ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ УСАМОТИ?

 

Владимир Пастухов, 26.11.2024 г.

Разбирам колко изкушаващо е да се пише за един страхлив „бункерен дядка“, който изчезна от публичното пространство за една седмица, за да изчака удара на някакви ракети (които, както знаем, обаче не достигат Москва, така че има все още няма от какво да се страхува). Още по-приятно е да се мисли за размразяване на хладилника, но се страхувам, че пътникът ще настине на многото погребения.

Всъщност Путин има нужда от пауза, защото има за какво да мисли, както по време на Ковид, само че в обратната посока. И си мисля, че той ще прави такива паузи през следващите месеци, за да размишлява сам и с най-близките си и най-доверени приятели (най-често непублични) за това накъде да върви по-нататък – към война или към мир.

Троцки беше писал, че при нормални обстоятелства един национален лидер не се нуждае от дълбоки теоретични познания и стратегическо мислене, тъй като той може да разчита на гигантски апарат от съветници и помощници. От историята обаче е известно, че по време на критични ситуации, този апарат обикновено се разделя в съотношение 50/50 и не може да помогне на своя лидер. Едните дърпат в едната посока, другите в другата и той сам трябва да взема решения, разчитайки или на стратегическата си визия за ситуацията (каквато Путин никога не е имал), или на зверската си интуиция (каквато Путин винаги е имал). Този момент настъпи за клана на Путин – партията на войната е в динамично равновесие с партията на мира, а Путин е увиснал на въжетата между тях.

Дилемата всъщност не е шега. От една страна буквално всичко зависи от войната. Войната е най-надеждният консервант на властта, която, потопена във война, се запазва по-добре, отколкото в хладилник. Ако войната можеше да стане вечна, и да гори ден и нощ, подобно на Вечния огън до кремълската стена, тогава нито един диктаторски режим в света нямаше да падне, а светът щеше да бъде в състояние на война, която никога не е спирала в продължение на хиляди години.

Но войните не горят като ритуален огън. Те са склонни да пламват и да  изгарят създателите си, а някои изгарят, без да дочакат началото на края на войната. Къде е точката, отвъд която пламъците на войната се превръщат от уютна камина в неконтролируем горски пожар? Това е въпросът, който най-много трябва да занимава Путин днес.

Добре е да помисли върху този въпрос в усамотение. Би било хубаво да отиде с Шойгу при шаманите, но къде е Шойгу, пък и шаманите май се дискредитираха. Трябва да се уедини, трябва да се вслуша в себе си. Защото в целия необятен подлунен свят няма нито един човек, който да му даде практичен, разумен съвет. В Русия е обявен режим на тишина. Чапай (Путин) мисли Той търси своя вътрешен глас, който да му каже – дошъл ли е краят или още не е? Съвсем скоро, не по-късно от няколко месеца, ще разберем как е завършил този най-важен диалог за историята на първата четвърт на XXI век. В зависимост от изхода му ще ни очаква разведряване или милитаристична бурлеска¹ с ярък финал и множество светлинни ефекти.

Превод от руски Николай Колев.

Бележка на преводача:

¹- от фр. burlesque, заемка от итал. burlesco от burla – шега, присмех, подигравка, литературно, драматично или музикално произведение, което се стреми да предизвика смях като окарикатурява.