КАК ДЕМОКРАТИТЕ ОТ ПАРТИЯ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА СЕ ПРЕВЪРНА В ПАРТИЯ НА ЕЛИТА

 

Sara Bu (Светлана Букина), на малката снимка,

Континент, 8.04.2025 г.

Това започна при Клинтън. Демократите претърпяха няколко поредни зашеметяващи поражения през 70-те и 80-те години на миналия век, като се започне с епичния провал на Мондейл¹. По време на  ерата Рейгън-Буш (старши) ги изпаднаха в лека депресия от 12-т годишното републиканско управление. Имаха желание най-накрая да прекъснат този цикъл и да спечелят. Това обаче изисква пари и то много пари. Проблемът е, че работническата класа няма много пари. Парите бяха на Уолстрийт. И при тях, отиде Клинтън. И се обгради с финансови съветници, които се интересуваха от брутния продукт, финансовите потоци, внос-износ и т.н., а не от работещите хора от Охайо. Тогава, със сътрудничеството на Клинтън беше подписано споразумението НАФТА².

Ако си спомняте, Тръмп още по време на първата си предизборна кампания нарече НАФТА най-лошото споразумение в историята. И обеща да не подписва Споразумението за партньорство в рамките на Тихоокеанския регион, друго споразумение, но от същата опера, което Обама щеше да сключи с азиатските страни. Всички експерти от икономика и политология бяха ужасно възмутени – какви ги говори този? Вижте колко е изгодно! Колко добави към БВП! Как намали цените. Експертите имаха в ръцете си числа, а числата не лъжеха. Защо  тогава Тръмп говори така?

Позволете ми за минута да се прибера у дома си във Вашингтон, окръг Колумбия, през пролетта на 2025 г. Десетки хиляди хора бяха уволнени от държавна служба през последните месеци. Има лека (и не толкова) паника сред местните, на две нива. Първият е страхът от загуба на работа. Вторият, дори сред онези, които е малко вероятно да загубят работата си, е страхът от упадък на града – рязък спад в цените на жилищата и невъзможност да ги продадете, ако намерите работа другаде, безработицата и всички проблеми, които идват с нея (престъпност, наркотици и т.н.). Това още не се е случило, даже не е и близо. Първо, процентът на уволнените е малък, и второ –  тук все още можете да намерите работа и почти всеки го прави. Току-що наеха ръководител на проект от Министерството на образованието – бил е без работа две седмици.

Но страхът обзе всички. Сега, за тези от вас с емпатия, прехвърлете страха си върху Rust Belt³. Да забравим за за минута икономиката, да я почувстваме. Половината град работи за завода, другата половина работи за тези, които работят за завода. Няма фабрика, няма работа. И в съседния град няма. И няма такива на стотици мили наоколо. Защото е по-изгодно да произвеждаш тениски, климатици и огради за басейни и гуми за камиони в Мексико. Или във Виетнам. И това е от полза за „всички“ ни – числата на икономистите са просто умопомрачителни.

Къщата си не може да я продадете, в Rust Belt никой тук не се нуждае от нея. Но трябва да платите ипотеката си. Тук са децата и роднините ви. Жените си намират работа в услугите, мъжете изпадат в депресия. И всичко това на територия, която обхваща половината (добре, една трета от площта на Европа!). Милиони хора. След това следва криза, породена от употреба на наркотици, които са убили повече особено млади хора, отколкото всички войни от последните 70 години взети заедно.

Още веднъж, не отивайте другаде, останете тук. Помислете за пълното опустошение на огромна територия на страната, за болката и безнадеждност сред хората. А ако не сте близо до Вашингтон, си спомнете за Русия през 90-те, в която спряха да плащат заплати.

И в същото време си спомнете колко статии имаше за:

-Трагедията на мъжете, особено на белите, но не само. Аз самата съм писала за това. В този нов свят бяха добре само елитът и образованите мъже. Работниците просто измряха. И това се прояви в цял набор от социални проблеми на всички нива;

-Дивашко неравенство, за което писаха леви източници. Преди това, оплакваха се те, главен изпълнителен директор печелеше пет пъти повече от работник, а сега е 500 пъти. Отговорът на икономистите (не десните, но доста) е в глобализацията. Средният главен изпълнителен директор сега управлява мултинационални корпорации и вериги за доставки, които се простират от тук до Алфа Кентавър⁴. Тече конкурса за „глобален талант“. И като цяло как да го сравним с 50-те години? „Фабриката“ от 50-те вече не съществува и заплатите вече не са нещо. Индустрията от 50-те и 60-те години е унищожена, останалото са странични ефекти.

-Бързо растящ национален дълг, защото консумираме много повече, отколкото произвеждаме и раздаваме бисквитки на всички. По-специално трябва по някакъв начин да лекуваме и да осигуряваме хората, които не могат да си намерят нормална работа. Скоро вече няма да можем да изплащаме този дълг.

Къде да отидат онези, които са изоставени в този чудесен нов свят? Демократите ги прецакаха. Демократите са за глобализацията и следователно за онези, които отговарят за паричните потоци, вноса-износа, технологиите и услугите. Но това не е достатъчно за избори, така че демократите също стават партията на малцинството. И колкото по-нататък, толкова повече. Здравей чичо DЕI⁵, в който най-красивата буква е буквата Е. Ще направим всички равни. Тук, на фона на цялата тази глобализация, не можете да стигнете никъде без висше образование, а висшето образование струва 100 000 и т.н., но ние ще ви изравним.

Мъжете, особено белите мъже, и огромното мнозинство от хората без висше образование, рязко се завъртяха надясно. Защото отляво нямат шанс. И тогава се появи Тръмп и цялата републиканска партия лека-полека се адаптира към него, защото светите места не остават празни. Има огромен и много ядосан електорат….. Да, Републиканската партия не е това, което беше преди 30 или 40 години. Както и демократите не са това, което бяха тогава. И не говоря за дясно-ляво, говоря за това какъв електорат представлява Тръмп. А това са преди всичко онези, които са били изоставени от глобализацията. И всички мъже, които се почувстваха социално кастрирани. Оттук и нарастващата разлика в политическите възгледи между половете. Той представлява и всички бели, които не са расисти, но им е писнало от факта, че Демократическата партия е обсебена от малцинствата и не иска да реши проблемите им, докато обсъжда репарациите за робството и придобиването на фабрика в Бангладеш, защото това е добро за инвестиции, пазар и БВП. И защото бикините трябва да са по-евтини.

Тръмп иска да реши проблемите на своя електорат. И твоят. Поставете го на вашия S&P 500⁶. Поставете и красивите цифри за растящото благоденствие по океанските брегове. Печалбите май отиват в джобовете на други хора. Да, пазарът е в шок и много неща ще поскъпнат, но ако това помогне да си върнете загубеното – готов ли сте за това? Ще помогне ли това, което прави Тръмп? Откъде да знам?

Имахме демонстрации в цялата страна – видяхте ли снимките? Не тълпите, а детайлите. Прекарах дълго време в търсене на млади хора или малцинства. Намерих един и половина човека. Средната възраст е 50+ и почти всички са бели. Те са обезпокоени, че на професор по биохимия са били намалени средствата, някой е бил уволнен от USAID и т.н. Сега те се притесняват за своите 401K⁷. И всичко това, разбира се, е законно, но те са ужасно далеч от народа.

А сега отново ще послушаме експертите за борсата и цените на Mercedes.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹-Уолтър Фредерик „Фриц“ (1928-2021), американски политически и държавен деец, юрист и дипломат; 23-я генерален прокурор на щата Минесота (1960—1964), сенатор (1964—1976), 42-я вице-президент на Джими Картър (1977-1981), официален кандидат за президент на щатите, на които се проваля;

²-Северноамериканското споразумение за свободна търговия/North American Free Trade Agreement), между САЩ, Канада и Мексико, влязло в сила от януари 1994 г.;

³-букв. „ръждив пояс“, разговорен израз в САЩ за означаване ва места, в които промишлеността е западнала;

⁴-най-ярката и най-близката до Слънцето звезда в южното съзвездие Кентавър, четвърта по яркост на небосвода;

⁵-движение за многообразие, равнопоставеност и включване основано на белези като пол, цвят на кожата, сексуална ориентация и др.;

⁶-S&P 500 е вторият най-използван индекс за оценка на състоянието на фондовия пазар в САЩ след Dow Jones, чиято стойност се определя от 500-те най-големи по пазарна капитализация щатски компании;

⁷-спонсорирана от работодателя лична пенсионна (спестовна) сметка с дефинирани вноски.