СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ЗАПЛАХАТА ОТ ТОЯГИТЕ И КАМЪНИТЕ

 

Роза Брукс, 26.04.2013 г.

Авторката, род.1970 г. в Ню Йорк, САЩ, е преподавател по право в университета Джорджтаун и старши научен сътрудник по програмата Шварц във Фондация „Нова Америка“ (New America Foundation. Заемала е поста съветник на заместник министъра на отбраната на САЩ от 2009 до 2011 г. Била е старши съветник в Държавния департамент. Поддържа блог „По другия път“ (By Other Means). Публикува в New York Times, Washington Post, Wall Street Journal и Los Angeles Times. Автор на книгата „Войната е навсякъде: Как всичко стана война и военните станаха всичко“ 2016 г.

***

„Аз не зная с какво оръжие ще се води Третата световна война, но съм сигурен че Четвъртата ще се води с тояги и камъни!“  

Алберт Айнщайн към президента на САЩ Труман.

Няма да спорим с Айнщайн. Той несъмнено е прав за Четвъртата световна война.  Но в изречението му има едно предположение, че до момента, в който се върнем обратно в каменния век, технологиите за водене на войната ще стават все по-сложни, съвършени и смъртоносни.

Много от казаното за войните на бъдещето днес се потвърждава. Маховикът на  иновациите се движи само в една посока. Високотехнологичните военни мерки от една страна водят до ответни действия на другата страна, след следват нови, по-съвършени контрамерки и така до безкрай  или до момента, в който някаква айнщайновска катастрофа не прекъсне цикъла и не ни върне в епохата на тоягите и камъните.

 В думите на Айнщайн обаче има малък пропуск. Оказва се, че  независимо от технологическото развитие разрушителната  на тоягите и камъните, колкото и да е удивително се запазва.

Технологична теология

За запазващата се роля на тоягите и камъните не е трудно да се забрави. Още повече, че когато разсъждаваме върху историята и настоящето на военното дело, ние обикновено си мислим за непрекъснато развиващите се технологии.  Все пак историята е пълна с примери за ескалация на цикъла „мярка, контрамярка, контра контрамярка“. Увеличаването на поразяващото действие на мечовете и копията прави бронята но войника по-дебела. По-тежката броня изисква използване на коне, за увеличаване на скоростта и маневреността.  Изобретяването на стремената пък повишава смъртоносната ефективност на кавалерията. Създаването на големи лъкове развива пътя на военното дело към водене на бойни действия от разстояние и съкращаването на конницата, въоръжена с мечове и копия.  Впоследствие мускетите и артилерията заменят големите лъкове, като еднозарядното оръжие е изместено от автоматичното и така до появата на атомната бомба.

Нека да разгледаме радиоелектронната война. По време на Втората световна война съюзниците разработват активна хидроакустична станция за откриване на немските подводни лодки под вода. При изплуването им корабите използват високочестотни радиопеленгатори, за прихващане на изпращаните от подводниците радиосигнали.

След това Германия оборудва своите подводни лодки с радарни детектори, в резултат на което съюзниците разработват радар в сантиметровия диапазон, който не е откриваем за немските детектори.

Във въздушната война еволюцията на радиолокационните системи за откриване на приближаващи се самолети довежда до създаване на отражатели и до генериране на радиолокационни смущения, което предизвиква контрамерки, насочени към усъвършенстване на генераторите за смущения и т.н.

Във всеки от посочените случаи всяко технологично нововъведение  във военното дело е водело да нововъведение от страна на противника. Тази техническа ескалация е наблюдавана както по време на Втората световна война, така и днес.

В този план са и вижданията на Пентагона за съвременното водене на войната.

В кибернетичното пространство развитието на интернет-комуникационните системи доведе до развитие нови методи за тяхното откриване и нарушаване на интернет връзката.

 Нанасянето на кибернетични удари доведе до усъвършенстване на кибернетичната защита а това – до нови, по-съвършени системи за нанасяне на кибернетични удари.

Воденето на войната във въздуха и на море се основава на предположението, че технологиите непрекъснато ще се развиват. Това обаче означава, че противниците на САЩ  насочват усилията си за технологично контрадоминиране. Това обаче струва много пари.

Значителните инвестиции във ВВС и ВМФ са забавени с години  заради вяло протичащата сухопътна война в Ирак и Афганистан.

Според някой военни теоретици в бъдещите войни ще нарасне ролята на морската пехота, а  сухопътните войски ще имат спомагателна роля.  Тяхната работа ще свършат компютрите, ракетите, самолетите и безпилотните летателни апарати. В бъдещето слоганът „всеки морски пехотинец-винтовка“ ще  бъде променен на „всеки морски пехотинец-преден авиационен насочвач“. Морските пехотинци според Фридман ще овладеят и ще използват ефикасно десетки различни комуникационни платформи и ще дават видеокартина в реално време".

Възможно е Фриман  да е прав, но е възможно и да не е?

Защото бързаме и забравяме, че развитието на военните технологии може да се движи в две противоположни направления.  В биологичната еволюция няма теология. Не е задължително простото да стане сложно. Еволюцията на живото е резултат както на закономерни въздействия на средата, така и на случайни мутации.  При това еволюцията не е длъжна да придвижи живото напред.

Може би така стоят нещата и във военното дело. Защо е необходимо на високите технологии да се противопоставят нови и по-високи технологии.

Нима не е възможно най-ефективните контрамерки на високотехнологичните новости да бъдат нискотехнологични.

Историята ни е демонстрирала и двете тенденции.

Те са ни известни. Но просто не ни харесват.

Тояги и камъни в Афганистан.

Нека анализираме опита на САЩ в Афганистан. Ние излязохме на бойното поле с  подавляващо технологично превъзходство. И заедно с тона и с нови слаби места. Талибаните се оказаха нискобюджетен, но извънредно изобретателен противник. И бързо разработиха ниско технологични и нискобюджетни контрамерки. Неспособни да ни победят в пряко стълкновение те започнаха да използват ИВУ, приготвени от подръчни материали и взривявани чрез мобилни телефони. След като започнахме да поставяме на автомобили скъпоструващи заглушители на мобилните мрежи те започнаха да използват механични взриватели. А не бяха редки случаите, когато нашите заглушители нарушаваха собствените ни системи за връзка.  На механичните взриватели ние отговорихме с комплектуване на войските с детектори за металните компоненти на ИВУ. Талибаните усъвършенстваха своите „тояги и камъни“ създавайки ИВУ задействащи се от натиск и изработени от пенопяна, пластмаса и дърво.

С подобни ниско технологични контрамерки се сблъскахме и в други области.

Ние направихме сериозни инвестиции в технологиите на шифрирането и разузнаването, така че да предотвратим използването от противника на криптирането. Защото смятахме, че противника ще тръгне  по същата високотехнологична пътечка при разработка на собствените си системи за свръзка.

И между другото нашите способности да откриваме прости FM радиостанции просто деградираха.

 Талибаните не си даваха труда да шифроват собствените си съобщения. Те си говореха на открит текст използвайки прости радиостанции и голям брой мобилни FM-ретранслатори за предаване на слаби сигнали на големи разстояния.

И тъй като нашите войски нямаха способност да прихващат разговорите на талибаните се наложи да си купуваме от продаващите се на пазарите на Кабул скенери в диапазона на радиовълните на талибаните. Това оборудване стана стандартно, но ние обикновено откривахме ретранслационните кули, а не талибанския командир с неговата портативна радиостанция и бандитите му.

 Ал Кайда също се оказа обучаваща се организация.

Сблъсквайки се с нашите безпилотни летателни апарати тя разработи  ниско технологични контрамерки, съветвайки бойците си да използват боклук и тревни чимове за маскировка.  Вероятно тази тактика няма да успее продължително време, но е сигурно, че ще се появят нови ниско технологични контрамерки.

За да заключа ще кажа, че обикновено на високотехнологичните мерки се противопоставят високотехнологични контрамерки. За съжаление става и обратното. По този начин, вярвайки в своето технологично превъзходство, ние ставаме опасно уязвими от ниско технологични и нискобюджетни тактики на противника.

Какъв е моралът на тази приказка?

Някои вероятно ще го свържат с нашите грешки от11 септември.

Прави впечатление, че нашият интерес към войната в Афганистан и нейните уроци като че ли започва да спада.

Не беше ли така с Виетнам през 70-те години на ХХ век. Ние забравихме за асиметричния и партизански характер на войната, за силата на национализма и рисковете от окупация. След това в Ирак и Афганистан, ние мъчително повторно си припомнихме суровите уроци от Виетнам.

Днес много военни и цивилни лидери са готови да повторят нашия поствиетнамски ритуал за бягство от действителността.

Няма да има повече Ирак и Афганистан, няма да нападаме и окупираме територии със значителни сухопътни сили, няма да участваме в безперспективни антитерористични операции или в такива за поддържане на мира и стабилността. Не нужно да помним грешките си. Афганистанските уроци са неприложими в бъдещите войни, защото те ще бъда високотехнологични войни с високоразвит противник или противник, поддържан от високоразвити страни.

Може би да, а може би не?

Работата е в това, че да се подценява ролята на тоягите и камъните, както правят привържениците на кибернетичните и високотехнологични войни е грешка. Привържениците на кибернетичните войни и на концепциите за водене на войната във въздуха и в морето вероятно са прави, но е голяма грешка да се подценява тоягите и камъните.

На талибаните им трябваше много малко време, за да разберат, че на сложните военни технологии на САЩ могат да се противопоставят ниско технологични тактики. А какво пречи по същия начин да разсъждават китайците?