ПРЕДСТОЯЩ СБЛЪСЪК МЕЖДУ САЩ И ВЕНЕЦУЕЛА

 

Алисън Федирка, Geopolitical Futures, 27.01.2025 г.

Миналата седмица две, на пръв поглед независими събития, обявяването на извънредно положение от правителството в Богота и планираното от САЩ преразглеждане на лиценза на „Шеврон“ за дейност във Венецуела, подсказват, че предстои конфронтация между Вашингтон и Каракас.

Не е тайна, че физическата и икономическата сигурност на Съединените щати зависи от сигурността на Западното полукълбо, и не е тайна, че Вашингтон преосмисля начина, по който взаимодейства с региона. След края на Студената война САЩ възприеха подход, който е сравнително свободен. Всъщност делата в Западното полукълбо – с изключение на Мексико и Канада – обикновено остават на заден план спрямо европейските, руските и азиатските дела. Но заплахи като тази, която се смята, че представлява Венецуела, убедиха Вашингтон да се намеси по-активно. Според оценката на Вашингтон заплахите са три. Първо, корупцията и икономическият упадък при режима на Мадуро направиха Венецуела подходяща за незаконни престъпни дейности като трафик на наркотици, търговия с оръжие и незаконен добив на полезни изкопаеми, което принуди много венецуелци да напуснат страната в търсене на по-добри условия. Второ, в резултат на това се наблюдава приток на незаконна миграция. Трето, правителството на Мадуро се съюзи с Китай, Русия и Иран, предлагайки се като техен аванпост в Северна и Южна Америка в замяна на политическа и икономическа подкрепа.

Това обяснява защо някои от първите действия на президента Доналд Тръмп на поста му са насочени близко до Щатите. В часовете след встъпването си в длъжност той заяви, че САЩ вече не се нуждаят от венецуелския петрол и затова скоро ще спрат да го купуват. Освен това подписа указ, с който отмени програма, според която до 30 000 венецуелци месечно могат да влизат законно в САЩ и да остават до две години (програмата се отнася и за граждани на Куба, Хаити и Никарагуа). Чрез държавния секретар Марко Рубио правителството на САЩ официално призна венецуелския опозиционен лидер Едмундо Гонсалес за демократично избран президент на страната. Специалният пратеник на САЩ за Венецуела Ричард Гренел вече е разговарял с официални лица от лагерите на Мадуро и Гонсалес.

В крайна сметка САЩ искат смяна на режима, а най-красноречивият знак в тази посока беше предложението на Рубио да се преразгледа политиката на САЩ спрямо „Шеврон“, който получи специален лиценз за възобновяване на добива и износа на петрол чрез съвместното си предприятие с венецуелската държавна петролна компания PDVSA. Лицензът имаше за цел да постигне две цели – да осигури положителен стимул за провеждане на свободни и честни избори и да даде възможност на „Шеврон“ да се справи с плащанията по дълга, без да внася данъци или възнаграждения за венецуелското правителство. (Компанията се надяваше да възстанови US$750 млн. неплатени дългове и дивиденти до края на 2024 г., а останалата част от неизплатените US$3 млрд.  – до края на тази година). Тя не успя да постигне първата си цел, което в крайна сметка даде основание на Рубио да заяви, че Каракас е пренебрегнал своята част от сделката.

Отнемането на лиценза на „Шеврон“ позволява на САЩ чрез петролната индустрия на Венецуела да подкопаят режима безпроблемно. Едновременно с това ще се намали вносът на САЩ от Венецуела и икономическото въздействие ще се усети много по-силно в Каракас, отколкото във Вашингтон. Въпреки че Венецуела снабдява САЩ с тежък суров петрол, който има ограничени алтернативни доставчици (а именно Мексико, Колумбия и Еквадор), общият ѝ дял във вноса на суров петрол и свързаните с него продукти в САЩ е едва 1,5 %. Анализаторите смятат, че изваждането на „Шеврон“ от уравнението ще доведе до спад на производството с до 830 000 барела дневно през тази година. Теоретично Венецуела може да замени „Шеврон“ с друг оператор, но дори и да го направи, тя пак ще се бори да намери купувачи. Руската „Роснефт“ не е склонна да инвестира повече във Венецуела, Китайската национална петролна корпорация също не е много склонна към това, а венецуелският клон на базираната в САЩ North American Blue Energy Partners има съмнителна бизнес история (включително обвинения в неплащане на извършени услуги). Важното е, че отнемането на лиценза на „Шеврон“ не е свързано с военни действия, които биха застрашили отношенията на САЩ в цялото полукълбо.

Венецуела не може да направи почти нищо по въпроса, поне пряко, така че като стратегически отговор тя вероятно ще се обърне към прокси групировки като Колумбийската армия за национално освобождение (ELN). Известно е, че режимът на Мадуро подкрепя черния пазар като средство за генериране на допълнителни приходи и ресурси. Една от най-важните фигури в това начинание е Диосдадо Кабельо, който контролира военния и разузнавателен апарат на страната. Под негово ръководство армията позволява на войниците да участват или да контролират черния пазар, за да спечелят неговата лоялност и да допълнят доходите си. Венецуелските органи за сигурност са тясно свързани с организирани престъпни групи, което им позволява да пресичат границите с цел търговия, да намират убежище във Венецуела и да извършват незаконни дейности срещу финансова компенсация. ELN се възползва от това споразумение. Понастоящем тя се гордее със силно присъствие както в Колумбия, така и във Венецуела, и е натрупала значителни финансови ресурси чрез незаконен добив, трафик на наркотици, изнудване и контрабанда.

Чрез връзките си с ELN Венецуела може да оказва натиск върху колумбийското правителство и да създава проблеми на САЩ. Вероятно не е случайно, че неотдавнашните нападения на ELN в колумбийската провинция Кататумбо се случиха в момент, когато Вашингтон засили реториката си срещу Венецуела. Всъщност подтикът за нападенията датира от ноември, когато малко след президентските избори в САЩ изчезна голяма пратка кокаин. (Появиха се слухове, че пратката е свързана с режима.) Инцидентът предизвика разцепление между ELN и ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия, партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология) в провинцията. Това се случи дни след като администрацията на колумбийския президент Густаво Петро прекрати мирните преговори с ELN, обвинявайки групата, че се опитва да контролира районите, в които се произвежда кока.

Тази поредица от събития обслужва интересите на Мадуро. Насилието помогна да се оправдае провеждането на военните учения „Боливариански щит“ във Венецуела. Тези учения, които започнаха на 22 януари и включваха разполагането на около 2000 допълнителни военнослужещи на границата, позволяват на Венецуела да се позиционира директно срещу Колумбия и да оказва подкрепа на бойците от ELN срещу конкурентни групировки. И докато повечето колумбийци, засегнати от боевете на ELN, избягаха в други части на страната, около 1000 избраха да избягат във Венецуела, което даде на Каракас политическата възможност да предостави хуманитарна помощ на тези, които не са могли да я получат в Колумбия.

Последствията за Колумбия са многобройни. От една страна, не подлежи на съмнение, че Венецуела може да предизвика нестабилност в държавата. След насилието в Кататумбо министърът на вътрешните работи призна, че правителството няма да може да осъществи инициативата си „Пълен мир“.  Връзките на ELN с Каракас предпазват групировката от колумбийска военна репресия. Целият епизод се случва в момент, когато Вашингтон спря за 90 дни международната помощ, заедно с обещанията на САЩ да въведат мита и санкции срещу Колумбия заради отказа да приеме два самолета, превозващи депортирани от САЩ мигранти.

От тези събития може да се извлекат няколко основни извода. Първо, Мадуро изглежда се опитва да си върне имоти и съоръжения, използвани от наркотрафиканти. Второ, Мадуро разполага в една или друга степен с мощна група в лицето на ELN, която може да подсили силите му за сигурност и да създава проблеми, когато е необходимо. Трето, Колумбия – страната, на която САЩ разчитат за навлизане във Венецуела – все повече поема тежестта на незаконната венецуелска миграция. И накрая, връзката между ELN и режима на Мадуро прави преговорите между Каракас и Вашингтон практически невъзможни. Кабельо е ключова фигура във взаимоотношенията между ELN и режима на Мадуро, а неговата роля в миналото в злоупотреби, пране на пари и трафик на наркотици означава, че той не може да бъде включен в никакви политически споразумения, които дават на лидерите амнистия пр оттегляне от властта. Това означава, че вътре в правителството на Венецуела има сила, която може да блокира опитите за политически диалог и разрешаване на проблемите.

Ясно е, че скоро можем да очакваме сблъсък между САЩ и режима на Мадуро.