„ВИЕ МАЙ СЕ ШЕГУВАТЕ“ ИЛИ КАКВО НИ РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СЪС СЕКРЕТНИЯ ЧАТ ЗА НОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА САЩ

 

Елисавета Фохт, BBC NEWS, руска секция, 25.03.2025 г.

Ще започна отдалеч. Есента на 2016 г., президентската кампания в Съединените щати е към своя край. Светът очаква със затаен дъх кой ще спечели изборите – кандидатът на демократите, бившата първа дама Хилари Клинтън или милиардерът Доналд Тръмп, който сензационно спечели първичните избори на Републиканската партия.

Един от основните проблеми за кампанията на Клинтън беше скандалът с имейлите. Няколко месеца преди изборите Хилари беше обвинена, че докато е била държавен секретар в администрацията на Обама е използвала личния си имейл акаунт за официална кореспонденция, вместо правителствен. Законът забранява това, защото подобни писма могат да съдържат класифицирана информация, която засяга сигурността на страната.

Тръмп и кампанията му критикуваха Клинтън за небрежното й отношение към документите. ФБР проведе разследване в продължение на месеци, но през лятото на 2016 г., когато изборният ден все още е далеч, бюрото съобщи, че няма да препоръчва на Министерството на правосъдието да образува дело срещу Клинтън. Изглеждаше, че скандалът е приключил.

Само 11 дни преди изборите ФБР уведоми Конгреса, че възобновява разследването си. Критиките с нова сила се стовариха върху госпожа Клинтън, а преднината й пред Тръмп започна да намалява. В крайна сметка срещу не беше образувано дело, но загуби изборите. Дебатите за това какво точно е причинило поражението й продължават и до днес. Много експерти и анализатори смятат, че Клинтън трябва да вини себе си и ръководителите на кампанията си.

Хилари има различен отговор. Ден след изборите тя каза, че именно скандалът с писмата й коства президентския пост. Така смятат и някои американски анализатори. Във всеки случай оттогава насам всяко обвинение срещу длъжностни лица за небрежно боравене с класифицирана информация се възприема от обществото с повишено внимание.

Затова вчера, когато видях първата страница на „Atlantic“, не повярвах на очите си. Какво се бе случило? Преди две седмици редакторът на изданието Джефри Голдбърг получава покана да включи приложението Signal. За тези от нашите читатели, които не са чували за него, ще кажа, че благодарение на това, че акцентира върху сигурността, то е много популярно сред политици и журналисти и като цяло за всеки, който цени поверителността на съобщенията си.

Странното в случая е фактът, че поканата е изпратена до Голдбърг от адресат на име Майк Уолц – името на съветника по националната сигурност на Тръмп. Голдбърг е изненадан, но приема поканата. Два дни по-късно потребителят Уолц добавя журналиста в чат, в който, съдейки по имената, се е събрало цялото висше военно и политическо ръководство на страната, включително вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс, държавният секретар Марко Рубио, шефът на Пентагона Пийт Хегсет и директорът на разузнаването Тулси Габард.

Чатът е използван от официални лица за планиране на удари срещу бунтовниците хути в Йемен. Според Голдбърг в чата открито са се обсъждали целите на ударите, оръжията, които ще бъдат използвани в операцията, и последователността на атаките. Информацията била толкова секретна, че журналистът до последно не повярвал, че случващото се е истина и че никой не се опитва да го измами. Окончателно се убеждава, че това, което е научили е истина едва на 15 март, когато, сядайки в колата си на паркинг до супермаркет, научава, че САЩ наистина нанасят удари в Йемен.

В статията си Голдбърг не цитира цялата кореспонденция от началото до края. Но дори публикуваните от него откъси са достатъчни, за да разберем как работи новата американска администрация. Например, вицепрезидентът на САЩ, обсъждайки операцията с колеги, се оплаква, че тя ще бъде по-изгодна за Европа, която използва Червено море в търговията по-активно от американците. „Мразя, че се налага отново да спасявам Европа“, пише Ванс за най-близките съюзници на Америка. „Напълно споделям вашата омраза към европейските паразити“, отговаря министърът на отбраната Хегсет, наричайки ги „жалки“. Други служители се опитват да разберат дали Европа може да бъде накарана да плати за операцията.

Участниците в чата по уникален начин обсъждат и резултатите от операцията. Уолц публикува към дискусията емотикони на юмрук, американско знаме и огън. А Стивън Уиткоф, специалният представител на Тръмп за Близкия изток (активно участва в преговорите с Русия), изпраща цели пет емотикона – ръце, скръстени като за молитва (два пъти), свит бицепс и два пъти американското знаме.

Прави впечатление и благоговението, с което участниците в чата говорят за Тръмп, дори в лични разговори. Тяхната кореспонденция отчасти напомня публикации на руски официални лица, които често наричат ​​Владимир Путин с уважение „шеф“ и пишат думата „президент“ с главна буква.

В други случаи всички участници в чата най-вероятно щяха да бъдат уволнени от постовете си и държавните агенции щяха да се надпреварват да се извинят за щетите, които такава кореспонденция може да причини. Но живеем в различни времена.

Докато пиша това, комисията по разузнаването на Сената провежда изслушване, на което двама от участниците в чата, директорът на националното разузнаване Тулси Габард и директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, правят опити да се оправдаят. Не е ясно дали ще има някакви последствия за тях, но съдейки по изявленията на Тръмп, дори Уолц, който добави журналист към чата с оперативните планове на американската армия, няма да бъде уволнен. „Майк Уолц си научи урока, той е добър човек!“ – заяви президентът на САЩ.

Според Съветът за сигурност на САЩ става дума за чат, демонстриращ „дълбока и обмислена координация между висши длъжностни лица“, в който „добрите хора“ на държавни позиции обсъждат класифицирана информация.

Най-лаконичен е коментарът за случилото се на Хилъри Клинтън, чиято кореспонденция на далеч по-малко чувствителни теми може би й костваше президентските амбиции. В Twitter тя написа – „Вие май се шегувате!“ За какви шеги става дума, особено като се има предвид реакцията на председателя на Камарата на представителите Майкъл Джонсън, който казва – „Това, което всъщност видяхте, беше как работят служители на високо ниво. А те работят добре.“

Работата на тези „високопоставени длъжностни лица“ има пряко отношение към живота ни – в края на краищата именно този екип в момента търси начини да сложи край на войната на Русия в Украйна. Нека всеки сам си прави изводите за професионализма им.