АЛ-ДЖАЗИРА КАТО ДИВИЗИЯ – ИНФОРМАЦИОННА ВОЙНА ПОД ПРИКРИТИЕТО НА ПРЕСАТА

 

Макс Лури, Континент, 01.09.2025 г.

Излизащото в Лондон на английски език катарско издание МЕЕ (Middle East Eye/ „Бизкоизточно око“ или „Окото на Близкия изток“) твърди, че „намерението на Израел да унищожи Газа щеше да стане очевидно много по-рано, ако бяхме слушали палестинските журналисти“, а не други източници, които лъжат по заповед на ционистите.

Колумнистът на MEE Джонатан Кук (Jonathan Cook), автор на три книги за палестинско-израелския конфликт, носител на различни награди и съпруг на арабка от Назарет, на тази основа заключава, че Израел унищожава именно палестинските журналисти, за да не узнае никой тази ужасна тайна. И уверява, че нито един журналист, убит в Газа, никога не е бил терорист, въпреки че Израел твърди обратното.

Диаметрално противоположно мнение изразява друг британец Андрю Фокс (Andrew Fox), известен медиен коментатор, сътрудник на Обществото „Хенри Джаксън“ (Henry Jackson Societу) и специалист по психология на дезинформацията. В миналото Фокс е бил майор в британската армия, с три командировки в Афганистан (като част от специалните сили) и Ирак. В качеството си на военен експерт е бил много пъти в Газа, включително по време на настоящата война. Преподавал е в Кралската военна академия Сандхърст. Според него, няма нито един журналист (или така наречен журналист) в Газа, който да не може да се счита за легитимна военна цел. Ето как Фокс аргументира тезата си:

• В съвременните конфликти съществува опасен мит, че „комбатант“¹ означава мъж с пушка и в униформа. И ако не натиска спусъка, значи някак си не участва в боя. Това е утешително убеждение, особено за тези, които смятат, че войната е ограничена до окопи, танкове и войници;

• През XXI век митът вече не е верен. И според Правото за въоръжените конфликти/ по-известно като Международно хуманитарно право (LOAC) отдавна не е верен;

• Участието във военни действия е правният момент, в който цивилния гражданин престава да бъде такъв. Това се отнася не само за кинетичните действия. Това включва всяко действие, което може да повлияе негативно на военните операции или потенциала на една от страните в конфликта. Авторът дава примери. По време на Втората световна война – това стрелочниците, които са предизвиквали сблъсъци между военни жп композиции, в Афганистан – невъоръжени наблюдатели, които са докладвали за движението на войските по радиото…;

• Днес, Фокс го заявява с пълна отговорност, към комбатантите се причисляват и бойците на информационния фронт. Съвременните армии вече не гледат на информацията като на спомагателен инструмент. Днес тя е също толкова важен компонент на войната, колкото маневрирането, огънят и логистиката. Доктрината на НАТО, оперативните концепции на Пентагона и ЦХАЛ разглеждат информационната среда като област, където могат да се постигнат решителни резултати.

• В Газа битката не се води само в тунели и по улиците. Знаем твърде добре, че тя се води и в редакции, чрез сателитни предавания и в социалните медии. Никое друго издание не е играло толкова важна роля във формирането на глобалното възприятие за бойното поле, колкото катарската „Ал Джазира“;

• Журналистиката не е престъпление, дори по време на война. Професионалните, съвестни журналисти никога не трябва да бъдат военни цели. Правната рамка обаче се променя, ако медийна организация, особено такава, финансирана от страна в конфликта, премине отвъд простото отразяване към активно участие. „Ал Джазира“, която наема предимно „журналисти“ в Газа, не е неутрален наблюдател. Тя е флагманът на медийния корпус на Катар, държава, която пряко финансира ХАМАС, предоставя безопасно убежище на лидерите на ХАМАС и провежда стратегически комуникационни кампании, които разширяват наративите на ХАМАС и потискат информация за техните зверства;

• Това не е независима журналистика. Това са финансирани от държавата стратегически комуникации, предназначени да повлияят на хода на войната;

•  Финансираните от Катар медии (пряко или косвено) са изиграли ключова роля в създаването на международен натиск върху Израел, като са захранвали международната аудитория с емоционални, селективни образи. Това е мобилизирало улични протести, подхранвало е дебати за външната политика и е генерирало призиви за прекратяване на огъня;

• Такъв натиск има пряко въздействие върху хода на войната, ограничавайки свободата на маневриране на Израел, принуждавайки го да променя графиците за насочване на удари, да спира операциите и да увеличава риска за собствените си войски. На свой ред ХАМАС получава оперативна почивка, удължава конфликта, получава достъп до материални ресурси и т.н.;

• Ако това не е „пряко участие във военни действия“, според LOAC, тогава какво е?

• Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) задава три прости въпроса, за да се разбере кога цивилен гражданин се превръща в легитимна военна цел:

1. Праг на вредата – „Това причинява ли реална вреда?“ Действието трябва действително да навреди на военните операции на противника или да убие/рани хора.

Примери (не са в статията, добавям ги за по-голяма яснота) – наблюдател съобщава координатите на вражеските войски, цивилен взривява мост, по който се движат танкове, лекар лекува ранени войници, журналист отразява събитията добросъвестно.

2. Пряка връзка – „Има ли ясна причинно-следствена връзка между действието и щетите“? Трябва да има ясна верига – „човек е направил нещо и поради това положението на армията се е влошило.“

Примери – цивилен агент е предал тайни планове → операцията се е провалила, пропагандист е призовавал за атаки → хора са нападнали войници, готвач е готвил храна за градче, където живеят военните, учител е преподавал в училище близо до военна база

3. Воюваща страна – „Това прави ли се специално за една армия срещу друга?“ Човек трябва съзнателно да помага на едната страна във войната с намерението да навреди на другата.

Примери – доброволец умишлено се присъединява към опълчението, хакер умишлено атакува вражески военни мрежи, фермер продава храна на всеки, шофьор случайно вози войник.

Действията на „Ал Джазира“ отговарят и на трите критерия. Прагът за вреда е предаванията да са злепоставяли директно действията на израелската армия.

Съществува ясна причинно-следствена връзка между формирането на наратива и оперативните ограничения. Това е добре документирано и наблюдавано.

Съществува „воюваща връзка“, защото редакционната позиция ясно съвпада със стратегическите цели на ХАМАС и геополитическите интереси на Катар:

■ След като тези критерии са изпълнени, защитата на цивилните се преустановява за времето на тяхното участие;

■ Обучени сме да гледаме на журналистите като на „борци за истина, справедливост и свобода на словото“. Истинската журналистика си остава точно такава Но когато една медия престане да действа като независим участник и вместо това функционира като оперативен актив на воюваща страна, тя навлиза на бойното поле. С всички произтичащи от това последици;

■ Няма значение дали „журналистите“ в Газа са и активни членове на терористични групи или не са. Твърдя, че ЦХАЛ, съгласно Международното хуманитарно право (LOAC), имат законното право да третират персонала, съоръженията и излъчващата инфраструктура на „Ал Джазира“ и подобни медии като легитимни военни цели. И да ги унищожават. И не само в Газа„

■ Конфликтът в Газа не са само за бомбите и куршумите. Той включва и хаштагове, заглавия и предавания на живо. В този пейзаж способността на врага да води война се измерва не само с ракети и пушки, но и с господство в наратива. Да се ​​преструваме, че това не съществува, е лицемерие, което не ни прави по-човечни. Това просто принуждава едната страна да се бори с вързани ръце.

■ Шокиращата глобална дезинформационна буря около Газа е белязана от липсата на отчетност от страна на международните водещи медии, които съзнателно лъжат за войната и разпространяват лъжи. Ако няма друг начин за убеждаване, може би определянето на ясен праг за прехода от журналист към легитимна военна цел може да принуди тези лъжливи медийни организации и „журналисти“ да преосмислят професионалните си стандарти.

Превод от руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹-от фр. сombattant, сражаващ се – лице, вземащо непосредствено участие в бойни действия в състава на въоръжените сили на една от страните в международен въоръжен конфликт и притежаващ в това си качество определен правен статус (виж Третата Женевска конвенция и Допълнителния протокол 1 към Женевските конвенции). Духовните лица и медицинския персонал не се отнасят към комбатантите. Медицинският персонал има право да използва личното си оръжие само в случаите, когато е застрашен неговия или на ранените и болните живот.