ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ НА ТРЪМП

 

Джордж Фридман, Geopolitical Futures, 30.06.2025 г.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е разработил ясен модел за упражняване на дипломация. Моделът започва с отправяне искания към другите държави, след което е последван от призиви за преговори. Ако преговорите не се проведат или не доведат до някакъв вид компромис, следват наказателни действия. През цялото време Тръмп ту отправя заплахи, целящи да засилят процеса, ту насърчава действията, като хвали своя опонент.

Моделът беше напълно демонстриран по време на неотдавнашните събития в Иран. Тръмп поиска Иран да се откаже от програмата си за ядрени оръжия, заплашвайки с последствия, ако не го направи. След това се ангажира с непреки преговори с Иран, отбелязвайки публично, че преговорите са обещаващи. В един момент определи дата за приключване на преговорите и когато срокът изтече, предприе драматични военни действия.

Подобен процес е в ход и по отношение на НАТО. Започна, казвайки, че НАТО не изпълнява военните си задължения и че това прехвърля основната тежест върху Съединените щати. След това ясно заяви, че тази ситуация не може да продължи, намеквайки, че САЩ могат да се оттеглят от алианса, ако Европа продължи да не плаща и в бъдеще. Проведоха се обширни преговори, прекъсвани от периодични предупреждения от Тръмп. На срещата на НАТО миналата седмица европейските страни се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт. Тръмп похвали своите партньори по преговорите и декларира, че САЩ остават ангажирани с НАТО.

И в двата случая първо имаше радикално искане, последвано от период на преговори и сигнали за готовност за предприемане на драстични действия, ако преговорите се провалят, или за помирение, ако преговорите успеят. В Иран този процес доведе до въздушни удари, с НАТО – до компромиси.

Подобен модел се наблюдава и в усилията на Тръмп да промени световната търговска система. Първо дойде шокът от налагането на драстично по-високи тарифи в световен мащаб. След това демонстрира готовност да участва в преговори на национално ниво.

Подобен е случаят с Русия и Украйна. Процесът на преговори започна с шок – този път за Украйна, след като Вашингтон заяви, че е готов да намали, ако не и да се откаже от подкрепата си за Киев. След това Тръмп се опита да започне преговори с Русия с поразително желание за уреждане на конфликта за сметка на Украйна. Целта на шока беше да се облекчат опасенията на Русия относно нейното представяне в Украйна и да се покаже, че Съединените щати няма да се възползват от тези опасения. Всъщност Вашингтон искаше Москва научи, че е готов да предложи икономически ползи на Русия. Тръмп поиска преговори за прекратяване на войната. Този първоначален залп беше изтълкуван от Владимир Путин така – САЩ са безразлични към бъдещето на Украйна, военният провал на Путин в Украйна е неприемлив, а безразличието на Тръмп към бъдещето на Украйна (и враждебността му към НАТО) ще му даде време да подобри позициите си на фронта. Тъй  като Путин не можеше да позволи войната да приключи с оскъдните му успехи, той реши, че позицията на САЩ по отношение на НАТО и желанието на Тръмп за уреждане на конфликта му предоставят възможност.

Важно е да се отбележи, че усилията за прекратяване на войната в Украйна съвпадат с промените, които се случват в НАТО. Едно от измеренията на помирението на Тръмп с алианса е взаимният страх – на Москва, че НАТО може да действа срещу Русия, и сред членовете на НАТО от руска агресия. В този смисъл помирението на Тръмп с НАТО би могло лесно да промени динамиката на войната в Украйна, поставяйки Русия в позиция, в която тя може да се изправи пред обединена интервенция на НАТО или масивна и координирана помощ за своя противник. Отказът на Путин да преговаря за прекратяване на войната (отчасти поради фрагментацията на НАТО) е заменен от необходимостта да се обмисли какво ще направи НАТО, което не е изоставено САЩ. С неотдавнашната демонстрация на любовта на САЩ към НАТО, Путин може да бъде принуден да участва в преговорите, които Тръмп искаше.

Това са само няколко случая, но те са важни. Конвенционалната дипломация работи за изграждане на стабилни и предвидими отношения между народите и избягва изненадите и заплахите, разглеждайки ги като разрушителни. Моделът на дипломация на Тръмп обръща тези конвенции с главата надолу, като като поставя в нейните основи шока и несигурността, включващи явни и имплицитни заплахи, както военни, така и икономически. Случаят с Русия и Украйна все още е не е много ясен, а икономическото му измерение е все още в начален етап. Но може да се каже, че очертава новия модел на Тръмп в дипломацията.