ЕДНО МНЕНИЕ¹

 

Александър Каменов

Изводът който можем да си направим от летописите (чешки, полски и руски) е, че руският език е изкуствено създаден на българска основа к, който по обясними причини е наречен славянски език.  Целта е била да се замени и забрави основополагащото значение на българските език и култура върху формирането на източноевропейската цивилизация . А, държавата на Петър I е изобразена на всички тогавашни карти с името  Московития. По това време името Русия и термина славяни не съществуват. До 1720 г. м Москва се е говорило на московитски език, причислен от изследователите към групата на угрофинските езици. По сведения на историци народите на Киевска Рус и на Московития не са могли да комуникират помежду си, защото московитският език е съдържал само няколко български, думи. За да осъществят експанзията си, руските князе прибягват до хитър ход. По-лесно се подчиняват чужди народи, ако нашественикът вместо да воюва, убива и асимилира, се афишира като родствен с обкръжението си, в случая с превъзхождащото го по численост море от народи, говорещи български диалекти – украинци, беларуси, литовци, поляци. Но, за да измести и заличи от тяхната памет културното, религиозно и езиково влияние на българите, думите България и българско се заменят с Русия и славянство. Добре известно е, че четвъртият каноничен език на който с папска була се разрешава богослужението и се превежда Библията, след еврейския, латинския и гръцкия е българския, който се заменя с израза църковно-славянски. Измислена фраза, с която трябва да се заличи българската следа от историческата памет на народите. И Русия постепенно измества падналата под робство България като духовен, книжовен и религиозен център. За да утвърди ролята си на религиозен и духовен лидер в Източна Европа се скалъпва  и теорията за номадския характер на българите, които „не са държавотворци, а номадско-татаро-монголско племе, което идва от Азия, за да напада и ограбва уседналите народи“.

Бележка Николай Колев:

¹- Заглавието е мое, публикацията е по г-н Емил Костадинов, Дискусионна група Война и мир. За Александър Каменов, комуто се приписва текста е посочена Фейсбук групата „Единъ завѣтъ“, но в нея не открих както текста, така и данни  автора.