ВСЕЛЕНА НАРЕЧЕНА СИБИР


 


Тамара Ейделман, 28.04.2024 г.

Ще започна с нещо обикновено – Сибир е много голям. Няколко пъти летях със самолет от Москва до Владивосток и имах усещането, че от илюминатора виждам безкрая.

В Сибир има безкрайно разнообразие от природни зони, езици, големи и малки градове, села, номадски селища.

Той е безкраен източник на странни митове, които крият сибирската реалност от нас.

Гладуващите и замръзнали затворници бяха превърнати в герои на комсомолските строежи, а героичните чукчи, които най-дълго устояха на атаката на империята, бяха превърнати в герои на глупави шеги. Казаците-разбойници (което не отрича факта, че са били смели) станаха пионери, които героично служат на отечеството си. Много интересна археологическа находка на платото Укок е наречена принцеса и прародителка на жителите на Алтай. Могилите Пазирик се оказаха мястото, където се появяват духовете.

Всичко, което е било в Сибир преди хората от Русия да пристигнат, се оказа покрито с мъгла.

Но тук имало стотици хиляди години интересна история. Тук първобитните хора са живели много сложен и разнообразен живот. Множество племена са се придвижвали през Сибир към това, което хиляди години по-късно ще бъде наречено Америка.

Тук са се сменяли народи и цивилизации, идвали са завоеватели, някои от които са докосвали само краищата на тези места, други са се смесвали с местното население, създавайки невероятни комбинации.

Защо якутите са се преместили толкова далеч на север? Кои са били хората от Андроновската култура (общото наименование на група археологически култури от бронзовата епоха, обхващащи части от Южен Сибир и Централна Азия в периода XXI-XI век преди Христа - Н.К.), които са заемали хиляди и хиляди километри? Как неща от Централна Азия са се озовали в долината Пазирик? Защо новгородците вярват, че жителите на Угра умират за няколко месеца и след това оживяват, докато други живеят в морето?

Историята на Сибир е като „1001 нощ“ – тук една невероятна история се превръща в друга, те се преплитат, променят се, продължават напред.

Колко обедняваме самите ние, започвайки разговор за Сибир с „пионерите“, сякаш никой преди тях не е плавал по тези реки, не е ловувал в тези гори, не е създавал държави, не е скитал и не е воювал.

Тук са съществували необятни светове, чиито следи личат и днес – и то не само в музеите. Без да познаваме тези светове, не можем да разберем истински живота на Сибир през последните векове и днес.

Те са тук. Близки са. Трябва да ги видим.




Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

РУСИЯ ЗАТВАРЯ ЮЖНАТА СИ ГРАНИЦА

Изображение
  Джордж Фридман,   26 септември 2023 г. В момента Русия е фокусирана върху западния фронт – Украйна и съседните страни. Има обаче един друг фронт, който я засяга – нейната южна граница, която минава през Кавказките планини. На юг от тях се намират Армения, Азербайджан и Грузия. Планините защитават стратегически район на Русия. Районът на северозапад от планините води до Азовско море и украинската граница близо до Донбас, която е била силно оспорвана през годините. На североизток е река Волга и историческият град Сталинград, днес Волгоград. Земята на север от планините е равна и разстоянието от Астрахан до Крим е около 550 мили (885 километра). Една атака срещу Русия от юг би имала решителен ефект върху способността на Русия да води война в Украйна и в дългосрочен план може да прекъсне реки с критично значение като Волга и Дон. Следователно защитата на Кавказ от проникване на всякакви враждебни сили е жизненоважна. За Русия е наложително да владее  Северен Кавказ. Той е почти т
Прочетете още

ДОЖИВЯХ И ТОВА….

Изображение
  Да, уважаеми дами и господа! Доживях, началникът на ВМА да се сети след 27 години, че празникът на военномедицинската служба на Българската армия е на 1 септември (стар стил) 1879 г. , а не рождения ден на предшественика на днешната Военномедицинска академия – Първа дивизионна болница в гр. София 1 , както бяха решили негови предшественици. Само дето не спомена, кой и кога е определил тази дата за празник на българските военни медици. Със следващите редове 2 ще се опитам да възстановя историческата истина. Съзнавам, че написаното в личен блог, даже и след публикуването му във Facebook , не достига до много читатели, но у нас е така – достъпът до масовите СМИ не е даден на такива като мен. ** Идеята за определяне на дата, на която да се чества една от най-старите структури във войската се роди в главата ми в началото на 1993 г., когато като изпълняващ длъжността, застанах начело на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия. При избора имах две алтернативи
Прочетете още

ПРОРУСКИЯТ ЗАВОЙ НА СЛОВАКИЯ – ПРЕДВЕСТНИК НА ТЕНДЕНЦИЯ?

Изображение
  Григор Атанесян, руска секция на BBC, 22.01.2024 г. Една от основните теми през уикенда в европейската политика бяха изявленията на словашкия премиер Роберт Фицо за ограничаване на подкрепата за Украйна. В събота Фицо каза, че Украйна е корумпирана държава, която е загубила своя суверенитет и е попаднала под контрола на САЩ, и призова Киев да направи териториални компромиси с Кремъл. Той обяви отказа да доставя на украинските въоръжени сили оръжие от запасите на словашката армия. А министърът на културата на страната официално възобнови сътрудничеството с музеите в Русия и Беларус, преустановено след пълномащабната инвазия. Позицията на Фицо не е изненада, с нея той отиде на изборите през 2023 г. Въпреки това, преди избирането му, Словакия подкрепи Украйна с дела и думи – прехвърли оръжие и оборудване и призова САЩ и НАТО да действат по-смело. Сега, след Унгария, тя се превръща във втората страна от НАТО и ЕС, чийто лидер повтаря наративите на Кремъл. В тази светлина 2024 г.
Прочетете още