СПУСЪЦИТЕ НА НЕДОВОЛСТВОТО

 

Ксения Кириловна,  31.05.2024 г.

Руските власти правят всичко, за да дадат възможност на бизнесмени и чиновници, близки до руския президент Владимир Путин, да правят пари от войната. В същото време обикновените хора в Русия продължават да обедняват, а прокремълските анализатори се опитват да разберат какво може да се превърне в повод за обществено недоволство.

Патриотичните чувства и „обединението около националния лидер” далеч не са единствената мотивация, която гарантира лоялността на елита към Владимир Путин. Наскоро независими разследващи журналисти установиха, че хора, свързани с Рамзан Кадиров и чеченските сили за сигурност, не само участват във войната с Украйна, но и търгуват със зърно в окупираните територии. По тяхна информация от февруари 2022 г. на окупираните земи на Украйна са се появили 892 нови земеделски компании.

Повече от половината от тях са регистрирани от предприемачи от руски региони, включително Али Заиев, който е част от обкръжението на служители на чеченските служби за сигурност, близки до ръководителя на Чечня. През 2023 г. руснаците са изнесли почти 5 милиона тона зърно от окупираните територии. Друг предприемач от Чечня, Валид Корчагин, свързан със семейството на съратника на Кадиров, сенатор Сюлейман Геремеев, стана съсобственик на Мариуполския металургичен комбинат „Илич“ (ММК „Илич“), създаден на базата на превзетото от руските войски украинското частно акционерно дружество „Мариуполски металургичен комбинат „Илич“.

След това делът на Корчагин премина към Алаш Дадашов, ръководител на московския клон на клуба „Ахмат“. В същото време приходите на ММК „Илич“ за изминалата година възлизат на 28 милиона рубли, а активите му – на почти 170 милиона.

Успоредно с това Държавната дума приема закони в полза на Националната гвардия и частни компании, близки до властта. През април беше приет закон, според който гвардията ще стане оператор на държавните информационни системи.

Някои депутати лобират за интересите на рекламния гигант „Рос Аутдор“, който неотдавна получи правото да удължава сроковете на договорите за поставяне на рекламни конструкции на държавна земя до 10 години без провеждане на търг. В замяна рекламодателите обещаха да увеличат размера на плащанията към бюджета и обема на социалната реклама, което на практика означава „всичко, свързано с подкрепата на специална военна операция“ (както руските власти наричат ​​пълномащабна война срещу Украйна – ред.).

Руските олигарси, свързани с петролния и газовия бизнес, въпреки санкциите, също не са загубили възможността да печелят пари,. Докато западните страни определят максималната цена за руски петрол, доставен по море, на US$ 60 долара за барел, Русия създадe „сенчест флот“, за да заобиколи ценовия таван. Москва започна да купува употребявани танкери по целия свят и до февруари 2023 г. около 600 кораба превозваха руски петрол и петролни продукти. До декември техният брой е нараснал до 1089 и те старателно крият връзката си с Москва.

Разбира се, кремълските олигарси и високопоставени служители не са единствените, които правят пари от войната.

Предприемчивите руснаци се опитват да направят пари, като купуват жилища в порутения Мариупол, а сред обикновените работници има значителен брой хора, които отиват в окупираните територии за високи заплати. Много руснаци обаче все още живеят в крайна бедност. Както се оказа, почти 90% от руските региони през 2023 г. не са спазили указите на Путин за увеличаване на заплатите в държавния сектор, приети преди 12 години.

Най-голяма е разликата в заплащането на младшия медицински персонал и социалните работници – съответно 16,8% и 16,9%. Икономистите признават, че публичният сектор просто не може да се справи с инфлацията и ръста на заплатите в търговския сектор. В момент, когато официалната статистика съобщава, че нивото на бедност във федерацията уж е достигнало историческо дъно, експертите обясняват, че повече от три милиона бедни хора не са включени в тези данни.

Загубата на толкова много хора от статистиката се обяснява с промяна в методологията за изчисляване на бедните. Новата методология се изчислява въз основа на средната инфлация, докато инфлацията, която пряко засяга бедните, е много по-висока. Освен това линията на бедност, въведена от Росстат, се оказа под жизнения минимум, което означава, че реалното ниво на бедност в Русия е още по-високо.

Показателно е, че дори без да признават публично трудните условия на живот на мнозинството руснаци, прокремълските анализатори все пак се опасяват от експлозии на обществено недоволство. Осъзнавайки, че бедността сама по себе си рядко е причина за протести, те се опитват да разберат какво точно може да стане причина за народния гняв. Авторите на близкия до президентската администрация Telegram-канал „Незигар“ (твърди се, че името се състои от представката „не“ и фамилията на журналиста, писател, режисьор и военен кореспондент Михаил Зигар, който отрича това – Н.К.), , предупреждават, че нова вълна на мобилизация, данъчна реформа или резки промени в тарифната политика могат да доведат до протести на федерално ниво.

На регионално и местно ниво протестните настроения, според тях, могат да бъдат повлияни от всяко местно събитие – заплахата от изграждане или запазване на съоръжения, вредни за околната среда; нарушаване на границите на личното и общественото пространство на гражданите; междуетнически конфликти; безразличието на чиновниците или конкретните последици от корупцията за хората. Авторите на бизнес вестника „Взгляд“ смятат, че междуетническите конфликти и разрастването на национализма – както на руския, така и на другите народи от федерацията, могат да се превърнат в „слабото място“ на Русия. В типичен пропаганден стил те отбелязват, че подобни конфликти могат да бъдат провокирани само отвън, от „врагове на Русия“, но признават, че ефектът от тях може да бъде пагубен.

Очевидно е, че Кремъл не е уверен нито в своите елити, нито в своя народ. Желаейки да спрат нежелани за себе си процеси, властите всячески се опитват да купят лоялността на елитите, създавайки им условия за обогатяване във война. В същото време те се опитват предварително да избегнат явленията-спусъци за народно недоволство или поне да ги обявят за „козни на Запада“.

За съжаление ситуацията е много далеч от образа на „патриотичната консолидация“, за който говори кремълската пропаганда.