АВТОРИТАРНА МОДЕРНИЗАЦИЯ

 

Юрий Христензен, Facebook, 05.04.2025 г.

Във всяко общество има граждани, които гласуват за „простите решения“, защото смятат, че съществуващата система за сложна и неефективна. Ето защо те трябва да изберат авторитарен лидер, който ще реши всичките им проблеми по прост път.

**

Теория

Карл Полани¹ – „Победителят е този, който синхронизира темпото на промяната с темпото на адаптиране към нея. Ако скоростта на промяната е ниска, вие изоставате. Ако скоростта на промяната е твърде висока, настъпва революция или други катаклизми. Успява страната, която успее да синхронизира скоростта на промяната и скоростта на адаптиране към нея, а не тази, която работи най-бързо.

**

Проблеми

Авторитарната модернизация има много предимства. Промените могат да бъдат направени бързо. Съпротивата срещу промяната може да бъде потисната. Но според времето, за всеки успешен Лий Куан Ю² има десет условни „Мугабе“ ³.

Авторитарният лидер не разчита на съществуващите норми и правила, а на своите умения, компетенции и екип от предишния живот. Които не винаги са подходящи за задачата да трансформират обществото и държавата. Обикновено се стига до разграждане, а не до за изграждане.

Другият проблем е изборът на дебютна идея. Успешните авторитарни лидери заимстват идеи от развитите страни. А неуспешните се опитват да приложат собствените си идеи – фашизъм, нацизъм, маоизъм, марксизъм-ленинизъм, чучхе. Списъкът може да продължи.

Третият проблем е липсата на механизъм за смяна на лидера. Не всяка модернизация надживява своя автор. В най-добрия случай има връщане назад. В най-лошия случай се стартира нова авторитарна модернизация, за да се „поправят грешките по места“.

Четвъртият проблем са управленските елити. Сигналите вътре във вертикалата за управление не се изкривяват не по-дълбоко от четвърто ниво. Ето защо лидерът се стреми да обедини елитите чрез репресии, идеология и други авторитарни инструменти.

Петият проблем са хората. Гражданите също трябва да бъдат обединени. А който не е съгласен да стане зъбно колело в авторитарната машина, се обявява за „враг на народа“. Авторитарният лидер се нуждае от вътрешни и външни „врагове“, за да обясни възможните провали.

**

Примери

Лий Куан Ю притежава две дипломи – завършил е  с отличие право и по икономика във Великобритания. Той заимства британски правни и икономически институции. Опитът показва, че съществуващите норми се адаптират по-лесно към прецедентното право.

Стратегията за авторитарна модернизация на Русия е публикувана във вестник „Комерсант“ на 9 май 2000 г. Видно от  текста, тя се прилага постепенно в продължение на двадесет и пет години, така че обществото да има време да се адаптира към промените.

В Грузия авторитарната модернизация се проведе през първото десетилетие на XXI leu. Саакашвили принуждава населението „да върви по-бързо, отколкото то може да движат краката си“. Авторът на модернизацията загуби на властта, а модернизацията се върна назад.

В Съединените щати авторитарната модернизация започна пред очите ни. С течение на времето ще можем да оценим нивото на компетентност на модернизаторите, качеството на дебютната идея и скоростта на адаптиране на хората и елитите към настъпващите промени.

**

Послеслов

В средата на миналия век Гейбриъл Алмънд и Верба⁴ изследваха гражданската култура в различни страни. Те идентифицираха три вида гражданско поведение:

участници – участват

поданици – кралят знае най-добре

енориаши – колибата ми е на края

Успешни държави са тези, в които повече от половината граждани участват в обществения и политически живот. Неуспешните – тези, в които хората очакват прости решения на всички проблеми от властта или се изолират от обществото и от властта.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹-1886-1964, роден в Будапеща в заможно еврейско семейство, виден унгарско-американски философ и икономист, привърженик на християнския социализъм, във Виена редактира икономическо списание Der Österreichische Volkswirt,  критик на неолибералната или „австрийската“ икономическа на Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, през 1933 г. се премества в Англия, а през 1940 г. – в Съединените щати. фундаменталният му икономически труд „Великата трансформация“ (написан докато преподава в колежа Бенингтън във Върмонт, САЩ) не е превеждан на български, и според изследователи е малко познат сред нашите икономисти и широката общественост;

²-1923-2015, сингапурски политик, първи министър-председател на Република Сингапур, благодарение на който страната е успешно модернизирана;

³- Робърт Габриел (1924-2019), зимбабвийски политик, втори президент на страната и пръв министър-председател след признаването на независимостта, в резултат на политиката му страната се превръща от най-големия износител в най-големия вносител на пшеница в Африка, а през 2008 г. инфлацията достига 100 000%;

⁴-американските учени, автори на сравнително изследване на отношението към демокрацията в Англия, Германия, Италия, САЩ и Мексико. Изследването се стреми да обясни връзката на различните типове отношение към демокрацията с историческото развитие на политическа стабилност в разглежданите страни. Според тази теория за ефективното функциониране на демокрацията е необходимо правителството да управлява с участието на гражданите в политическия процес, т.е. нужно е съгласуване на действията на политическите лидери с активната ангажираност на гражданите. Трудът им „Гражданската култура“ е издаден на български през 1998 г. от издателство „ГАЛ-ИКО“