КАК „ЗЕЛЕНИЗМЪТ“¹ ОФОРМЯ БЪДЕЩЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ПРОСПЕРИТЕТА

 

Вера ЛЕНГСФЕЛД², Континент, 29.08.2024 г.

Зеленизмът може и трябва да бъде спрян! Той се превърна в реална заплаха за нашия просперитет и нашата демокрация.

Борба срещу всички данни, знания и разум

Този текст не е научен, а политически. Затова, извинете ме за политическия език: за мен зеленизмът е идеологическото отстояване на крайно съмнителни „зелени“ политически подходи и борбата за тяхното прилагане напук на всички научни данни, заключения, икономически причини и даже на съществуващата реалност (подобно на твърдението на Ленин че учението на Маркс е всемогъщо, защото е вярно).

Зеленизмът вероятно е това, което Сара Вагенкнехт³ има предвид, когато казва: „По отношение на съдържанието, Зелените са най-опасната партия в Германия.“ Или както министър-председателят на Саксония Михаел Кречмер наскоро каза в токшоу: „Икономическата политика на светофара, особено енергийната, силно напомня за упадъка на ГДР“.

Досега най-фрапиращият пример за зеленизъм в Германия е така нареченият „енергиен преход“ –  предложената декарбонизация, която се отдалечава от единствената базова енергия, ниско емисионна по отношение на CO₂, която имаше наистина централна роля в електроенергийния сектор и енергийния микс на Германия  -  ядрената енергия.

Зеленизмът е и в постоянно повишаване на цените на емисиите на CO₂, нарастващи разходи за ново строителство и обновяване на стари жилища при нарастващия им недостиг, принудителна подмяна на отоплението,  съкращаване на работни места и други социални проблеми и т.н., и т.н.

Екстремистка, отдаден на зеленизма, е публицистът и журналист Улрике Херман, която се застъпва за агресивната деиндустриализация на Германия под лозунга за „защита на климата“, с изкуствено намаляване на нивото на благосъстояние до нивото от 1978 г. чрез замяна на демокрацията с извънредна планирана икономика на „климатичната война“. Мислите ли, че всичко това е шега? Аз не мисля.

Особено в Германия политическите „извънредни“ декларации или идеологическите „ангажименти“ трябва да се приемат много сериозно – например в Берлин и други местни парламенти вече обявиха „климатична извънредна ситуация“. Без сътрудничество с германската индустрия, без „ангажименти“, без „ние вървим заедно“ и други цветущи фрази, правителствата на Германия никога да могат да осъзнаят лудостта на „енергийния преход“.

Вместо обещания за спасение – апокалиптични сценарии

Зеленизмът е в традицията на комунистическата идеология, по-скоро твърдението на Хегел, цитирано от Маркс, че историята повтаря два пъти – първо като трагедия, после като фарс. Комунистическата традиция това е опит на овластен елит, контролиращ информацията, да организира обща реконструкция на обществото, основана на привидно научни предпоставки. Нали помните комунистическото обещание за рай на земята, за общество на висока култура и сигурност, подкрепяно от новия човек, за държава с висока социална стабилност, просперитет и за световен ред без експанзионистични завоевателни войни и как тази идеология беше изключително привлекателна, и в разцвета си покори почти една трета от човечеството? Зеленизмът е грозен, гротесков фарс. Вместо обещания за спасение се предлагат само постоянни сценарии за края на света, свободата, конкуренцията и икономическия растеж и благосъстояние са открито или скрито заклеймени на индивидуално и обществено ниво и заменени от прекомерна бюрокрация на правителственото планиране. Идеалът на обществото е езотеричен, фашистки, селски буржоазен идеал. Всичко, което характеризира съвременния живот, е враждебно –  конкуренция, постижения, успех, красота, просперитет, висока култура, високи технологии, работа в мрежа и интернационализма.

Противно на общоприетото схващане, зеленизмът е фундаментално враждебен към свободата, толерантността и глобализацията и в това отношение повтаря позициите на екстремистките части от десния лагер.

Най-мощните средства на зеленизма са морализаторството и всяването на страх. Страх от радиация, от „гена“, от „нано“, а напоследък и от „химия“ или алгоритми – идеологическият корен е езотерично, антипрогресивно „чисто“ мислене, съчетано с призив за непостижима, абсолютна сигурност („безопасно съхранение за милион години“).

Възходът на екокрацията⁴

Зеленизмът е насочен срещу всичко и всички, срещу „неестественото“ производство или продукт и следователно по принцип срещу съвременния живот като цяло. Неговата цел и средство е да установи екокрация – общество, което е регулирано, бюрократизирано и контролирано по всякакъв възможен начин „в името на околната среда“. Забрана на пластмасови сламки за пиене, разделяне на отпадъците, дискусии за забрана на вътрешните полети и т.н., и т.н. – всяка стъпка сама по себе си може да се класифицира като смешна или поносима, но общата цел е да се доведе обществото до точка, в която разумът и прагматизмът изчезват.

Това стана ясно от неотдавнашното публично признание на вицеканцлера Хабек на събитие, отбелязващо 75-ата годишнина от Основния закон, че неговият силно противоречив закон за отоплението е тест за това доколко населението е склонно да приеме ограниченията в името на „опазването на климата“. Така той даде да се разбере на всички, че „зелените“ идеолози не се интересуват от хората, които смятат само за пречка за прилагането на „зелените“ догми. Комунистите поне продължиха да пропагандират, че ги е грижа за хората, а зелените вече се интересуват само от климата. Идеята, че може да бъде предписано температурата на планетата да не се повишава с повече от 1,5°C, е една от най-абсурдните легенди.

Източник и естествена родина на Зеленизма е Партията на зелените, макар че не всички го изповядват. Напротив, истински еколози или модерни екологични политици, които се застъпват за технически решения и прогрес, не са добре дошли в Зелената партия. От друга страна, зеленизъм има и в други партии.

Зеленизмът може и трябва да бъде спрян!

Отговорът е свобода, демокрация, конкуренция

Както всички форми на екстремизъм, Зеленизмът няма шанс да спечели с честни средства. Ето защо мощна опора срещу него са основните права, гарантирани от основния закон, и преди всичко свободата на науката и изследванията.

Въпросът за „климата“ - емисии на CO₂ и темата за изследването на климата като цяло, в крайна сметка е чисто технически и научен. Въпросът за времето за задържане на CO₂ в атмосферата и чувствителността към климата е въпрос за научен дебат, освободен от идеологическо мислене, морализаторстване, колективизъм и групови интереси.

Така предполагаемата сила на зеленизма, неговата самопровъзгласена научност, се превръща в негова основна слабост. Защото зеленизмът се опитва да запази своя суверенитет  чрез постоянна агитация, несъзнателна, или манипулираща и постоянно поддържане на страхови емоции, независимо че играта отдавна е загубена поради фалшиви модели анализи. Ако идеологическата интерпретация, предназначена да всява страх, се срине, тогава всички политически заключения, основани единствено на тези модели и анализи, ще се сринат. Демокрацията, свободата и конкуренцията са ключът към борбата срещу зеленизма. Но борбата все още предстои.

Болшинството  трябва да се активира

В Германия има две основни демократични сили, които се противопоставят на зеленизма (макар някои от тях все още да не го осъзнават напълно) – либерално-консервативният лагер от една страна и профсъюзно ориентираната консервативна социалдемокрация и прагматичните, истински природозащитници от друга.

Зеленизмът винаги е бил представляван от радикално социално малцинство, което с времето е придобило невероятно влияние. Един от инструментите за това е германският дебат за т.нар. „защитна стена“ – невъзможност за сътрудничество между „демократичните“ партии и „десните“. В едно демократично общество не трябва да има защитна стена срещу разумното сътрудничество по същество.

Същността на една законова норма не зависи от партийната принадлежност на мнозинството, което я е приело, или дори на идеологическите принципи на отделни народни представители или парламентарни групи, а от проблема, който решава и дали нормата е правилна или не. Например решението за намаляване на цената на електроенергията и за удължаване на експлоатацията на последните действащи атомни електроцентрали в Германия никога няма да стане неправилно само защото за него гласували „грешните“ членове от парламента. И обратното –  решението на Меркел през 2011 г. спешно да се откаже от ядрената енергетика, гласувано единодушно от целия Бундестаг е грешно и никога няма да стане правилно.

Става въпрос за нашите забрани за мислене

Опасният спътник на зеленизма е германският колективизъм, дълбокото желание за общност и консенсус и опасната склонност към групово мислене. Ако зеленизмът се сравни със Германската единна социалистическа партия, то колективизмът е неговата държавна сигурност. Понастоящем в страната се поддържа зеленистки курс чрез забрана за мислене, дискусия, сътрудничество и култура на заличаването, които заместват научния дебат с пълна прозрачност на данните и най-вече с ясно обсъждане на последствията от налагания климатичен модел. Вместо това – отричане, морализаторство и атаки срещу учени, медии или политици, които участват в алтернативно моделиране или споменават и знаят за „неприемливи“ алтернативи.

Индустрията също носи своя дял от вината – вместо последователно да защитава свободата на науката и конкуренцията, тя твърде често се поддаваше на натиска на политическия дух на времето, заемайки твърде удобна позиция относно спазването на предписаните правила. Бизнесът в една демокрация винаги трябва да е на страната на конкуренцията, растежа и справедливото регулиране, основано на доказателства. Политиката е в крайна сметка отговорна, но основният научен и технически анализ винаги е аполитичен – ако научните данни или събирането им е обект на политическо влияние, тогава това е чисто и просто манипулация.

Липса на политическа решителност и пари

Германия има стабилно и голямо мнозинство за демокрация, конкуренция, растеж и просперитет, но то трябва да бъде обединено. Сегашната партийна система в Германия не е много подходяща за това. Германският електорат отчаяно търси сериозни решения на проблемите и иска да избере политици, които ще разрешат тези проблеми. Сегашната система блокира това почти перфектно. Вярвам, че е виновна германската традиция, датираща от следвоенния период,– федерализмът и вътрешнопартийната демокрация в немската интерпретация са се обърнали в антипод, в препятствие на онова, което може би някога е било разумен подход, причинен от страха от централизма.  Германските партии трудно могат да бъдат променени отвътре. Но дори една разрушителна реорганизация е доста трудна за осъществяване – въпреки добрата стартова позиция либерално-консервативният лагер например не успя да направи наистина убедително съдържанието и персонално предложение за изборите за Европейски парламент.

Въпросът е много прост – имаме нужда от ясна програма, която подкрепя индустрията, конкуренцията и просперитета, от професионална структура и хора, способни да прилагат тези политики в парламентите и правителствата. А за това трябват пари, които трябва да дойдат от бизнеса. От чисто политико-организационна гледна точка „Съюзът Сара Вагенкнехт“ показа как може да се следва този път.

Демокрацията живее и процъфтява от политическа и икономическа конкуренция,  а ключът към това е коректността, прозрачността и стриктният професионализъм. Парламентите и изборите са ядрото на демокрацията. В крайна сметка партиите са само трансмисионни ремъци, структури, които са предназначени основно да изпратят най-добрите хора в парламента за конкретна работа. Това изисква задълбочен професионален подход.

Зеленизмът, като идеология, трябва в крайна сметка да бъде класифициран сред другите антидемократични „изми“ и срещу него трябва да се води последователна политическа борба. Колективизмът и груповото мислене нямат законно място в честния демократичен дебат. Традиционализмът и политическите обичаи имат място в съответните краеведски сдружения.

Въпреки всички грешки, които се правят в САЩ, ние трябва да помним големите добродетели на Америка, страната на свободата – в едно демократично общество това е не само законно, но е желателно и необходимо за всеки, независимо дали регион, професия, малцинство, индустрия или каквото и да било друго. Това се случва чрез професионални предизборни кампании, които след това определят посоката и в крайна сметка водят до конкретна политика на разумни компромиси и силно, справедливо и устойчиво регулиране.

Това изобщо не е магьосничество, просто трябва да го направим!

Бележки на преводача:

¹-така съм превел нем. Grünismus (както е в оригиналния текст),  от „зелен“ и наставката „изъм“, новата дума, в зависимост от контекста означава политика, идеология, псевдоучение;

²-род. 1952 г. на територията на бившата ГДР в семейството на офицер от ЩАЗИ, германски политик, виден активист за граждански права в Източна Германия, а след обединението на Германия първо представлява Алианс 90/Зелените, а след това Германския християндемократически съюз;

³-  род.1969 в бившата ГДР, Йена, журналист и политик, доктор по политология, лидер на обединението „Съюз Сара Вагенкнехт“, депутат в Бундестага, била депутат в Европейския парламент (2004-2009);

 ⁴-от екология плюс гр. кratos (власт), управление на еколозите.