ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА: ДИСКРИМИНАЦИЯ, ФАВОРИЗИРАНЕ И КОРУПЦИЯ – БЕЗ ОТГОВОРНОСТ

 

Ярослав Ременчук, 27.11.2024 г.

Главният сюжет на последния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), публикуван на 26 ноември е провеждането на индустриалната политика (Transition Report 2024-25. Navigating industrial policy). Това без съмнение е много гореща и актуална тема. Следвайки развитите страни на Запада и Китай, страните в преход от Европа и Азия активно възприеха старата, държавно подкрепена индустриална политика, която не може да донесе нещо добро. Изгодна и доходоносна е за около 3% от населението на страната за сметка на останалите 97%. Тези три процента са основно VIP разпоредители и потребители на неща, които не ми принадлежат – жреци, идеолози, теоретици, консултанти, финансисти, мениджъри, контрольори и одитори на публични и частни търговски проекти. Те решават и избират къде в икономиката са разположени „пазарните провали“. Те не се занимават с изчисления, доказателства, анализ на разходите и ползите, а предлагат да вярваме на думите им – „Това се провалите на пазара. Ще ги поправим с парите на данъкоплатците и пазарна дискриминация.“ Те предлагат промяна на структурата на капитала, заетостта и икономиката като цяло. защото автоматичните режими и пазарните механизми не ги устройват. Когато действа „невидимата ръка“ на пазара, просто няма място за алчните ръце на чиновници, политици и служители на реда. Програмите и проектите за държавно подкрепена индустриална политика са тяхната хранителна среда. Когато участват в търговски дейности, корупцията е неизбежна, особено в развиващите се страни със слаби институции на демокрация, права на собственост и конкуренция.

Те предлагат да се ускори икономическият растеж, да се направи икономиката по-иновативна и технологично напреднала, да се увеличи броят на високопроизводителните работни места и да се осигури диверсификация на икономиката и нейния износ. Общо взето обещават наляво и надясно с една цел – да убедят данъкоплатците/избирателите да им дадат правото да управляват чужди милиарди долари.

Идеологията на държавно подкрепяната индустриалната политика е вулгарна и проста. Лесно идва в главите на хора, които не са обременени с познания по икономика и разполага с конституционно мнозинство във всяка страна. Нейната същина е – „Ако частни инвеститори, бизнесмени, предприемачи, производители избират инвестиционни проекти, те мислят само за себе си. Не им пука за обикновения човек. Без нас, чиновниците, те безмилостно ще експлоатират вас, работниците, ще ви мамят, ще ви принуждават да работите при нечовешки условия, ще ви уволняват когато си поискат и ще ви плащат стотинки. Но когато ние, служителите, провеждаме индустриална политика, тоест произвеждаме важни/ценни, от наша гледна точка, стоки/услуги за вас, потребителите, тогава ние определено ще направим всичко справедливо, на всеки според неговите способности и труд. Само държавата осигурява баланс между печалбата и интересите на човека, труда и природата. Освен това с нас, народните представители, икономиката ще расте по-бързо, по-забавно и по-устойчиво. И да, под нашето стриктно ръководство ще има промяна на климата.“

 Съветската система е жива и здрава в страните в преход, включително и в Украйна и е податлива на манипулации от страна на държавата, особено ако проповядва от професори по икономика, доктори по мениджмънт, консултанти от Запада или международни организации. Те, подобно на колективния Остап Бендер, предлагат в най-кратки срокове да превърнат условния Ню Васюки в Ню Амстердам,  при условие че главният архитект, разработчик, строител, финансист и контрольор на всичко ще бъде държавата. VIP разпоредителите и консуматори на чуждото пеят като славеи и разказват приказки за светлото индустриално бъдеще, бетер Шехерезада. Според проучване на ЕБВР повече от половината от хората, родени преди 1980 г. (на възраст 44 години и повече) подкрепят увеличаване на държавната собственост и намеса. Такъв бардак в главите на хората, такова дълбоко неразбиране на основните икономически понятия за същността на държавата със сигурност играят в полза на споменатите по-горе VIP персони.

ЕБВР се опитва нежно да критикува онези, които са твърде увлечени от държавно подкрепяната индустриалната политика, защото самата тя стои на теоретичната постановка за държавата като всеобщ интервенционалист. Според банката, развитите и развиващите се страни са се увлекли доста силно в индустриалната политика. В същото време в развиващите се страни рисковете от тази политика са много по-големи. Теоретиците и привържениците на индустриалната политика казват, че тя може да донесе положителни резултати, но трябва да бъде много прецизно планирана и проведена, с „тактическа прецизност“. Явно, в главите на чиновниците са се заселили ангели, които като швейцарски часовник правят всичко прецизно и точно. Чудя се дали представители на ЕБВР са виждали много от тези служители и ръководители на държавни предприятия?

 ЕБВР пише за големите рискове на индустриалната политика за страните в преход. Тези предупреждения се отнасят напълно за Украйна с нейните много слаби правни и административни институции. „Забраните за износ, квотите и изискванията за лицензиране – обичайни инструменти, използвани в нововъзникващите пазари, защото са лесни за прилагане – могат неволно да увеличат разходите за местните производители и да доведат до неправилно разпределение на работната сила“ – предупреждава ЕБВР и продължава – „За развиващите се страни, които искат да разширят използването на индустриални политики, бързото учене и правилните детайли е от решаващо значение. Грешките могат да пропилеят държавни ресурси и да причинят икономически изкривявания. Те ще натоварят тежко вече разтегнатите публични финанси и ще окажат отрицателно въздействие върху икономическия растеж.“

Главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик правилно отбелязва – „Успешна индустриална политика е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.“ Експерти са установили, че 80-90% от програмите/плановете за индустриална политика са дискриминационни по своята същност. Те поставят в неравностойно положение чуждестранните компании, както и тези в страната, които не са облагодетелствани от действията на държавата. Повечето индустриални проекти на чиновници имат множество цели и нямат срокове за изпълнение. Типичен пример за широко разпространена легализирана дискриминация са специалните икономически зони (СИЗ). Ако през 1990г те са само 198, през 2020 г. са вече 1114 единици. Най-много са в Турция (469), Египет (147) и Мароко (143). Ако през 2010 г. индустриалната политика е повлияла на 10% от износа, то през 2022г. нейното влияние е вече 45%.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) оценява държавната подкрепа за индустриалната политика в Канада, Дания, Франция, Ирландия, Израел, Италия, Холандия, Швеция и Великобритания средно на 3,2% от БВП през 2019-21 г. Тя се изразява в грантове, данъчни облекчения и финансови инструменти. Според изследване на Ди Пипо (Джерард, старши геоикономически анализатор за Bloomberg Economics, бил е старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания и е прекарал 11 години в американската разузнавателна общност – Н.К.), индустриалната политика в Бразилия, Китай, Франция, Германия, Япония, Южна Корея, Тайван и САЩ през 2019 г. варира от 0,3% до 1,5% от БВП. Обемът на държавната подкрепа за индустриалната политика на Китай според различни оценки е 1,7–5,0% от БВП. По-високата оценка включва държавните поръчки. Като цяло държавната подкрепа за слънчеви панели и производство на алуминий в света през 2005-2019 г. представляват 2–3% от общите продажби в тези сектори. Подкрепата за автомобилния, космическия, военно-промишления и химическия сектор представлява 0,5% от продажбите.

Докладът на ЕБВР е силно, убедително предупреждение към украинското правителство. Неговите представители, отговарящи за икономиката (комисиите на Върховната Рада, Министерството на икономиката, Министерството на стратегическите индустрии, Кабинета на министрите, Канцеларията на президента), живеят и дишат държавната индустриална политика. Може би е трудно да се назоват онези негови отрицателни, токсични елементи, които те биха възпроизвели в Украйна. Има желание ръчното определяне на структурата на капитала, заетостта и икономиката като цяло да се прехвърли върху сегашния състав на правителството от бивши шефове на съветския Госплан, както и върху стари и нововъзникващи олигарси. Ако Украйна продължи по този път, е много вероятно да запази корупцията, да рестартира публично-частните монополи и олигополи и да отвори широко вратите за политическия авторитаризъм. За съжаление, предупрежденията на ЕБВР по отношение на индустриалната политика са твърде меки и двусмислени. Или международните експерти не искат да обидят украинските политици с тежката истина, или самите те искат да участват в разпределението и управлението на чужда собственост.