ЗА ЕДНА ВЕЧНА ИЗНЕНАДА И НЕЙНИТЕ НОСИТЕЛИ

 

Пьотр Межурицкий, Континент, 29.07.2024 г.

Онзи ден препрочитах есетата на Мая Каганская¹. Бях впечатлен от историята, която тя разказва, визирайки спомените на Семьон Липкин².

Случила се в самото начало на кампанията срещу космополитизма.

Трима известни автори – Андрей Платонов,³ Семьон Липкин и Василий Гросман⁴ седели на пейка в парка и обсъждали нещо. Гросман отсъствал, бил до магазина, да си купи цигари.

Покрай пейката минал най-известният професор в културните среди на Москва, който се славел като човек-душичка.

Виждай приятелите , той се поклонил и с блажен вид казал:

– По-лесно се диша, вонята на чесън е по-малка! – и доволен от живота, продължил разходката си.

Когато Гросман се върнал, му разказали какво се е случило,  но той отказал да повярва:

– Професор Н? Това не може да бъде! Това е най-интелигентната, най-добрата душица.

Когато най-накрая Гросман повярвал, че, уви, всичко е така, както му го разказали, започнал да се ядосва:

– Защо мълчахте? Как може така! Трябваше да му отговорите по така, че да го запомни веднъж завинаги.

Защо ви разказвам за изненадата от професора, който навремето разстроила трима живи класици на руската литература?

Ами защото днес изненадата изглежда вечна. Кой ли не се изненадва?

И не само в Русия, разбира се, но и в световен мащаб. В Русия това никога не е било голяма изненада.

Процентът на изненаданите в Русия е добре известен – повече от 80.

Има, разбира се, и 17%, които не са изненадани.

Мога да си представя учудването на тези мъдреци и ясновидци, които разбират къде и с кого живеят, ако им кажат, че десетилетия по-късно, вече в XXI век, не в Русия, а харвардските професорите от САЩ, ще се окажат зоологически антисемити по подобие на онзи руски професор, изпълзял от нафталина.

Но фактът си остава факт.

И тук няма как да се измъкнете с обяснения от рода, че Русия не е познавала свободата от векове и затова е носител на дивашки предразсъдъци. Ние знаем съвременната съдба на Русия. Ами Америка? Разбира се, тя все още е свободна страна и лидер на Свободния свят. Но силата на антисемитските страсти, внезапно разкрили се пред света и, обсебили душите на някои харвардски професори, не може да не ни накара да се замислим.

Убеден съм, че бъдещето на Съединените щати и на Свободния свят ще се определя от съотношението. И ако изненаданите, за които ви разказвам, дори в Америка са повече от мислещите критично, тогава не бих нарекъл светло бъдещето на Свободния свят.

Бележка на преводача:

¹-Мая Лазаревна (1938-2011), есеист, литературен критик, възпитаничка на филологическия факултет на Киевския държавен университет, по време на шестдневната война между Израел от една страна и Египет, Йордания и Сирия от друга (1967 г.) е уволнена от вестника, в който работи, през 1976 г. се преселва в Израел;

²-Семьон Израилевич (1911-2003), поет и преводач;

³-Андрей Платонович (1899-1951), писател, поет, литературен критик;

⁴- роден като Йосиф Соломонович Гросман (1905-1964), инженер химик, от средата на 30-те години започва да публикува белетристика, през Втората световна война придобива известност като военен кореспондент, отразявайки на място целия ход на Сталинградската битка, пише първите публикации за Холокоста в съветския печат, романът му „Живот и съдба“, завършен през 1959 година, е конфискуван от службите за сигурност в СССР и е запазен само по случайно стечение на обстоятелствата.