ПЕКИН КАСТРИРА ЯДРЕНАТА СТРАТЕГИЯ НА ПУТИН

 

Андрей Пионтковски, Kasparov.ru, 15.09.2025 г.

Какво се случи?

„Острият период на военния конфликт със Запада по полетата на Украйна започва да навлиза в последния си етап. След като реши да не използва най-страшните оръжия, стремейки се да спаси от смърт колкото се може повече от нашите доблестни войници и цивилни, Русия, очевидно, все няма да постигне победата, която постигна във войната с армията на Наполеон. Тази война осигури на Европа четири десетилетия мир. Очевидно все още няма да има поражение, подобно на поражението на армията на Хитлер.“ Този несериозен текст на Владимир Путин, изтръгнат под натиск (не зная чий?!), който се появи сутринта на 8 август на страницата на официалния вестник на Кремъл „Российская газета“ с автор с псевдоним „Сергей Караганов“¹, не само все още не е разбран, но и все още не е чут нито от руската, нито от световната широка аудитория.

Датата на появата на този уникален документ (три дни след завръщането на Путин от Пекин) ни позволява да предположим кой точно настоятелно е препоръчал на руския диктатор да се откаже от стратегията на ядрен шантаж, която е същността на цялото му външнополитическо поведение от 18 март 2014 г. насам.

В известната си кримска (судетска) реч Путин въплъти смътните колективни геополитически комплекси и фантазии на руския политически „елит“ в ясни понятия – „разединена нация“, „събиране на изконни земи“, „руски свят“, „национални предатели“. Дори най-скромното практическо прилагане на амбициозната идея за „събиране на изконните руски земи“ изисква промяна на държавните граници на поне две страни членки на НАТО – Латвия и Естония. А какви инструменти, освен известната „духовност“, би могла да използва държава, която многократно отстъпва на страните от НАТО по икономическо и научно-технологично равнище и потенциал на конвенционалните въоръжени сили, за успешна конфронтация с блока на НАТО и анексиране на територии на страни-членки?

Инструментът на ядреното оръжие?

Тук, може би ще попитате – не е ли общоизвестно, че в сферата на ядрените оръжия Русия и Съединените щати са в патова ситуация на доктрината за взаимно гарантирано унищожение (ВГУ) и следователно ядреният фактор може да бъде изключен от стратегическите разчети. Факт е, че това не е съвсем така, или по-скоро изобщо не е така. В остра геополитическа ситуация, ядрена сила, фокусирана върху промяна на съществуващото статукво, притежаваща превъзходна политическа воля за такава промяна, по-голямо безразличие към ценността на човешките животи (свои и чужди) и известна доза авантюризъм, може да постигне сериозни външнополитически резултати само със заплахата от използване на ядрено оръжие. В крайна сметка, ядрената стратегия не е сух математически анализ на сценарии за размяна на удари, а в много отношения драматичен психологически дуел. Дневният ред на Путин за Четвъртата световна война няма за цел да унищожи омразните Съединени щати, което днес би могло да се постигне само с цената на взаимно самоубийство в пълномащабна ядрена война. Този дневен ред засега е много по-скромен – максимално разширяване на Руския свят, разпад на блока на НАТО, дискредитиране и унижаване на Съединените щати като гарант за западната сигурност. Като цяло това е отмъщение за поражението на СССР в Третата (Студена) световна война, точно както Втората световна война беше за Хитлер опит за отмъщение за поражението на Германия в Първата световна война.

Осем години по-късно, на 9 февруари 2022 г., Владимир Владимирович лично заплаши (на развален руски) президента Макрон на съвместна пресконференция как ще се бори със Запада, ако се осмели да се застъпи за Украйна:

„Разбира се, потенциалите на обединения блок на НАТО и Русия не са сравними. Разбираме, че сме по-слаби в конвенционалните оръжия, но също така разбираме, че Русия е една от водещите ядрени сили, а в някои компоненти дори изпреварва много по отношение на модерността.“

Елитните пропагандисти на Путин, работещи за западната експертна аудитория (Караганов, Тренин, Симис), непрекъснато ѝ повтарят от 24.02.22 г., че ако Западът помага на Украйна твърде активно, Russians  лесно могат да преминат към De-escalation through nuclear escalation. Затова е по-добре да не се забърквате с тях. Те могат да използват и ядрен бръснач, за да ви треснат по главите. И те не се забъркват и като цяло налагат страхливи ограничения върху количеството и обхвата на оръжията, предоставяни на Украйна. За да предотвратят ескалация.

Въпросът е, какво се случи в Пекин? Защо е този унизителен провал на толкова успешна стратегия?! Защо, с подписа на най-яростния ядрен терорист, Русия официално обявява пред Urbi et Orbi, че е решила да не използва най-страшното си оръжие?!

И, като следствие, квазифюрерът на квазиимперията е решил, очевидно, да не постигне победа в Четвъртата световна война, която разпали. Тоест, да я загуби. Мисля, че имам отговор на този интересен въпрос. Другарят Си демонстративно подчерта както пред Глобалния Юг, така и пред Глобалния Запад както своя потенциал на миротворец (в сравнение с „Нобеловия лауреат“), така и че „ужасния неконтролируем Пу“ е в абсолютна васална зависимост на  от него.

Все още нямам отговор на два допълнителни второстепенни въпроса:

– Защо Караганов още не се е застрелял?!

– И защо Z-патриотите още не са застреляли Пу?

P.S. Прочетете цялата статия на Путин-Караганов. В допълнение към акта на капитулация, в нея има и други,  по-забележителни неща – например, за масовото преселване на руснаци в Сибир и за бъдещия им щастлив живот като северна провинция на Китай.

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹-Караганов, Сергей е руски политолог, ръководител на Съвета за външна и отбранителна политика и декан на Факултета по световна икономика и международни отношения на Московското висше училище по икономика. Не мога да кажа по какви причини авторът го е нарекъл  „псевдоним„. Може би, за да иронизира факта, че Караганов говори това, което самият Путин не смее официално да изрече.