УКРАЙНА И РУСИЯ, ИЗРАЕЛ И ИРАН – ТЪРСЕНЕ НА ЗНАЧИМОТО

 

Джордж Фридман, 16 юни 2025 г.

Украинската атака с дронове срещу Русия в началото на този месец и израелската атака срещу Иран имат някои поразителни прилики.

1. И двете се случиха по време на преговори между Съединените щати и атакуваните държави (Русия и Иран), които не са се осъществили преди крайните срокове, определени от Вашингтон.

2. И двете разчитаха в значителна степен на големи, тайни разузнавателни операции.

3. Съединените щати не бяха замесени в нито една от операциите. В случая с Израел обаче САЩ бяха информирани предварително, одобрили са атаката и дори частично са и́ повлияли, като са забранили на Израел да убие лидера на Иран. Яснотата относно това какво са знаели САЩ за украинските планове е по-малка. Твърде вероятно е САЩ да не са знаели за украинските планове предварително и по тази причина едва ли са им повлияли..

4. И двете атаки са имали две цели. Първата е била унищожаването на стратегически активи – самолетите с голям обсег в Русия и ядрената инфраструктура на Иран. Втората е създаване на дълбоко чувство за уязвимост у противника чрез използване на тайни агентурни групи дълбоко в неговата територия, което поражда съмнения относно наличието и на други.

5. И в двата случая единственият отговор на атаките, поне до този момент, са значителни удари с ракети и дронове.

6. Нито една от атаките не беше последвана от конвенционално военно нахлуване.

Приликите са очевидни, но значението на тези прилики е по-малко, което трябва да се има предвид. От гледна точка на политиката на САЩ, операциите предполагат няколко неща. Най-важното е, че Съединените щати запазват значителен интерес към тези военни конфликти, а намеренията им да се откажат от рисковете от глобално участие не е абсолютно. Те запазват важни интереси както в Европа, така и в Близкия изток, но ограничават прякото си участие. В случая с Израел, САЩ са били наясно с предстоящата атака и са определили параметрите на действие. При атаката на Украйна, те заявяват, че не са уведомени предварително, но отричането не е убедително, като се има предвид нивото на усилия, вложени в операцията, и признатото предоставяне на разузнавателна информация на украинците.

И в двата случая САЩ имаха стратегически интереси, които преследваха по дипломатически път. И в двата случая невъзможността да се постигне жизнеспособно разбирателство в рамките на определен период от време беше предпоставка за атаките. От американска страна са видни две неща. Първо, тя е искрено заинтересована от постигане на споразумения с две много различни държави – Иран и Русия. Второ, одобрява действия от страна на държавите, които са пряко изложени на риск, споделя разузнавателна информация с тях и им предоставя оръжия, но самата тя не участва открито в бойни действия. Способността на тези, които наричам „държави-клиенти“, да нанасят удари на държави, които не отговарят на американските дипломатически очаквания, се различава от това, Съединените щати да се намесват в конфликта като основен играч. Те в значителна степен контролират действията на своите клиенти, без да излагат собствените си сили на опасност, като всъщност запазват способността си да действат дипломатически, поддържайки в известна степен правдоподобен неутралитет, ако не и безразличие. Това може да изглежда мъчително тълкуване на ситуацията, но мисля, че е разумно и значимо.

От военна гледна точка, увеличеното използване на тайни операции е значително. Не разполагам с информация, за да оценя значението в двете операции на агентурата на място, както и на радиоелектронното разузнаване. Твърденията, че човешкото разузнаване е било от решаващо значение за локализирането на целите, които дронове или самолети са поразили, биха могли да бъдат предназначени за прикриване на уязвимостта на някои от съвременните технологии – например, колко е лесно вашият лаптоп да издаде къде сте се позиционирали. Във всеки случай, естеството на съвременната война се развива бързо, а предишният модел на масова война става все по-остаряващ.

Приех този подход към събитията в Близкия изток, защото сблъсъкът беше събитие, което щеше да се случи. Никога не е съществувала възможност Техеран да скрие своите намерения за разработка на ядрено оръжие, за разлика от израелците или американците, които винаги са били способни да унищожат съоръженията, предназначени за тази цел, даже преди да влязат в експлоатация. Що се отнася до регионалните последици, Иран не е харесван в арабския свят, тъй като, наред с други неща, иранците не са араби, а при това подкрепят  екстремистки арабски сили, с което заплашват големите арабски държави от региона. От моя гледна точка, иранците никога няма да създадат ефективни конвенционални въоръжени сили. Размяната на удари с дронове може да причинява много човешки жертви, но не може да промени баланса на силите. Не виждам Иран в позиция да заплашва съседите си с конвенционална война.

По-интересна е ситуацията в Украйна. Руският президент Владимир Путин обеща, че ще отмъсти за украинската атака, която всъщност беше пълномащабна и масивна тайна операция. Доставката на дронове до Сибир не се извършва чрез SMS. След такъв голям провал на руското разузнаване и службите за сигурност, Путин трябва да направи нещо, макар че до този момент не го е направил. Факт е, че той не знае какво още са вкарали украинците в Русия. И докато резултатът в Иран беше предопределен, въпросът за следващия ход на Путин не е.

От моя гледна точка, геополитическите последици от всичко случващо се са по-малко значими от това, което произтича от променящите се характер на войната и поведение на Съединените щати.