ЗА МИШКИТЕ И ….. „РАЯ“

 

Преди повече от половин век, на 9 юли 1968 г., е извършен най-известният експеримент на американския етолог Джон Калхун с мишки. Нарича се „Вселена-25“. Същността на експеримента е да се създадат идеални условия, при които мишките да живеят и да се размножават без притеснения, далеч от хищници и при липса на епидемии и болести. За тези цели ученият изгражда специална кошара в лабораторията към Националния институт за психично здраве. Там са поставени четири двойки бели мишки (мъжки и женски). Мишките винаги имат чиста вода и изобилие от храна, както и специални гнезда, където можеха да устроят домовете си – гнездата в кошарата са достатъчни, за да приютят няколко хиляди мишки. Температурата в кошарата е средно около 20℃. Животните не са били подлагани на никакви външни влияния и са живели в идеални условия за собствено удоволствие.

На първия етап от експеримента мишките се възпроизвеждат добре, водят активен начин на живот и играят с желание. На следващата фаза мишките започнали да ядат по-малко и спрели да се хранят пълноценно. В третата фаза на експеримента, когато в кошарата вече има стотици мишки, започва разпределение на социалните роли, а йерархията и клановостта стават ясно изразени. Появяват се така наречените изгнаници – млади индивиди, които възрастните мишки събират в центъра на кошарата и не им позволяват да водят нормален начин на живот. В природата това вероятно би било невъзможно, защото тези мишки просто няма да доживеят до старост, защото ще бъдат изядени от хищници. Но в кошарата на Калхун няма хищници и възрастните мишки просто се подиграваха на младите животни. Образуваха се две големи групи – мъжки и женски самотници. Самотните женски отказват да се чифтосват. Мишките започват да проявяват пълен индивидуализъм не се стремят да създават семейства.

На последния, четвърти етап на експеримента, популацията на мишката започна да намалява. Появяват се мъжки, които самият Калхун нарича „красавци“ – по цял ден се грижат за външния си вид, чистят козината си, ядат и спят, без да обръщат внимание на околните. Тези мъжки игнорираха женските, но се интересуваха един от друг, макар този интерес да не може да доведе до създаване на потомство. Мишките започват да проявяват различни форми на девиантно поведение и изблици на агресия. Женските започват да убиват малките си и накрая отказват да се размножават. В пика на експеримента в кошарата по едно и също време живеят малко над две хиляди мишки. Има достатъчно храна и гнезда, за да може популацията да продължи да расте, но четири години след началото на експеримента Калхун спира експеримента, тъй като в кошарата са останали малко над сто мишки и всички са в извън  репродуктивна възраст. Въз основа на резултатите от експеримента Калхун стигна до извода, че при постигането на определена гъстота на населението и запълването на социалните роли се стига до разпадане на обществото поради появата на слой от изгнаници. Мишките са принудени да се състезават с по-възрастните самци и обществото преживява смърт на духа. Експериментът е бил многократно критикуван, най-вече с аргумента, че основателите на популацията са родствени мишки и това е една от причините за дегенерацията. Условията за отглеждане на мишки също са критикувани – температурата в кошарата (през лятото е достигала 30℃), графикът за почистване, структурата на тунелите и гнездата и организацията на пространството. Дебатите относно експеримента „Вселена-25“ продължава и до днес.

Някои твърдят, че с помощта на експеримента Калхун е показал, че прогресът и развитието на популацията са възможни само в условията на борба за оцеляване, докато в „райски“ условия видът започва да деградира и измира.

 Джон Калхун въвежда концепцията за двойната смърт – първо смърт на духа, а след това и физическата смърт.