НЕСМЪРТОНОСНИТЕ РАНИ СА ОПАСНИ

 

Джордж Фридман, 28 октомври 2024 г.

„Ако трябва да нараниш някого, по-добре е да го убиеш.“

През цялата си кариера съм се сблъсквал с различни версии на тази мисъл. Произходът на цитата не е известен е маловажен, но смисълът му е поучителен – „ако трябва да нараниш врага си, нарани го толкова лошо, че да не може или да не иска да си отмъсти. Несмъртоносната рана, напротив, е най-лошият начин на действие, защото няма да успее да сложи край на конфликта и почти сигурно ще провокира ответна реакция, която може да бъде незабавна или нанесена в момент, който е най-вреден за този, който първи е нападнал. Той от своя страна също би могъл да отвърне на удара, като реагира във възможно най-неблагоприятния момент и причини най-голяма болка на жертвата. В дългосрочен план една несмъртоносна рана би породила крайни действия и от двете страни, което би довело до действия, които са много по-сериозни от първоначалната рана. И двете страни ще се готвят за следващия рунд, за да си причинят още рани, насилието ще се ожесточи и краят му няма да се вижда. Яростта подхранва още повече страдания и още повече рани. Цитираната мисъл не е злонамерена, защото според нея, убийството на врага е по-милостиво и по-ефективно от раняването му, и е по-милостиво, тъй ранното убийство на един враг премахва необходимостта от бъдещ, по-голям конфликт.

Мислех си за състоянието на света днес и ми се струва, че концепцията, съдържаща се в цитата може да обясни някои от ежедневните ужаси на които сме свидетели. Тя не би прекъснала нито един конкретен цикъл на жестокост, но би могла поне да сложи край на някои войни. По време на Втората световна война Япония рани Съединените щати, като нападна Пърл Харбър. В отговор САЩ решиха не просто да наранят Япония, а да я смажат напълно. Логика, която звучи отблъскващо. Но ако разгледаме отговора на САЩ на това, което японците смятаха за незначителна рана, той е бил от полза за всички. Малките рани не доведоха до края на войната. Но когато тя приключи, Япония в крайна сметка излезе богата и щастлива. Използването на атомно оръжие за прекратяване на войната е съмнително от морална гледна точка, но то ускори края на една война, след която двете страни станаха съюзници.

Днес в Близкия изток, когато ХАМАС и Израел са в конфликт, може да се твърди, че ХАМАС на 7 октомври просто рани Израел. Отговорът на Израел е да се опита да убие ХАМАС, за да не може да го рани отново.

Това не означава, че цитатът няма морални или реални слабости. Има и от двете. Винаги трябва да се отнасяме с недоверие към умните изказвания. Но като се замисля, той може да обясни решенията, които се вземат все по-често в днешните конфликти. Изборът може да не е между убийство и раняване, но когато една нация избира стратегията си и тръгва на война, в командните центрове по света изглежда смятат, че за несмъртоносната рана трябва да се отговори с убийство.