ГЕОПОЛИТИКА НА НАРКОТИЦИТЕ

 

Джордж Фридман, 28 юли 2025 г.

Миналия месец президентът Доналд Тръмп обяви – не за първи път – наркокартелите в Латинска Америка за международни терористи. И до известна степен са такива. Те не са религиозни или дори идеологически. Тяхната цел е да печелят пари и да използват тези пари, за да защитят властовите си позиции. Тероризмът е просто допълнение за постигане на тази цел.

Перифразирайки Алън Гинсбърг (1926-1997, американски поет, икона на битниците и хипитата от 60-те и 70-те години на XX век – Н.К.) ще кажа, че някои от най-добрите умове на моето поколение бяха унищожени от наркотици, така че нямам морални възражения срещу унищожаването на организациите, които ги разпространяват. Но унищожаването на терористичните организации не е лесно, особено когато те са изключително богати. Богатството е само един аспект от тяхната власт. Другите се основават на фундаментални елементи от човешката природа – страх и алчност. Комбинацията от двата фактора прави наркокартелите далеч по-мощни от идеологически мотивираните групи. Идеологическите групи могат да убиват, а наркокартелите могат да убиват, но могат и щедро да възнаграждават. Идеологията е мощна сила, но отстъпва пред силата на алчността и страха, която създава убедителна защитна система.

Единственият начин да се унищожат картелите е да се пресече потокът от пари, които купуват лоялност в техните държави и другаде. А потокът от пари се основава на огромното търсене по целия свят – особено в Съединените щати – на наркотиците, с които те търгуват, което създава лоялна и отчаяна клиентска база. Търсенето, както и алчността, е в основата на способността им да прехвърлят стоката си през границите. Страхът от тяхната безмилостност и перспективата за печелене на пари могат и разбият всяка политика за граничен контрол.

Ето защо единственият начин да се унищожат картелите е драстично да се намали цената на наркотиците. Вярно е, че е имало много неуспешни опити за намаляване на търсенето. Идеята, че можем да спрем потока от наркотици към Съединените щати, докато цените и търсенето са толкова високи, е илюзия, която се проваля от десетилетия.

Има прецедент за това в един друг продукт –  алкохолът. Неговите ефекти могат да бъдат толкова пристрастяващи и опустошителни, колкото на всеки друг наркотик. В опит да подкопаят влиянието му в обществото, САЩ забраняват продажбата и производството на алкохолни продукти през 20-те години на миналия век. Сухият режим, както е бил наричан, създава няколко картела в САЩ и някои от неговите ефекти все още са налице. Теорията е, че като се направи алкохолът незаконен, никой няма да купува или продава алкохолни напитки. Това е илюзия. Сухият режим не може да елиминира желанието за алкохол – не само сред алкохолиците, но и сред тези, които го консумират отговорно. Като направи алкохола незаконен, сухият режим драстично увеличи цената на алкохола, без да намали търсенето. Ако не друго, то увеличи търсенето, като го направи „cool“ (готин). Какъвто и спад в търсенето да е създал сухият режим, той е бил компенсиран от увеличението на цената. В крайна сметка, крайният резултат от Сухия режим е овластяването на организираните престъпни групи, които са били подпомогнати от пристрастяващия ефект на алкохола – и от съблазнителната сила, която незаконните стоки могат да излъчват. Парите, генерирани от организираната престъпност, доведоха до широко разпространена корупция в публични и частни институции, в някои случаи включително в полицията. Сухият режим приключва през 1933 г., защото последствията са подобни на тези, които сега виждаме във войната с наркотиците.

Не ми е приятно да кажа това, но най-големият удар върху организираната престъпност от ерата на cухия режим е легализирането на алкохола. След като той е легализиран, парите от търговията с алкохол се озовават в ръцете на организиран бизнес, а не на организирани престъпни групи. Това не решава проблемите със зависимостта и търсенето, но понижава цената на алкохола, като по този начин лишава престъпните групи от източника им на власт. Доколкото мога да преценя, единственият начин да се разбият картелите е да се легализират или поне декриминализират наркотиците.

Сухият режим би трябвало да ни научи, че ако нещо, което хората желаят, е незаконно, самото повишаване на цените насочва властта в ръцете на онези, които по дефиниция са престъпници. Силата на организираната престъпност от ерата на сухия режим продължи дълго време след края му. Борбата срещу наркокартелите не може да бъде спечелена, ако търсенето не може да бъде драстично намалено и цените останат високи. Просто има твърде много пари, които могат да бъдат използвани за закупуване на защита и изграждане на власт. Разбира се, това е парадокс. Не знам как да намаля търсенето и с удоволствие бих унищожил наркокартелите, ако беше по силите ми.

Подкрепям Тръмп по този въпрос, но бих използвал друго и почти сигурно по-непопулярно решение. Не е моя роля да предлагам решения, но разбиването на картелите, без да се подкопава техният бизнес модел, няма да проработи. Правителствата не могат да разбият наркокартелите, защото страхът и алчността управляват тези страни.

Разумният страх е, че легализирането на наркотиците ще увеличи и ще легитимира употребата им. Контрааргументът е, че употребата на наркотици е широко разпространена въпреки незаконността, а незаконността е основата на властта на картелите. Съществува истински морален императив да не се легитимира нещо, което разрушава живота. Но тогава трябва да се изправим пред факта, че най-големият враг на легализирането на наркотиците са картелите.

Не препоръчвам тази стратегия. Просто казвам, че не можете да победите картелите, без да подкопаете властта им, а властта им се основава на парите, които купуват лоялност и оръжия, и е основата на терора на картелите.