АЗ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ ПО ВОЕННИ КОНФЛИКТИ. В ГАЗА НЯМА ГЕНОЦИД

 

Джон Спенсър,  Континент,  27.07.2025 г.

Джон Спенсър е председател на катедрата по изследвания на градската война в Института за модерна война и водещ на подкаста „Проект за градска война“. Служил е двадесет и пет години в пехотата, включително две бойни мисии в Ирак. Съавтор е на „Разбиране на градската война“.

**

В колонка в „Ню Йорк Таймс“, озаглавена „Аз съм изучавал геноцида. Знам как изглежда“, Омер Бартов¹ обвинява Израел в извършване на геноцид в Газа. Като професор, специализиран в изследвания на геноцида, той би трябвало да знае, че геноцидът не се определя от извадени от контекста твърдения, оценки за жертвите или разрушения, още по-малко от това как изглежда войната в заглавията на медиите или в социалните медии. Той се определя от конкретното намерение да се унищожи национална, етническа, расова или религиозна група, изцяло или частично. Това е невероятно висока правна летва. Бартов не е успял да я премине. Всъщност, той дори не се е опитал.

Не съм адвокат или политически активист. Аз съм експерт по войната. Водил съм войници в бой. В продължение на десетилетия обучавам военни части в методите на градската война, изучавам и преподавам военна история, стратегия и закони на войната. От 7 октомври насам бях в Газа четири пъти с ЦХАЛ. Интервюирах министър-председателя на Израел, министъра на отбраната, началника на щаба, Южното командване и десетки офицери и войници на фронтовата линия. Четох заповедите им, наблюдавах процедурите им за насочване и видях как войниците действително поемат рискове, за да избегнат нараняване на цивилни. Нищо, което съм виждал или изучавал, не прилича на геноцид или намерение за геноцид. Бартов твърди, че пет изявления на израелски лидери доказват намерение за геноцид. Той започва с коментара на премиера Нетаняху от 7 октомври, че ХАМАС „ще плати висока цена“. Това не е призив за геноцид. Това би казал всеки лидер след най-лошата терористична атака в историята на страната му. Той също така цитира изявленията на Нетаняху, че ХАМАС ще бъде унищожен и че цивилните трябва да напуснат военните зони. Но това не е доказателство за желание за унищожаване на цял народ. Това правят професионалните армии, когато се бият с враг, скрит сред цивилни. Бартов цитира препратката на Нетаняху „помнете Амалик“ като уж неопровержимо доказателство. Но фразата е вкоренена в еврейската история и традиция. Тя е гравирана в Яд Вашем, израелския мемориал на Холокоста, и се появява на мемориала на Холокоста в Хага. И на двете места тя служи като предупреждение да бъдем бдителни пред лицето на заплахите, а не като призив за масови убийства. Той също така посочва използването на термина „човешки животни“ от министъра на отбраната Галант, за да опише бойците на Хамас. Това не е военно престъпление. След клането, изнасилването и отвличането на цивилни на 7 октомври, мнозина биха могли да разберат – или дори да споделят – подобна реакция. Не намирайки доказателства за намерения за геноцид сред тези, които действително ръководят военната операция, Бартов се обръща към крайнодесни политици като Бецалел Смотрич и Нисим Ватури. Но това не са мъжете, които командват войските, издават заповеди или вземат решения на бойното поле. Аз проучих действителните заповеди на бойното поле. Те са фокусирани върху унищожаването на ХАМАС, освобождаването на заложници и защитата на цивилните, където е възможно. Тяхната реторика няма отношение към правната оценка на случващото се. Израел предприема безпрецедентни мерки за минимизиране на вредите за цивилното население. Той предупреждава за предстоящи атаки чрез текстови съобщения, телефонни обаждания, листовки и радиопредавания. Отваря хуманитарни коридори и спира военните действия, за да позволи на цивилните да напуснат бойните действия. Израел проследява присъствието на цивилни до конкретни сгради. Лично съм виждал операции, отложени или отменени поради присъствието на деца. Виждал съм как израелски войници са под обстрел, но въпреки това им е наредено да не отвръщат на огъня – за да се избегне нараняване на цивилни.

Израел е доставил повече хуманитарна помощ на Газа, отколкото която и да е армия в историята някога е предоставяла на враждебно население по време на война. Повече от 94 000 камиона, превозващи 1,8 милиона тона помощ, са преминали границата. Израел е подкрепил болници, ремонтирал е водопроводи, разширил е достъпа до чиста вода и е дал възможност на повече от 36 000 пациенти да напуснат Газа за лечение в чужбина. ЦХАЛ координира доставката на милиони дози ваксини, доставя гориво на болници и критична инфраструктура и улеснява потока от храна и лекарства чрез ООН, хуманитарни организации и частни партньори. Само хуманитарният фонд на САЩ и Израел за Газа осигури над 82 милиона хранения – от един до два милиона на ден – като същевременно разхлаби контрола на ХАМАС върху разпределението на помощите. Това не е геноцид. Това е отговорна и безпрецедентна хуманитарна политика във време на война. Бартов цитира данните за жертвите, предоставени от здравните власти на Хамас, без квалификация. Той твърди, че са загинали 58 000 души, включително 17 000 деца. Но тези данни идват от терористичната организация. Тя не прави разлика между цивилни и бойци и брои всички под 18 години за „деца“ – въпреки че ХАМАС използва тийнейджъри и дори малки деца в бойни действия. Тези данни не са независимо проверени и е доказано, че съдържат неточности – включително измислени имена, възрасти и полове. Смъртта на цивилни е трагична, но в Газа тя е част и от стратегията на ХАМАС. Никоя военна операция не се оценява единствено по броя на жертвите или мащаба на разрушенията. Според логиката на Бартов всяка голяма война може да се нарече геноцид. Корейската война уби два милиона цивилни – средно 54 000 на месец. Войните в Ирак и Афганистан отнеха стотици хиляди животи. Борбата срещу ИДИЛ е разрушила цели градове и е убила десетки хиляди хора. Но нито една от тези войни не се счита за геноцид. Ситуацията в Газа не отговаря на това определение. Войната се оценява по действията на командирите, поставените цели и степента, до която военните спазват законите на войната – не по статистика, извадена от контекста.

Войната е ад. Тя е нечовешка, разрушителна и ужасяваща. Но не е автоматично престъпление. Държавите не трябва умишлено да атакуват цивилни. Те трябва да спазват принципите на разграничение, пропорционалност и да предприемат всички възможни мерки, за да предотвратят вредите за цивилните. Израел спазва тези принципи. Видях го с очите си.

В Рафах това лято Израел прекара седмици в подготовка за евакуацията. Той отвори нови зони за безопасност и изчака цивилните да напуснат района, преди да удари цели на ХАМАС. Операцията уби висшия командир на ХАМАС, освободи заложници и причини минимални жертви сред цивилните. Това беше ясен пример за изключителните усилия и намерение на Израел да защити цивилните, като същевременно нанесе удари изключително по цели на ХАМАС – аспект, игнориран от онези, които свеждат войната до заглавия и числа.

Това, което се случва в Газа, е трагедия. Но това не е геноцид. И не е незаконно.

Геноцидът изисква ясно, демонстриране на намерение за унищожаване на народ чрез систематични, умишлени действия. Тази тежест на доказване не е изпълнена в този случай. Бартов и други дори не са се опитали да го направят.

Законите на войната всъщност не забраняват самата война. Те изискват военните действия да правят разлика между комбатанти и некомбатанти, използваната сила да бъде пропорционална на целите и командирите да предприемат всички възможни мерки за защита на цивилното население. Виждал съм как ЦХАЛ правят точно това. Виждал съм сдържаност, хуманитарна помощ и съвестно спазване на законовите норми, дори за сметка на тактическата целесъобразност.

Това не е кампания за унищожение. Това е война срещу ХАМАС, терористична армия, умишлено разположена сред цивилното население.

Законът има значение.

Значение има и точността.

Но преди всичко значение има истината.

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-любимец на български сайтове от типа на baricada.org, marginalia.bg и тям подобни.