доведе до хаос, подобен на този в Ирак, в който Ислямска държава възкръсна от руините. Следователно Техеран може да очаква, че ако Израел отговори остро на изненадваща атака, Тръмп ще се намеси и ще се опита да спре ескалацията, особено ако самият Иран поиска примирие.

4. Войната в Газа

Ако ЦХАЛ (Армията на отбраната на Израел) бъде разсеяна от операция на южния фронт, Иран може да се опита да се възползва от ситуацията и да принуди Израел да се бие на два фронта.

Защо Иран може да откаже първи да нанесе удар?

1. Военно превъзходство на Израел

Дори в случай на изненадваща атака, като например на Йом Кипур, Израел бързо би придобил въздушно превъзходство. Иран би бил принуден да разчита единствено на дълбоки подземни съоръжения, но все пак би му липсвала стратегическата инициатива.

2. Уязвимостта на режима

В последната кампания Израел започна да разрушава структурите, които осигуряваха контрола на режима върху обществото. За Техеран това е изключително опасно – втора вълна от удари може да разклати властта.

3. Непредсказуемостта на Тръмп

Въпреки че първоначално може да се стреми към мир, никой не гарантира, че ако Иран удари пръв, Белият дом няма да реши да му „даде урок“.

4. Иранската енергетика

Израел досега е оставил на мира иранските петролни кладенци и рафинерии. Но в случай на нова война,  унищожаването им ще се превърне в реалност, което на практика ще бъде смъртна присъда за режима.

5. Израелското разузнаване

Нивото на проникване на израелските разузнавателни служби в Иран е такова, че е почти невъзможно тайно да се подготви голяма операция. Въпреки, че е възможно Хаменей да опази плановете в тайна дори от собствените си генерали и да даде заповедта в последния момент.

Извод

Иран има основателни причини да атакува, но и не по-малко причини да бъде сдържан. Много от „възпиращите“ фактори обаче могат да бъдат заобиколени, особено ако режимът реши, че този път е по-добре подготвен. Основният проблем е, че иранското ръководство отдавна е спряло да мисли рационално. Диктатори като Хаменей често започват да вярват на собствената си пропаганда – подобно на Путин, който вярва, че може да направи повече, отколкото всъщност може.

Следователно прогнозите са почти невъзможни. Възможността за война през следващите месеци не може да бъде изключена, но тя изобщо не е предопределена. В крайна сметка режимът залага, че Тръмп няма да позволи на Израел да го свали от власт. А ако го направи?..

Ако войната избухне, най-многото, което Иран може да постигне, е да разруши няколко символично важни сгради и да го представи като „победа“.

Но тогава сценарият ще бъде подобен на предишния – Израел отново ще нанесе опустошителни удари и тогава самата енергийна система на страната ще бъде застрашена, а следователно и режимът.