ДЕЙСТВИЯТА НА ГЕРМАНИЯ

 

Джордж Фридман, 27.05.2025 г.

Решението на Германия да разположи постоянни сили от 5000 войници в Литва е изключително важно, защото сигнализира за следващата фаза на новата геополитическа ера. Един от нейните най-фундаментални въпроси е до каква степен САЩ ще ограничат военното и финансовото си присъствие на глобалната сцена. Вашингтон поиска Европа да поеме основна отговорност за собствената си сигурност и направи първоначални опити да промени международния икономически ред, който съществува от Втората световна война насам, за да улесни промяната. Очаквахме да видим как ще отговори Европа.

Първият отговор е разполагането на германски войски. Размерът на разполаганите сили не е предназначен да се противопостави на пълноценна руска атака, разбира се, но е предназначен да предизвика Европа и да внуши чувство за предпазливост у Русия. След като Германия пое конкретен военен ангажимент в Европа, въпросът сега е дали разполагането е първото от много европейски действия или просто единичен акт. Както вече твърдях, Европа е просто името на континента, по площ малко по-голям от континенталната част на САЩ, на който са разположени  44 суверенни държави. Координираният европейски отговор означава едно, а 44-те индивидуални отговора – нещо съвсем друго. По подобен начин ще бъде важно да се види не как ще реагира НАТО като цяло, а как ще реагират Обединеното кралство, Франция и Полша – най-силните и географски най-значими членове на алианса. Въпреки че е малко вероятно те да разположат постоянно военни сили на позиции, за да блокират руска атака на запад, войната в Украйна направи тази перспектива възможна.

Но дори и действията на Германия да са единични, това е критична промяна в Европа. Страната беше изгнаник, макар и в намаляваща степен, от Втората световна война, а може би и от Първата световна война насам. Тя е започнала бойни действия и в двете войни, срещу държави, които сега са членове на НАТО, срещу държави, които сега са извън алианса, и, което е изключително важно, срещу Съветския съюз. Тя излезе от Втората световна война не като суверенна нация, а като разделена територия, окупирана както от Запада, така и от Съветския съюз до 90-те години на миналия век. След като се обедини отново, тя бързо се превърна в икономически център на тежестта на континента. И въпреки че икономическата ѝ тежест я прави първа сред равни в ЕС, тя внимателно избягва да налага военна мощ. Европа има дълга памет и в продължение на векове нейната история е била история на войни „всички срещу всички“. Решението на Германия да разположи войски в Европа – което беше приветствано от САЩ, както и от други европейски страни – нарушава ангажимента на държавата към скромните ѝ амбиции за европейско лидерство. Казано по-просто, разполагането на войски в Литва може да предвещава повторното появяване на Германия като геополитическа сила. Ако Обединеното кралство, Франция или Полша бяха поели военния ангажимент, вероятно нямаше да има поколебания. Но го направи Германия, така че сега Европа ще трябва да обмисли не само какво искат САЩ, но и в какво може да се превърне Германия. Възможно е страхът от германската мощ да е отживелица, но подозирам, че не е.

Междувременно трябва да бъде разгледан и руският въпрос. Решението за изпращане на войски в Литва е стратегически добре обмислено. Литва граничи с Латвия, Полша и Беларус, но няма граница с Русия или Украйна. В случай, че например Русия предприеме бързи действия за окупиране на Украйна и след това си върне държавите, които са били част от Съветския съюз, или се опита да си върне влиянието в европейските сателити, които някога е окупирала, германска бронирана бригада, постоянно базирана в Литва, би повишила залозите. Разбира се, една-единствена германска бригада не би спряла руската армия, но атаката срещу Литва през Беларус би повишила риска от интервенция на НАТО, а оттам и на САЩ. Това е отлично място за разполагане на войски и за демонстрация на Русия на рисковете, които експанзионизмът би носил. В същото време нито Германия, нито Литва граничат с Украйна, така че Москва не може да разглежда това като военна заплаха за Украйна, нито може да заплашва Литва, без първо да покаже какво ще прави с другите страни. Това дава време на НАТО, Европа и Съединените щати да реагират.

Германия може би е предоставила и план за европейска самозащита: Разполагането на войски на предни позиции близо до, но не и на руската граница, ще покаже, че действията отвъд Украйна ще дадат на европейските страни шанс да действат бързо, като същевременно ще дадат на НАТО възможности за отговор.

Решението на САЩ да се оттеглят от европейската сигурност създаде криза на континента. За щастие на Европа, мерките на САЩ в тази насока досега бяха риторични – въпреки всичките си хвалби, САЩ не са изтеглили войските си от НАТО и все още не са изяснили какво точно се канят да предприемат. Все пак, нациите са си нации и те ще действат в свой собствен интерес като такива. Съюз като НАТО съществува само когато нациите виждат света по един и същи начин. Действията на Германия могат да принудят Европа да реши какво да прави – и невземането на решение е решение. Шокът за Европа породи желаната реакция. Германия може би ще бъде пример за подражание, но предвид историята, е малко вероятно да ѝ бъде позволено да лидира. Европейците имат дълга памет.