ГЕОПОЛИТИКА И МИТА

 

Джордж Фридман, 7 април 2025 г.

Има два аналитични принципа, които си струва да се повторят, преди да се задълбочим в набора от мита, въведени от администрацията на Тръмп миналата седмица. Първият е, че сме навлезли в незакотвен световен ред, състояние, в което една геополитическа ера преминава към друга. Всички неща, които бяха сигурни в миналото, станаха несигурни – буря преди спокойствието=

Второто е разграничението между геополитическите императиви и геополитическото инженерство. Геополитическите императиви принуждават нациите да действат по определени (и предвидими) начини. Геополитическото инженерство е начинът, по който нациите управляват своите геополитически императиви, процес, който изисква балансиране на вътрешната политика на нацията между тези, които приветстват новите реалности, и тези, които им се противопоставят. Резултатът е предсказуем, дори ако процесът, чрез който се появява, е по-малко предсказуем, с изключение на резултата, продиктуван от геополитическата реалност.

Имайки предвид това, настоящата геополитическа реалност е следната – световният ред, който е съществувал през ХХ век, е ерозирал и се създава нова ера. Намираме се в период, в който нормите от миналия век вече не са актуални. Това е рядко и обезпокоително време, но през цялата човешка история това е било нормална аномалия.

Редът от последните около 100 години започва със западноевропейските империи, които използват достъпа си до Атлантическия океан, за да доминират над голяма част от останалия свят, особено в неевропейските части на източното полукълбо. Източна Европа беше до голяма степен изключена от имперската власт. Обединеното кралство вземаше лъвския пай от имперското богатство, следвано от Франция, Испания и Холандия. Това, че континентът беше толкова разпокъсан на независими държави, правеше войната неизбежна.

Този европейски век се състои от три различни фази. Първият беше опитът на Германия да преструктурира своята империя и по този начин Европа, което доведе до Първата световна война. Втората фаза беше Втората световна война, която доведе до слаба и разделена Европа, и възходящи сили в лицето на Съветския съюз и Съединените щати. Техните нужди от достъп до Атлантика и от контрол над Атлантическа Европа доведоха до третата фаза, Студената война. САЩ и Съветите разделиха Европа, като първите взеха запад, а вторите – изток. Последвалият конфликт включваше конфронтация в Европа по линията на разделението Изток-Запад и, най-важното, глобална прокси война за останките от европейските империи. Директни войни, прокси битки и тайни и явни операции се водеха в Африка и Азия, Близкия изток и Южна Америка, винаги обуздани от геополитическата реалност на взаимно гарантираното унищожение чрез ядрена война.

Основно в стратегията на САЩ по време на Студената война беше създаването на икономическа система, която облагодетелстваше Вашингтон за сметка на Москва. Икономическите ползи от съюза със САЩ надвишаваха ползите от съюз със Съветите. Москва можеше да предложи подкрепа на режими, управлявали дадена държава, но не и на самата страна. САЩ биха могли да направят и двете. Вашингтон използва огромното си богатство, за да управлява Западна Европа и така наречения Трети свят. Той разработи стратегия за либерализиране и улесняване на търговията в ръководения от САЩ капиталистически Запад. Тази стратегия включваше мита, които позволяват на възстановяващите се европейски и нововъзникващи икономики от Третия свят да получат достъп до пазара на САЩ. Следователно свободната търговия – като принцип, ако не и реалност – беше основно оръжие в Студената война, което помогна за възстановяването на Западна Европа и подкопаване на Съветския съюз. Не беше евтино, но САЩ успяха да платят сметката. Американското богатство позволи на икономиката да работи ефективно въпреки небалансираните тарифи и липсата на чужда помощ. Опитът беше и политически успешен. Вътрешните цени в САЩ останаха ниски поради ниската цена на вносните стоки, произведени от евтина работна ръка. Това беше печеливша стратегия за САЩ и техните държави-клиенти.

В известен смисъл Студената война надживя падането на комунизма. Русия остана военна сила, а САЩ продължиха своята стратегия на военна и икономическа война. Но войната в Украйна беше истинският пирон в ковчега на Студената война. Ограниченията на руската военна и икономическа мощ принудиха Вашингтон да преразгледа императивите си да се съпротивлява на Русия, като защитава Европа и всъщност самата стойност на икономическото измерение на Студената война. Прехвърлянето на промишлено производство в райони на рухналия европейски алианс създаде система на зависимост в САЩ от чуждестранно производство.

С прости думи това означава, че спирането или прекъсването на износа от тези страни, особено Китай, може да подкопае икономиката на САЩ. Страните, от които зависеха САЩ, бяха подложени на вътрешни сили като стачки, бунтове, преврати и т.н. Финансовите разходи и ползи за Съединените щати в тези взаимоотношения се промениха и рисковете от зависимост станаха все по-големи. Например Китай може да избере да се откаже от икономическите ползи от износа за САЩ в полза на политическите или военните ползи от отслабването на американското производство. Стачките или вълненията в Европа могат да направят същото, дори без намерението да навредят на Съединените щати.

Свободната търговия – или търговията, при която тарифите укрепват финансите на други страни и отслабват икономиката на купувача – може да стане толкова екстремна, че рисковете да надвишават ползите. Финансовото измерение може да бъде положително или отрицателно за една нация, но наличието на произведени стоки зависи не само от ползите за страните износителки, но и от геополитическите амбиции (и стабилността) на тези страни. Китай е исторически нестабилна страна. Другите страни са горе-долу така. Опасността от нация, която не е в състояние да продължи да доставя основни продукти до САЩ поради амбиция, война или нестабилност, се увеличава дотолкова, доколкото тя разчита на внос, за да задвижи собствената си икономика.

Наличността и ниските цени не са гарантирани в международната търговия. САЩ създадоха система, която на теория беше полезна, но в действителност уязвима от вътрешни събития в страните износителки. Въпреки това, придружена от ускоряване на финансовите дисбаланси, системата остаря. Следователно не е изненадващо, че след като руската заплаха отшумява, САЩ променят стратегиите си, включително по отношение на търговията.

Преминаваме от процес на императиви, породени от геополитическите реалности, към проектирането на нова реалност. Финансовите въпроси са част от икономическия процес, точно както военните въпроси са част от географския процес, и двете са част от геополитиката. Скорошният скок на тарифите е част от реинженеринга на финансовата система. Докато широкият геополитически анализ има смущаваща елегантност, инженерството има по-подробна реалност. Помислете за река и изграждането на мост над нея. Потокът на реката е предвидим. Инженерството е по-сложно и податливо на грешки. Когато погледнем последните действия на президента Доналд Тръмп, реката трябва да бъде пресечена, но изграждането на мост е сложно и несигурно – и уязвимо от грешки. Следователно трябва да бъде разработен план за предефиниране на системата, въпреки че резултатът от първоначалните действия на Тръмп е несигурен, дори ако намерението му изглежда ясно.

Неговото намерение е да шокира системата и предполагам да отвори вратата за по-прецизно инженерство, въпреки че това трябва да бъде кодифицирано, както беше при предишната система, или бързо отхвърлено като икономически провал. Има много икономически интереси в сектори на икономиката на САЩ, където непосредствената полза надвишава дългосрочните рискове, както и сектори, където финансовата реалност вече е оказала голямо влияние. Тръмп очевидно се опитва да свърши възможно най-много в рамките на първите си 100 дни – преди края на периода на медения месец. След като остават още около 20 дни и след като демократите се възстановяват от шока от поражението, а републиканците не са сигурни, но все още са лоялни, Тръмп може да заключи, че дългосрочното планиране и изграждането на коалиции са невъзможни. Но както са правили други президенти преди него, той действа бързо и драстично, надявайки се да преразгледа всичко по-късно, ако е необходимо. Това е инженерен въпрос, действащ с неочаквана скорост по привидно непоследователен начин, преструктуриране, когато е принуден да отстъпва поради силна опозиция на национално и международно ниво, но след установяване на стратегическия принцип за преговорите, който ще проектира резултата.

Императивът е да се премине отвъд търговската система, която слабостта на Русия направи остаряла. Това поведение не е безпрецедентно и не е измислено от нищото. Но инженерството е мястото, в което живее несигурността. Незакотвеният свят се опитва да намери нова котва.