Блогът на един пенсионер

  Макс Лури, Континент,   2.07.2025 г. Влиянието на Техеран на международната арена се осъществява чрез фейкови НПО, пропаганда и демонизиране на Израел. Когато се спомене Иран, често възниква въпросът как тази страна не само, че не фигурира в черните списъци на най-омразните режими, но дори успява да председателства различни структури на ООН за правата на човека, където формира текущия дневен ред и инициира съдебни процеси срещу „ционистката организация“ заради липсата на демокрация и любов към палестинците. Мнозина помнят, че доскоро Иран оглавяваше Комисията за статута на жените (CSW) към Съвета на ООН по правата на човека. Днес той председателства редица ключови структури, включително Азиатско-тихоокеанската група (най-голямата регионална група в рамките на Съвета на ООН по правата на човека) и Социалния форум на Съвета на ООН по правата на човека. Освен това Иран (за разлика от Израел) е признат за уважаван член на международната общност, пазител на моралните це...

  Джордж Фридман, Geopolitical Futures , 30.06.2025 г. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е разработил ясен модел за упражняване на дипломация. Моделът започва с отправяне искания към другите държави, след което е последван от призиви за преговори. Ако преговорите не се проведат или не доведат до някакъв вид компромис, следват наказателни действия. През цялото време Тръмп ту отправя заплахи, целящи да засилят процеса, ту насърчава действията, като хвали своя опонент. Моделът беше напълно демонстриран по време на неотдавнашните събития в Иран. Тръмп поиска Иран да се откаже от програмата си за ядрени оръжия, заплашвайки с последствия, ако не го направи. След това се ангажира с непреки преговори с Иран, отбелязвайки публично, че преговорите са обещаващи. В един момент определи дата за приключване на преговорите и когато срокът изтече, предприе драматични военни действия. Подобен процес е в ход и по отношение на НАТО. Започна, казвайки, че НАТО не изпълнява военните си задължения...

  Подготвил Александър Ицкович, Континент, 30 юни 2025 г. В историята има моменти, когато измислицата внезапно се превръща в реалност, а реалността – във фикция. Журналистът Тони Бадран споделя в „Tablet“¹ убеждението си, че точно това се е случило с „летящите маймуни“ – не тези от „Магьосникът от Оз“, а с „турбокомпресорната“ шиитска теология, разпространяваща се в Близкия изток под знамената на Иран. Всички си мислеха, че са силни. Че великата персийска сила, обединена от мрежи от посредници, контролира Багдад, Дамаск, Бейрут и половината Тел Авив. Че държи ядрена тояга в ръцете си и целият регион се страхува да им каже грешна дума. Тя беше смятана за недосегаема и Вашингтон говореше с нея учтиво за всеки случай, не дай си Боже да се обиди. Но се оказа, че е театър – грим, декорации, бюджет. А зад паравана има дребен мъж с голям микрофон. Всичко се оказа илюзия. „Илюзията за иранска мощ“ – пише Бадран – се поддържаше от американското участие и в това беше нейната магия.“ ...