ПЕЧЕЛИВШАТА ВОЙНА С ВЯТЪРНИТЕ МЕЛНИЦИ

 

Фриц ВАРЕНХОЛТ, Континент, 30.12.2024 г.

Авторът е германски политик, химик, писател, мениджър и университетски преподавател. От 1991 до 1997 г. е сенатор по околната среда в Хамбург, след което работи за различни енергийни компании и университети

Новите данни за глобалното затопляне противоречат на политическите лозунги.

Въпреки че данните от измерването показват, че силното краткосрочно глобално затопляне е причинено от слънчевата радиация (по ирония на съдбата е възможно екологичните мерки да намаляват образуването на облаци), политиците знаят само едно „решение“ – печеливша за тях борба с емисиите от CO₂. Икономическата конкурентоспособност на Европа също е пожертвана за това.

Необичайно силното повишаване на глобалните температури от 2023 г. продължава. Въпреки че силният Ел Ниньо отмина, температурите остават високи. На този етап мога да посоча два възможни фактора, влияещи върху затоплянето. Едно от тях е изригването през 2022 г. на подводния вулкан Хунга Тонга, което изхвърли воден стълб в стратосферата и увеличи концентрацията на вода там с 15%, което доведе до затопляне с няколко десетки градуса. Друга важна причина за затоплянето е намаляването на сулфатните прахови частици поради международните ограничения за съдържанието на сяра в емисиите от корабоплаването. Учените от НАСА заключиха, че тази мярка за контрол на замърсяването на въздуха намалява количеството прахови частици във въздуха, които допринасят за образуването на облаци и следователно увеличават пряката слънчева радиация към Земята. Те изчисляват, че 8% от затоплянето от 2020 г. насам може да се дължи на тази мярка.

Вярно е, че някои политици, медии и климатични активисти използват извънредното затопляне, за да засилят усилията за намаляване на емисиите на CO₂. Въпреки това тенденциите в общите емисии на CO₂ през последните 10 години е малко вероятно да установи причинно-следствена връзка между тях извънредното затопляне.

Общите емисии на CO₂ не са се увеличавали от 10 години. Въпреки че емисиите от изкопаеми източници леко се увеличиха, това беше компенсирано от намаляване на емисиите на CO₂ поради промени в ползването на земята (обезлесяване, горски пожари, селско стопанство). Това е илюстрирано от графика, взета от данните на Global Carbon Project 2023 – с червено са показани общите емисии на CO₂, с черно – емисиите от изкопаеми източници, а с кафяво –емисиите от използването на земята.

 (Виж графиката под заглавието)

Разбира се, концентрациите на CO₂ във въздуха също се повишиха през последните 10 години, тъй като всяка година се добавя приблизително същото количество емисии и днес само около 57% от тях се абсорбират от океаните и растенията. Останалите ще бъдат усвоени през следващите няколко десетилетия. По този начин парниковият ефект, причинен от CO₂, се е увеличил леко през последните 10 години, но това не обяснява силното затопляне от последните три години.

През 2021 г. д-р Ханс-Ролф Дубал и аз направихме сензационна оценка на измерванията на НАСА за входящата късовълнова слънчева радиация и дълговълновата обратна радиация, причинена от парникови газове. Заключихме, че около 80% от затоплянето е причинено от увеличаване на входящата късовълнова радиация от Слънцето. Основната причина за това е намаляването на облачността. Повишената пропускливост на входящата слънчева радиация води до затопляне. Разбира се, увеличаването на количеството радиация, достигаща Земята, води и до увеличаване на дълговълновото излъчване от Земята и увеличаване на парниковия ефект. Резултатът беше ясен.

Парниковият ефект от CO₂ играе незначителна роля в затоплянето през последните 20 години. Основният ефект е увеличаване на пропускливостта на облаците за слънчева радиация, което се отразява и в увеличаване на броя часове слънчева светлина годишно. Само в Европа броят на слънчевите часове се е увеличил с 250 часа годишно през последните 20 години. Този невероятен феномен беше потвърден от други изследователи – д-р Норман Льоб от НАСА, отговорен за сателитните измервания, професор Греъм Стивънс (Калифорнийски технологичен институт), професор Торстен Мауритсен (Стокхолмски университет), както и финландския климатолог професор Антеро Олила.

Но защо облаците са изтънели през последните 20 години? Основната причина за това развитие са мерките, предприети в световен мащаб за защита на околната среда от прах и серен диоксид (SO₂) – първо в САЩ и Европа от 1980 г., а след това постепенно от 2005 г. в Китай и Югоизточна Азия. Емисиите на серен диоксид са намалели почти наполовина между 2005 г. и 2022 г. Това беше допълнено от намаляване на емисиите от корабоплаването от 2020 г. Само това ще премахне 7 милиона тона серен диоксид от въздуха над световните океани.

Моята и д-р Ханс-Ролф Дубал публикацията датира от 2021 г. и съдържа данни до 2020 г. Чудехме се дали тенденцията за намаляване на облачността продължава от 2020 г. и затова актуализирахме данните от сателита CERES. Затоплянето (увеличаване на средните годишни стойности през 2020–2023 г.) може лесно да се отдаде на увеличаване на пряката слънчева радиация поради по-нататъшно разреждане на облаците.

Сравнението на развитието на късовълновата радиация, облъчваща Земята, и дълговълновата радиация, излъчвана от Земята, показва – 2,5 W/m₂ е промяна в късовълновата радиация, а само 0,66 W/m₂ се дължи на парниковия ефект. Изчислихме радиационния ефект на CO₂ в съответствие с 5-ия доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) от 2018 г. Определихме късовълновата радиация от данни от сателита CERES (на графиката червената линия, отразява радиационния ефект на късовълнова слънчева радиация, а синята – радиационния ефект на CO₂).

 

Забележете, че става дума за реални измервания, а не теоретични моделни изчисления.

Подробното установяване на причините за увеличаването на слънчевата радиация е в най-висши интереси на политиката и науката. Намаляването на количеството прах и серни частици, образуващи облаци, също изигра своята роля. Не е ясна степента на влияние на по-топлите океани. Учените все още сме в неведение относно всички причини за глобалното затопляне, но самоуверените политици са абсолютно убедени, че ги знаят и пледират за неизбежността на радикална борба с CO₂.

На практика няма останала дейност, върху която политиците да не са наложили данък CO₂, от който прибира десетки милиарди. Дори изгарянето на боклук вече подлежи на данък CO₂, което означава, че таксите за събиране на отпадъци също се повишават. Едва ли някой има представа откъде правителството взема пари, за да ги пренасочи към субсидиране на вятърни турбини и слънчеви електроцентрали.

Последният налог е данък върху емисиите на CO₂ за корабоплаването от 1 януари 2024 г. От 2024 г. 40% от тези емисии ще подлежат на плащане, от 2025 г. - 70%, а от 2026 г. - 100%. Националните държавни хазни ще получат приблизително 6,4 милиарда евро. Вътрешноевропейските пратки ще бъдат облагани със 100% такса, докато задграничните пратки ще подлежат на 50% такса.

Според Maersk, втората по големина компания за превоз на контейнери, четиридесетфутов контейнер от Германия, превозващ оборудване или други стоки до Далечния изток или източното крайбрежие на САЩ, ще бъде обложен с данък CO₂ от €170. Китайският транспорт не плаща нищо. В момента цената на товара е около 400 € на контейнер. Това ясно показва, че транспортът от и до Европа става все по-скъп. Хладилните кораби, които също отделят CO₂ за охлаждане, трябва да се съобразяват с допълнителна такса от 280 евро на контейнер. Ако товарен кораб, превозващ руда, отплава от Бразилия до Германия, той ще плати около 2 евро CO₂ данък на тон руда или въглища през 2026 г. Ако товарен кораб с руда тръгне от Бразилия за Китай, той няма да плати нищо. Thyssen Krupp внася около 20 милиона тона руда и въглища годишно. За държавната хазна това ще възлезе на допълнителни 16 милиона евро през 2024 г. и 40 милиона през 2026 г.

Защо германското правителство позволява компаниите му да бъдат глобявани в конкуренция с Китай? Фактът, че корабите на път от Източна Азия не са склонни да преминават през Суецкия канал поради атаките на хутите и следователно са принудени да плават около Африка, утроява разходите за данъчно облагане на емисиите на CO₂. Но берлинските бюрократи и евробюрократите в Брюксел не се интересуват от това. Всичко това се случва под звучния лозунг „Готови за бъдещето“, с който германското правителство и членовете на ХДС, Зелената партия и ГСДП в Европейския парламент се съгласиха. Какво значение има конкурентоспособността на експортно ориентирана страна като Германия, когато става въпрос за уж спасяване на климата?