ПЛАНЪТ НА НАТАНЯХУ „ЗА ДЕНЯ СЛЕД…“

 

Каролайн Глик, Континент, 27.10.2024 г.

Или как Нетаняху се изправи срещу администрацията на Байдън и нейните сателити в израелските сили за сигурност, преодолявайки опитите да лишат Израел от победа в настоящата война.

Желанието на администрацията на Байдън да запази живота на ХАМАС на всяка цена и по този начин да спечели войната е пряко свързано с желанието на висши служители от сегашната администрация на САЩ да „балансират Израел“ с Иран.

Почти веднага след водената от ХАМАС арабска инвазия от Газа в Израел на 7 октомври, администрацията на Байдън-Харис започна да оказва натиск върху премиера Бенямин Нетаняху да й предостави планът си за Газа „за денят след …“. Нетаняху е настоявал, че подобен план може да се обсъжда само след победа във войната.

С течение на времето Нетаняху започна постепенно да разкрива контурите на своята следвоенна визия за ситуацията.

Според него планът трябва да включва „де-хамасификация“ на Газа и постоянен израелски военен контрол над региона. Освен това, поради факта, че омразата към евреите и желанието да бъде унищожен Израел се споделя както от ХАМАС, така и от подкрепяната от САЩ палестинска администрация на Махмуд Абас –  Палестинската автономия(ПА)¹, Нетаняху е твърдо убеден, че няма да позволи ХАМАС да бъде заменен от ПА в управлението Газа.

Администрацията на Байдън-Харис не хареса визията на Нетаняху. Въпреки това, тъй като логиката му беше ясна за огромното мнозинство от израелците и от 80% от американците, които постоянно изразяваха подкрепа за израелска победа, администрацията избра да не се конфронтира директно с него.

Вместо това, докато поддържаше привидно, че подкрепя Израел, тя започна да използва цялото си влияние, за да ограничи или блокира израелските действия, които биха могли завинаги да променят стратегическата реалност на място и да позволят на Нетаняху да изпълни плановете си за „деня след ..“.

Работата е в това, че искането на администрацията за план „за деня след …“ изобщо не беше искане за реалния план. Не, това беше искане Израел да се ангажира да не използва войната, за да промени радикално стратегическата ситуация, която се беше сложила в до 7 октомври 2023 г. Напротив, администрацията на Байдън-Харис искаше да запази условията, които позволиха на ХАМАС да създаде своя армия, с една единствена цел – геноцид на евреите. Тя би искала тези условия да останат в сила и след края на войната. И тя искаше Нетаняху да приеме тези условия, които, разбира се, биха блокирали всички перспективи за победа на Израел.

От гледна точка на администрацията единственият приемлив план „за деня след..“ беше този, който да върне стратегическия баланс към състоянието от 6 октомври. Газа трябваше да остане нещо като полунезависима арабска държава. И Съединените щати биха използвали международен натиск и унижение на Израел, принуждавайки евреите в крайна сметка да приемат изграждането на враждебна и заплашителна арабска държава в Газа, Юдея, Самария и Йерусалим – в пълно съответствие с целите, които многократно са били изразявани от президентът Джо Байдън, вицепрезидентът Камала Харис и съветниците им.

Поради тази причина администрацията на САЩ се противопостави на сухопътната операция на Израел в Газа; подкрепи Египет при блокиране на опитите на жители на Газа да потърсят убежище в Египет или в трети страни; се противопостави на превземането на Рафах от Израел и контрола върху границата с Газа; забави доставките на нападателни оръжия, включително картечници, танкови и артилерийски снаряди и бомби за военновъздушните сили. И продължи да налага на Израел сделка с ХАМАС за заложниците, което неизбежно водеше до стратегическо поражение на еврейската държава във войната.

Именно поради тази причина администрацията наложи санкции на израелски граждани, за които твърди, че пречат на целта им за създаване на арабска държава в Газа, Юдея и Самария. Ето защо, в стремежа си да запази властта на ХАМАС, тя оказва постоянен натиск върху Израел и под предлог за „хуманитарна помощ“ доставяше огромни количества стоки, необходими на „ХАМАС“.

Перспективата за пълно поражение на ХАМАС и окончателно превземане на Газа ще направи Израел „твърде силен“, както се изрази бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери. А „твърде силен“ Израел, разбира се, не би „сключил мир“ при неизгодни за себе си условия. Следователно администрацията на Байдън-Харис не се нуждае от такъв Израел.

Желанието на демократичната администрация ХАМАС да оцелее и по този начин да спечели войната се ръководи не само от подкрепата на нейните водещи служители за създаване на държава на палестинските араби. То е свързано и с по-широката цел – „балансиране на Израел“ с Иран.

Тази цел, предадена на екипа на Байдън-Харис от Обама и неговия екип, се основава на предпоставката, че усилията на Иран да изгради ядрен арсенал са оправдани от предполагаемите ядрени способности на Израел.

По същия начин възходът на Иран като регионална сила с неговите терористични армии, обкръжаващи Израел и сунитските арабски държави, изглежда желателно, защото се предполага, че създава „баланс на силите“.

Тъй като ХАМАС е част от терористичната ос на Иран, отказът на администрацията да приеме целта на Израел да победи ХАМАС и радикално да промени ситуацията в Газа е в съответствие с общата стратегическа цел за поддържане на стратегически баланс въз основа на ролята на иранския режим, както беше преди 6 октомври.

От първите си дни на поста Обама и колегите му са изправени пред трудна задача. Американското общество, подобно на съюзниците на Америка, беше категорично против стратегическите цели, които прогресистите, взели яха  контрола над Демократическата партия на САЩ, си представяха. За да преодолее това препятствие, екипът на Обама разработи многопластова политика, основана на принципа „едно говориш, а правиш точно обратното“ – . сключваш споразумение, позволяващо на иранския режим да разработва ядрено оръжие, но го представяш като договор за неразпространение на ядрено оръжие.

Израел, напротив, беше представен като войнолюбец. Тъй като Нетаняху беше най-гласният противник на ядрените отстъпки на Обама за Иран, екипът на Обама разработи цялостна стратегия за подкопаване на усилията на Нетаняху да блокира ядрените амбиции на Иран. Съединените щати на практика вкараха израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) в ъгъла. Те обсипаха Израел с отбранителни системи и го принудиха да подпише договор за военна помощ, който подкопа вътрешното военно производство на Израел, като по този начин го лиши стратегическата независимост.

Докато Израел получаваше всичките си бомби от САЩ, всички офанзивни операции, които извършваше, трябваше да бъдат одобрени от САЩ. Същото важи и за неговите авиационни платформи, танкови и артилерийски боеприпаси и картечници.

В същото време администрацията на Обама извършваше пълномащабна подривна дейност срещу правителствата на Нетаняху, култивирайки мнението сред бивши и настоящи представители на силите за сигурност, че, според тях, те, а не Нетаняху са „отговорните възрастни“ в израелското правителство и следователно са длъжни да информират своите американски другари за всички планове, които Нетаняху може да има за извършване на нападателни действия срещу Иран.

Така през 2010 г. ръководителят на Мосад Меир Даган информира своя колега от ЦРУ за плановете на Нетаняху да удари ядрените съоръжения на Иран и администрацията бързо блокира тези планове.

Байдън и Харис възстановиха политиката на Обама както спрямо палестинските араби и Иран, така и към отслабване и подкопаване на Нетаняху и Израел – политически и стратегически веднага след встъпването им в длъжност.

Всичко това ни връща към въпроса „за ,деня след …“.

В Ливан, вместо да подкрепи усилията на Израел да унищожи „Хизбула“, най-голямата и смъртоносна терористична армия на Иран, администрацията прекара последната година в опити да попречи на Израел да започне офанзива срещу иранското прокси.

Въпреки че Байдън публично подкрепи елиминирането на ръководството на „Хизбула“, включително Хасан Насрала, администрацията, според анонимни източници е била бясна, след убийството му.

На 10 октомври Харис отново повтори, че администрацията се стреми към незабавно прекратяване на огъня и деескалация както в Ливан, така и в Газа. Това отново подчертава, че Харис и Байдън искат да защитят „Хизбула“, подобно на ХАМАС, от поражение, като се стремят да върнат стратегическия баланс там, където беше на 6 октомври 2023 г., когато Иран беше нарастващ регионален хегемон, само на няколко крачки от изграждането на ядрена арсенал .

Що се отнася до самия Иран, откакто режимът в Техеран започна ракетна атака срещу Израел на 1 октомври 2024 г., администрацията работи усърдно, за да блокира способността на Израел да унищожи всякакви стратегически цели при контраатака срещу Иран. Представители на администрацията постоянно намекват, че Израел се опитва да въвлече Съединените щати във война в Близкия изток. Наскоро директорът на ЦРУ Уилям Бърнс и други високопоставени служители на администрацията направиха серия от изявления, в които се казва, че няма индикации, че Иран се стреми да изгради ядрен арсенал.

Трябва само да погледнете редакционните статии и парламентарните дебати в Иран, които са пълни с призиви за ядрени оръжия, за да разберете, че тези твърдения са неверни и манипулативни. Тогава се случи и изтичането от Пентагона към Иран на секретни документи за подготовката на израелския отговор на иранските атаки срещу еврейската държава.

Въпреки всеобхватната стратегия на администрацията да пълни медиите със слухове срещу Нетаняху, деморализиращи съобщения за слабостта на Израел и твърдения, че Израел се опитва да въвлече Съединените щати в ненужна война, цялата медийна кампания се проваля.

Удивителният успех на Израел в унищожаването на ръководството на „Хизбула“ и голяма част от неговия огромен арсенал от ракети, последван от унищожаването на Синуар, увеличи американската подкрепа за победата на Израел. Само преди няколко месеца „експертите“ се присмиваха на обещанието на Нетаняху да постигне „абсолютна победа“ за Израел във войната, но сега експерти като Ричард Диърлав, бившият ръководител на британското разузнаване MI6, твърдят, че Израел е на път да я постигне .

Така че се връщаме към плана на Нетаняху „за деня след ….“. След като беше отхвърлен от Байдън и Харис, Нетаняху изчака момента, в който Израел успя да обърне хода на войната и едва тогава представи на администрацията истинската си стратегическа визия за следвоенния Близък изток. Той го направи във видеообръщения на английски, първо към народа на Иран, след това към народа на Ливан и накрая към народа на ивицата Газа.

В тези видеоклипове той описва как Иран и „Хизбула“ унищожават съответно Иран и Ливан. Той обясни на ливанците, че Израел е отслабил „Хизбула“ достатъчно, за да може ливанският народ да въстане срещу нея.

Според Нетаняху „ние отслабихме възможностите на „Хизбула“ – убихме хиляди терористи, включително самия Насрала, неговия наследник и наследника на неговия наследник. Днес тя е по-слаба от всякога, а вие, хората на Ливан, сте на важен кръстопът. Изборът е ваш. Можете да си върнете страната."

На иранците, израелския премиер каза:

„Трябва да знаете едно просто нещо – тираните на Иран не се интересуват от вашето бъдеще. Но това е важно за вас. Освобождаването от режима ще се случи много по-бързо, отколкото си мислите. Рано или късно нашите две страни, Израел и Иран, ще живеят в мир. Когато този ден настъпи, терористичната мрежа, изградена от режима на пет континента, ще бъде смазана и победена. Иран ще просперира както никога досега.“

В края на първия ден на празника Сукот², когато стана о ясно, че Синуар е ликвидиран, Нетаняху се обърна към жителите на Газа, предлагайки живот извън ивицата на онези, които биха помогнали за връщането на заложниците.

Визията на Нетаняху е напълно противоположна на тази на Обама, Байдън и Харис. Но именно тя се подкрепя от американското общество. Това ограничава способността на администрацията да блокира израелските планове за отмъщение след ракетната атака на Иран от 1 октомври.

Усилията на екипа на Байдън-Харис да блокира Израел да атакува както ядрените, така и петролните съоръжения на Иран са придружени от познатата смес от противоречиви изявления и политически и стратегически подривни действия на демократичната администрация от 2009 г. насам. От една страна, САЩ подкрепят Израел. От друга страна, администрацията залива медиите с твърдения, че Израел е твърде слаб, за да действа ефективно, че усилията му са насочени към въвличане на САЩ във война и че Иран не е заплаха за никого.

За съжаление, неочакваното и деморализиращо забавяне на Израел в отмъщението срещу Иран поражда опасения, че администрацията е успяла да блокира Израел от предприемане на стратегически действия срещу режима. Ако това наистина е така, тогава инерцията, която Израел придоби чрез своите удивителни разузнавателни операции и въздушни удари срещу „Хизбула“, ще бъде загубена за съжаление и убеждението, че Израел няма необходимите способности, за да спечели войната, ще стане отново актуално.

Въпреки че това е тревожно, вероятността Нетаняху да отстъпи е минимална. Инерцията на Израел е твърде голяма. Иранците и ливанците, вдъхновени от постиженията на Израел, вече повтарят посланието му. Постоянните искания на администрацията за незабавно прекратяване на огъня и израелска стратегическа сдържаност изглеждат ирационални и не са в крак със събитията за обикновените американци и съюзниците на САЩ.

Макар че бъдещето остава несигурно, ясно е, че иранският режим не е единствената страна, чиито стратегически цели бяха подкопани от успеха на Израел да вземе инициативата в тази война. Ориентираната към Иран външнополитическа визия на Обама, Байдън и Харис за Близкия изток се разпада пред очите ни.

Превод от руски – Николай Колев.

Бележки на преводача:

¹-автономно държавно образувание (признато от Република България за Република Палестина) в рамките на Израел, което обхваща част от Западния бряг и Ивицата Газа. Временна столица е град Рамала;

²- един от най-радостните празници в еврейския календар. На него еврейският народ си припомня, че трябва да бъде благодарен на Бог за това, че е дал на евреите храна, подслон и безопасен път през пустинята.