ЗА СОЦИАЛИСТИТЕ НЕ Е ВАЖНО ДАЛИ СОЦИАЛИЗМЪТ РАБОТИ, ВАЖНА Е ВЛАСТТА

 

Джейсън Монтгомери, Континент, 26.11.2024 г.

Авторът е независим режисьор и писател на свободна практика, роден е в Лексингтън, Кентъки, САЩ, бакалавър по психология от Университета на Кентъки, магистър и доктор от Юридическия колеж „Джон Роджърс Хол“, в момента живее в Сеул, Южна Корея, където преподава английски.

Бях подтикнат да напиша това есе от неотдавнашния подем на десни либертариански привърженици, които отново повтарят изтъркани критики на социализма, а аргументите им звучат горе-долу така – „Защо все още съществува социализъм? Кога най-накрая ще разберат, че това нещо не работи и ще се откажат?“

Критиката им заслужава по-внимателен анализ. 

Както може би и самия социализъм. 

Между другото, аз определям социализма като икономическа парадигма, която включва прехвърляне на средствата за производство на „обществото“, „работниците“ или някакъв друг фиктивен субект, който всъщност е държавата, и ограничаване или забрана частната собственост. Това е най-добрия ми опит да го дефинирам.

Социализмът е порочен, защото където и да се прилага (а това съвсем не е Скандинавия, но това е друга тема), не реализира гарантирано всеобщо изобилие. Вместо него се появява крайна бедност, глад и недостиг във всичките му аспекти. Историята е пълна с подобни примери от целия свят, а всеки, който все още насърчава този хаос, пренебрегва фактите от реалността.

Много убедителен контрааргумент – фактически точен, твърд, земен и практичен. Без абстрактна политическа теория, само един въпрос - това работи ли? И точка. Обърнете се към историческата статистика. Всякакви други съображения не отговарят на реалния свят, така че са безполезни. Ние фактически изпратихме социализма на бунището на историята, нали?

Съвсем не.

Не казвам, че това опровержение е неефективно.

Много по-зле е.

Първо възниква очевидният въпрос – какво означава една икономическа система да „работи“? Че никой не е беден? Какво се счита за „бедност“? Определено равнище на доходи? Показателят за БВП? Или може би нещо като „в проучване сред 1000 произволни респонденти, от които 672 са оценили икономическото си състояние като „задоволително“ или като по-добро?“ Какви са критериите? Какъв е барометърът? Как може да разберем дали „работи“?

Възможно ли е някой със задна дата да избере произволен стандарт за „ефективност“ и гордо да обяви големия успех на социализма? Това се е случвало и преди! По-важно е кой би могъл да бъде този човек? С какво право той може да определя този стандарт от името на цялото население?

Това може да са трудни въпроси, но можем да разберем точно какво означава „не работи“. Социализмът многократно е довел до глад, дажби, производствени дефицити и почти пълното изчезване на природните ресурси. Този икономически резултат трябва да е достатъчен, за да го отхвърлим.

Така ли мислите? Тогава да ви попитам...

-Против робството ли сте, защото то не помага на земеделската индустрия?

-Против ограничаването на свободата на словото ли сте, защото така  не се защитават чувствата на хората?

-Противник ли сте на произволните обиски в жилищата, защото те не разкриват контрабандата, за да подобрят обществената безопасност?

 Ако не, защо? Точно това са основанията, на които отхвърляте социализма – защото не удовлетворява поставените обществени цели. Тогава…

Ами ако наистина „проработи“? Какво ще стане, ако създаде общество от лоялни пролетарии, които щастливо живеят от предоставените им ресурси, работят ограничени часове в общите си ферми и фабрики, имат много почивни дни и се отдават на одобрени от държавата хобита в свободното си време? Значи в такъв случай ще сте за социализма?

Това наистина ли е вашият аргумент срещу социализма или има нещо повече?

„Разбира се, че има още!“ – казвате вие и продължавате – Освен икономиката, социализмът многократно водил до масово следене, произволни арести, изтезания, лагери на смъртта и най-големите човешки трагедии, известни в историята! Това е истинският контрааргумент!“

Само че влизате още по-дълбоко в реторичния капан.

Вие знаете отговорите на това. Повтаряйте след мен –  „Това не беше истински комунизъм“, „Това е само един лош човек на власт, а не обвинение срещу системата“, „Това са останките от алчността и садизма на пазарната икономика“, „Марксизмът е научно обоснован доказано. Просто е необходимо време на хората да усвоят правилните ценности и тогава ще се превърне в рай.“

Дразнещи ли са тези фрази? Сега всеки, който казва „това не работи“, мълчаливо се съгласява със същите основни предпоставки.

Този аргумент апелира към прагматизма, утилитаризма, емпиризма и консеквенциализма¹ – „четирите конника на софистиката“. Същността му е, че не можете да отхвърлите социализма, без да сте го опитали. Оценете неговите практически последици (прагматизъм) въз основа единствено на опита (емпиризъм), за да видите дали ще донесе най-голямото добро на най-голям брой хора (утилитаризъм) чрез обещаното икономическо равенство и просперитет (консеквенциализъм).

Това е част от отчаяна и дългогодишна кампания за превръщането на икономиката в точна наука, като окончателните отговори трябва да бъдат открити чрез строго тестване на хипотези. Ако тези условия са приети, тогава аргументът „това не работи“ вече не е аргумент. Възможността за експериментален неуспех е вградена в този дизайн. Просто все още не е проработило, така че ще променим теорията и ще опитаме отново.

Получихме ли... богатство и щастие за всички? Прекрасно! Действа! Или... разрушителна кампания с библейски размери? Ами сега, обратно към чертожната дъска. Този резултат не можеше да бъде предвиден.

Това е недостатъкът на аргумента „не работи“. Ако представите един или няколко неблагоприятен резултат,  като причина да отхвърлите напълно теорията, другата страна може да ви нарече непоследователен и ненаучен и те ще бъдат прави! Вижте как техните измамни разсъждения могат да направят едно правилно заключение да изглежда неправилно?

Така че социализмът продължава да бъде прощаван, рационализиран, насърчаван и в резултат на това прилаган по целия свят, с повече завръщания от Aerosmith.

 Това е брилянтно описано в книгата на Хопе „Теорията на социализма и капитализма“.

Това е в полза на двете големи исторически измами на Маркс. Първо, търговията и всички човешки дейности могат да бъдат научно проектирани от централен орган за постигане на желаните цели. Второ, че благородството на тези цели в неопределеното бъдеще оправдава всякакви средства и потенциално неограниченото страдание в настоящето.

Освен факта, че подобни възгледи ограбват човешките действия от етика, морал и хуманност, въпросът дали това „работи“ никога не може да бъде окончателно разрешен, а само безкрайно дебатиран, което го прави идеална храна за медиите. При всеки сериозен анализ тази структура ще рухне под тежестта на собствения си интелектуален патос, защото нещо липсва в нейната основа – фундаментални принципи, които могат да бъдат установени като самоочевидни истини или не.

За да се критикува социализма, трябва да се насочим към основните му принципи. И така, какви са тези принципи?

1.Колективистични корени – индивидът не е от съществено значение, важен е само целият колектив. Безброй индивидуални нужди, предпочитания и животи могат и трябва да бъдат пожертвани за доброто на колектива.

 2.Няма пазар – производството и търговията работят по-скоро по волята на централните планиращи, отколкото на икономическите агенти. Какво се произвежда, в какво количество и с каква цел не се определя от потребителското търсене или желанието за печалба, а от централизирано изчисление. Въз основа на какво? Такива въпроси вече не могат да се задават. Наредете се за хляб! Това ни води до следващия принцип.

3.Необходимост от тоталитарна държава – подобна централизация на икономиката изисква пълен микроконтрол върху човешките действия, а наблюдението, следенето, сплашването и суровите наказания за нарушителите стават част от пейзажа. Някои привърженици на социализма твърдят, че с течение на времето държавният контрол и самата държава ще станат ненужни при социализма, тъй като хората се „интегрират в системата“ (да се чете „репресирани“). Но както при универсалното изобилие, такъв ден изглежда никога няма да настъпи.

Тези аргументи може и да не са идеален, но обърнете внимание на разликите между тях и началната позиция, при това те разпоредби са аксиоматично присъщи на социализма. За потвърждаването им не са необходими нито опит, нито експерименти, нито изследвания. Никаква статистическа информация няма да ги промени. Това не са цели, които не могат да бъдат дефинирани окончателно в началото на всяка инициатива (ако това изобщо е възможно). Това са неща, които се познават веднага и със сигурност, тъй като те всъщност се превръщат в материални условия на живот в дадено общество. Икономиката е пътуване, а не дестинация, така че обещанията за бъдещо богатство и липса на гражданство в замяна на настоящи страдания не означават нищо за човека, който насочва пушка към вас.

Сега истинският дебат става възможен.

Социалистът трябва да е готов да защитава всички горепосочени аспекти поне в минимална степен. Всяко твърдение, което поставя под въпрос необходимостта от тези фактори, може да бъде посрещнато с радостни думи: „Тогава това не е истински социализъм!“ Ако изберат да подберат „добрите части“ на социалистическите идеи, отхвърляйки лагерите и масовите гробове, тогава те всъщност подкрепят нещо съвсем различно – смесена икономика, която включва някои от горните принципи.

Имат ли смисъл графиките и данните на „конниците“ (прагматизъм, утилитаризъм и т.н.)? Разбира се, като убедителна подкрепа. Но те не могат да бъдат основният ви аргумент. Основата трябва да бъде първите принципи –  свобода, собственост и индивидуален суверенитет. Те са тези, които имат значение. Да ги подложим на числа и статистики означава да ги обезценим напълно.

Така че, когато говорите за социализъм, спрете да казвате, че „той не работи“, спрете да го наричате „перфектна теория на хартия, която се проваля на практика“ и спрете да приписвате „добри намерения“ на неговите поддръжници. Оценете го и тогава го наречете каквото е – зло понятие, което няма място сред хората.

Превод от руски Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹- група етически теории, централният пункт в които е, че за моралната стойност на всяко действие може да се съди единствено по последиците, които са настъпили от извършването, а не от намеренията на този, който върши действието.