ПОСЛЕДИЦИ ОТ АТАКАТА В РУСИЯ

 

Антония Колибасану, 26 март 2024 г.

Как точно ще отговори Москва зависи от това кого смята за отговорен

Четири дни след терористичната атака в Москва най-важният въпрос е как ще реагира Кремъл – което ще зависи от това кой стои зад атаката. Ислямска държава (ИД) пое заслугата за атентата. Разузнаването на САЩ също смята, че това е дело на разклонението на ИД, действащо в Пакистан, Афганистан, Иран и Таджикистан. В подкрепа на двете твърдения има много доказателства, но Москва казва, че не е убедена.

Честно казано, има някои необичайни неща в инцидента. Четирима от предполагаеми атентатори бяха задържани и Федералната служба за сигурност на Русия вярва, че е хванала правилните хора благодарение на сканиращите системи, използващи изкуствен интелект, инсталирани за наблюдение на трафика. Очевидно нападателите са отпътували със същата кола, с която са пристигнали – рядко явление, като се има предвид, че нападателите са искали да се измъкват живи от ситуации като тази. Те бяха арестувани в Брянска област на магистралата, водеща към Киев, близо до границата с Украйна (но и недалеч от Беларус). Това беше цитирано от руския президент Владимир Путин като една от причините да се предполага украинско участие. И накрая –  твърди се, че извършителите, таджикски имигранти, които не са били известни като радикали, са извършили нападението срещу около 5000 щатски долара – необичайно ниска сума за лица, които очевидно нямат  кауза. Според руския вестник „Известия“, който е свързан със службите за сигурност, четиримата мъже са се събрали преди няколко седмици и вероятно са използвали Турция като база. (Радикализмът също не е нещо нечувана в Турция – през януари стрелец, за когото по-късно беше установено, че има връзки с Таджикистан, уби човек в католическа църква в Истанбул.)

Въпреки това в украинската връзка няма смисъл. В някои от руските медии се твърди, че ако въоръжените мъже се бяха върнали след инцидента в московската си квартира, те биха се смесили с милионите мигранти, които живеят там, което би затруднило идентифицирането им. Съобщава се, че камерите за видеонаблюдение около Москва не са имали проблеми да ги уловят да се движат с превишена скорост по пътищата.

Шофирането към строго охраняваната украинска граница със същата кола, която са използвали преди атаката, също изглежда необмислено. Сякаш са искали да бъдат хванати.

Въпреки това Москва не смята нападателите за глупаци. Въпреки че има доказателства, които предполагат, че мюфтиите в Турция са ги наели, руските официални лица изглежда вярват, че Кирило Буданов, шефът на шпионите в Украйна, е уредил наемането на въоръжените мъже в координация с радикални ислямисти в украинското посолство в Ансара. В подкрепа на това няма доказателства. В края на краищата украинските плановици щяха да знаят, че магистралите от Москва са покрити с видеонаблюдение и вероятно нямаше да се провалят сами при бягството.

Москва ще трябва да отговори и част от нейния отговор ще бъде да реши дали Ислямска държава е единствено отговорна или е имала помощници. Ако Москва приеме, че ИД е действала сама, тогава тя ще трябва да се съгласи, че предупрежденията на САЩ за нападението са били верни, и по този начин да признае, че не е действала според разузнавателната информация, получена от Вашингтон. С други думи, руското правителство ще трябва да признае своята некомпетентност по въпросите на сигурността – не по-малка от това време на войната, която води в Украйна. Шансът това да подтикне Москва към сътрудничество с други страни е малък. Франция и други европейски страни засилиха сигурността си след атаката и предупредиха своите граждани за повишен риск от тероризъм. Ако Русия наистина иска да сложи край на войната в Украйна, е възможно да използва заплахата за колективната сигурност, за да започне да говори със Запада като съюзник. Това би оказало допълнителен натиск върху Украйна да седне на масата за преговори. Това обаче може да е рисковано за Русия.

Обвиняването на ИД би насочило вниманието към Таджикистан, като се има предвид националността на нападателите. Въпреки че не е тайна, че радикалният ислям е във възход в Таджикистан, въпросът има последици за Русия, като се има предвид, че антимигрантските чувства в страната са силни. Етническият национализъм, особено руският национализъм, е често срещан електорален троп в руския политически спектър, включително преди току-що проведените президентски избори. Прехвърлянето на цялата вина върху имигрантите може да разпали междуетнически конфликт – нещо, което Москва трябва да избягва на всяка цена.

От друга страна, ако Москва реши, че Киев е замесен, тя ще има всички основания да засили военните си усилия. (Москва може дори да обвини Запада в намеса. В крайна сметка съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан пътува до Киев и увери Украйна в подкрепата на САЩ само няколко дни преди атентата.) Изглежда, че това може да е избраният от Кремъл. На 25 март Путин призна, че радикални ислямисти са извършили атаката, но каза, че настояването на Вашингтон за невинността на Киев е подозрително. В крайна сметка Москва вероятно ще хвърли поне част от вината върху Киев.

Изглежда, че възмездието на Москва вече е започнало. На 25 март Русия започна третата, за последните пет дни ракетна атака срещу украинската столица. В същия ден руското министерство на отбраната разпространи кадри, показващи как „екипажи на армейската авиация успешно изпълняват бойна мисия“ в източноукраинския район Купянск. Русия атакува на 24 март важна инфраструктура в Лвов, при която една руска крилата ракета навлезе за кратко на полска територия и предизвика реакцията на Варшава. Руският посланик пренебрегна протеста на полското правителство и предпочете да не се срещне с външния министър на Полша заради инцидента, което е признак за дипломатическа ескалация в отношенията между Русия и страна-членка на НАТО.