ФАЛШИВИЯТ МАГЬОСНИК ОТ ТЕХЕРАН, ИЛИ КАК ИЗРАЕЛ ИЗОБЛИЧИ ТЕАТЪРЪТ ЗА ИРАНСКАТА МОЩ

 

Подготвил Александър Ицкович, Континент, 30 юни 2025 г.

В историята има моменти, когато измислицата внезапно се превръща в реалност, а реалността – във фикция. Журналистът Тони Бадран споделя в „Tablet“¹ убеждението си, че точно това се е случило с „летящите маймуни“ – не тези от „Магьосникът от Оз“, а с „турбокомпресорната“ шиитска теология, разпространяваща се в Близкия изток под знамената на Иран. Всички си мислеха, че са силни. Че великата персийска сила, обединена от мрежи от посредници, контролира Багдад, Дамаск, Бейрут и половината Тел Авив. Че държи ядрена тояга в ръцете си и целият регион се страхува да им каже грешна дума. Тя беше смятана за недосегаема и Вашингтон говореше с нея учтиво за всеки случай, не дай си Боже да се обиди. Но се оказа, че е театър – грим, декорации, бюджет. А зад паравана има дребен мъж с голям микрофон. Всичко се оказа илюзия.

„Илюзията за иранска мощ“ – пише Бадран – се поддържаше от американското участие и в това беше нейната магия.“

Не е шега, че Вашингтон от десетилетия разчита на това, че иранските марионетки ще си останат „полезните негодници“ на картата – в Ирак, Сирия, Ливан, Газа. И особено след ядрената сделка на Обама, която даде на режима в Техеран легитимност за щедро финансиране в настоящето и в бъдещето. Това беше един вид скъпоструващ „мек натиск“ – „пари в брой и дипломатически чекове“ от САЩ в замяна на това Иран да не вдига твърде много шум, или, да вдига шум точно когато е необходимо.

Това имаше хипнотичен ефект върху Запада –  Ислямската република им се струваше не чудовище, а сложен, нюансиран феномен. Точно както в Холивуд.

И тогава Израел каза – „Стига.“ И започна Дванадесетдневната война, предшествана от 21 месеца тиха подготовка.

„Израел унищожи почти целия команден състав на Хизбула“, отбелязва Бадран. Южното крило на Ливан остана без очи, уши и нервна система.

В Сирия режимът на Асад се срина през декември 2024 г., а новият владетел беше човек, който прекъсна пътищата за доставка на оръжие за шиитските бойци.

Иракските „милиции“ се оказаха само „един военен инструмент“, и напомняне, че американските бази някак си съществуват едновременно с тях от години.

И хусите в Йемен, които внезапно се почувстваха като част от глобалната геополитика, също бяха „шамаросани в лицето“ – от Израел, САЩ и Великобритания.

Но Израел отиде по-далеч и удари дълбоко – в самата същност на магията, в Иран. След като иранският чадър за противовъздушна отбрана беше деактивиран през октомври 2024 г., започна серия от операции, насочени срещу ядрена инфраструктура, ракетните силози, централните командни пунктове на Корпуса на ислямската гвардия (IRGC). Митовете започнаха да падат един по един. Дори символичната ликвидация на Хания в Техеран се превърна в театрален ефект – прожекторите продължаваха да светят, но сцената се оказа празна.

„Магьосникът е просто човек с глас“ – напомня Бадран.

Защо това не беше възможно преди? Защото магията беше защитавана не само от собствените илюзионисти, но и от американците. Израел не можеше да нанесе удари по силите „Ал-Кудс“, докато Пентагонът поддържаше бази в Ирак. Не можеше да се докосне до Хизбула, докато Държавният департамент се опитваше да „стабилизира Ливан“. Не можеше да приеме сериозно ядрената програма на Иран, докато Байдън преговаряше за връщане към споразумението между Иран и световните сили, което временно ограничи ядрената програма на Ислямската република в замяна на отмяна на международните санкции.

Имаше твърде много връзки, твърде много „но“.

Според Бадран „САЩ бяха структурният източник на силата на Иран“, и в същото време неговата „спирачка“ чрез ограничаване, потискане, омиротворяване. Вашингтон можеше да бъде съюзник на Израел в борбата, но стана спонсор на театъра.

Защо стана възможно сега? Отговорът се крие в личностите на Нетаняху и Тръмп. Единият реши, а вторият не се намеси. „Спирачките са премахнати“ – пише Бадран. Тръмп позволи на Израел да говори с езика на силата. За първи път от десетилетия американски президент не застана между еврейската държава и нейните врагове, не поиска тя да спре, не флиртуваше с аятолаха. И тогава изведнъж всичко се разпадна – без фанфари, без представление, без аплодисменти. Просто се разпадна.

Могат ли илюзиите да се завърнат?

Разбира се! Бадран смята, че „Вашингтон остава град, лоялен към Иран.“ Американската администрация може да се опита да съживи споразумението. И в ООН някой отново ще каже: „Не провокирайте Техеран.“

Но вече няма да е същото, защото магията вече не работи, илюзионистът е разобличен. Неговите „летящи маймуни“ лежат в прахта. Терминът „ос на съпротивата“ звучи като анахронизъм.

И може би в бъдеще върху руините на този театър ще се появи нещо истинско. И ако следващият американски президент чуе отново за „многопластовата динамика“ на региона, той може да отговори – „Махнете декорите. Искам да видя какво наистина има там.“

Тогава, както казва Бадран, Близкият изток ще престане да бъде „лабиринт от сенки“ и хората ще спрат да разказват страшни истории.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹- „Tablet  Magazine“ е консервативно американско списание, фокусирано върху еврейските новини и култура, с журналистика, коментари, критика и есета, основано през 2009 г. от Алана Нюхаус и подкрепяно от фондация Nextbook. Тони Бадран е редактор на новините в списанието и анализатор по проблемите на Леванта.