СЪН ЗА ПОЕТА-СЛЕДОВАТЕЛ

 

Йосиф Галперин, Континент,  30.08.2025 г.

Скоро след 45-та той служи като помощник на военния комендант, някъде в Германия или във Виена. Като военен следовател, подреждайки документи, се натъква на разпръсната мозайка за изтребването на евреите. Иска да постави някакъв паметен знак в града, но това не е в обхвата на неговите задължения и възможности. Изведнъж (както се случва насън) осъзнава, че не е единственият в комендатурата, загрижен за това – например, чистачка поискала работа при военните, защото нейни роднини загинали в тези краища. Началниците не приветствали дейността му, а чистачката обяснила, че задачата на комендатурата е да установява връзки с местните жители, а всичко останало е работа на Москва...

Борис Слуцки¹

И тогава той написал стихотворение:

„В океана и конете плават.

Ала не далече. И едва.

….

Мина в корабното дъно вбила се
        надалече от добрия бряг.

В лодките се настанили хората,
        и сами заплавали без страх.

Бедните коне. Какво да сторят -
        няма място в лодките за тях.

…

Да се плава сякаш било просто,
        океанът сякаш бил река.

Ала няма край реката.

Сили няма вече. В порив изтерзан

в миг конете яростно зацвилили.
        ……

Цвилели към дъното, дордето
        всичките потънали в тъма.

Туй е всичко. Жаля за конете
        алести, незърнали земя.“

(Преводът е на Кръстьо Станишев – Н.К)

Събудих се, спомних си за Борис Слуцки, спомних си песента по това стихотворение – „Рижият остров“. И го нарекъл „Коне в океана“, написани през 1950 г., годината на моето раждане. Посветил го на Иля Еренбург. „Заговорът на лекарите“, „Космополити“, писмо до „Правда“ – писани около датата на създаване им. А в „Крокодил“ - фейлетон „Пиня от Жмеринка²“.

Видях Слуцки само веднъж в Дома на творчеството в Коктебел. Възрастен, силен мъж със сиви мустаци вървеше по лъкатушещата пътека, с ръце зад гърба, спря, поздрави баща ми, вдигна ясните си стоманени очи. Без усмивка. Тогава научих за мъките му след болестта и смъртта на жена му, тогава разбрах – върху себе си, как може да те боли гърбът, така че не ставаше дума само за необщителност.

Няколко години по-късно му написах писмо, изпратих му първата си стихосбирка, той отговори. И много години по-късно научих, че през цялото това време е писал смели, пронизващи с нож стихотворения, може би най-искрените за това време, разкрили го докрай. И че е написал „Записки за войната“ за работата му като военен следовател, писал ги е веднага след фронта, и са публикувани посмъртно, с помощта на неговия училищен приятел полковник Пьотр Захарович Горелик (за „Записките…“ се твърди, че са първия „самиздат“ в СССР – Н.К.).

Бяхме приятели в последните години от живота му.

Нямах смелост, въпреки сивите ми мустаци и така не прочетох „Записки…..“ и книгата „Следствен отдел“. И ето и днешния сън...

Превод на текста (без стихотворението) от руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹- Борис Абрамович, род. 07.05.1919 г. в град Славянск, Донецка област, Донбас е руски писател, поет и преводач от еврейски произход. Завършва Московския юридически институт (1941) и Литературния институт „М. Горки” (1941). При приемането му в Съюза на писателите, един от изказващите се го нарича „най-добрият сред нас“. Редакторите ценят стиховете му, но се боят да ги публикуват, защото се твърди, че е „най-съветския десидент“. Иля Еренбург – „домашният евреин" на Сталин след 1945 включва в едно от най-известните си съчинения „Кьолнската яма“ част от поема на Струцки, за която на фронта се е смятало, че е народно творчество. Участва във Втората световна война като военен прокурор, ранен е тежко и остава инвалид. Като военнослужещ в състава на III Украински фронт е бил в България (1944-1945). Активен преводач на български поети на руски. Съпругата му Татяна Дашковска, о умира от рак през 1977г., а той изпада в тежка депресия. След смъртта на съпругата си престава да се занимава с литературно творчество. Умира на 23.02.1986 г. в Тула. Братовчед на Борис Слуцки е израелският военен и държавен деец и бивш  началник на военното разузнаване и директор на Мосад Меир Амит;

²- много известен фейлетон на Василий Ардаматски, публикуван на пика на изфабрикуваното от Сталин дело на лекарите и станал известен поради антиеврейската си насоченост.