СТРАТЕГИЧЕСКИ МОМЕНТ ЗА ЕВРОПА

 

Джордж Фридман, 27 февруари 2024 г.

Изминаха две години, откакто Русия нахлу в Украйна, така че е време да изложа стратегическата ситуация, както я виждам. През февруари 2022 г. твърдях, че Русия нахлу в Украйна главно, за да увеличи стратегическата си дълбочина. Войните срещу Русия, водени от Наполеон и Хитлер, бяха осуетени от големите разстояния, които нашествениците трябваше да преминат, за да стигнат до Москва – и от не малко количество руска кръв. Това разстояние изтощава нападателите, разбивайки ги, докато стигнат сърцето на Русия. Събитията от 2022 г. за мен не бяха по-различни: Войната имаше за цел да увеличи разстоянието между Москва и Запада, особено НАТО. Не бях привърженик на тезата, че поведението на Русия се дължи на въстанието на Майдана в Украйна през 2014 г., което свали проруски лидер и установи прозападно правителство и за което отговорността е на Вашингтон.

Според мен Америка нямаше намерение за евентуално нахлуване в Русия, въпреки че имаше немалък интерес от ограничаване на руското влияние. Руското разузнаване е компетентно и е малко вероятно Кремъл да е получил доклади за американски планове за нахлуване преди войната в Украйна. Но държавните намеренията могат да се променят за минути. САЩ и НАТО не бяха в състояние да нападнат Русия. И все пак Русия се опасяваше, че намеренията им могат да се променят. Войната трябва да започне тогава, когато врагът няма намерение да се бие и има ограничени възможности.

Тези сметки накараха Русия да нахлуе в Украйна и по този начин да създаде огромен буфер срещу американско нахлуване, ако САЩ променят позицията си. Атаката срещу Украйна се оказа неуспешна. Москва очевидно възнамеряваше бързо да надвие украинците сили, преди САЩ или НАТО да могат да се притекат на помощ. Вместо това Русия понесе значителен брой загуби, човешки и икономически и преживя опит за преврат от частна военна компания на фона на собствените си демографски проблеми.

Русия не успя да се възползва предимството на изненадата. Без съмнение това беше мотивирано от предположението, че заплахата от руска инвазия ще предизвика страх и безредици в Украйна. Тази пропагандна кампания продължи месеци и убеди САЩ, че Русия ще атакува. Това накара Вашингтон да предприеме спешно увеличаване на въоръженията и съвместно планиране с Киев. Американският императив беше да няма руска атака, която да доведе до падането на Украйна и по този начин да доведе Русия до границата на НАТО. Американците не бяха наясно какво ще се случи, ако Русия окупира Украйна – и вероятно руснаците също не бяха – но и тук решенията се основаваха отново но способностите, а не на намеренията.

Сигналът, че Русия ще нахлуе, означаваше, че Русия не може да разбие Украйна с един решителен удар. Поради това военните трябваше да променят плановете си, да реорганизират силите си и да разработят логистична система, способна да издържи продължителна наземна офанзива. През това време имаше безредици сред руските сили, като избухнаха и противоречията между ЧВК „Вагнер“ и руския Генерален щаб, която завърши с гореспоменатия неуспешен опит за преврат. Нещо повече, като предупреди за инвазията, Русия даде време на Украйна да разработи гъвкава отбранителна стратегия и на САЩ да предостави модерни оръжейни системи.

Последните две години струваха много на руснаците, а на украинците още повече. Русия се представи достатъчно добре, за да доведе конфликта до точка, в която ангажиментите на САЩ да бъдат изложени на риск , а с него и стратегията, която накара Русия да започне война, която не очакваше. Това е точката, която Русия стремеше да достигне – и в момента изглежда достигна.

Ако Русия превземе Украйна, въпросът, който е фундаментален за войната, е какъв ще бъде следващият й. ход. Путин даде да се разбере, че вярва, че Украйна е част от Русия, както и някои другите държави в региона. Намеренията са без значение, но ако Русия окупира Украйна и след това се стреми да отблъсне НАТО, намеренията трябва да бъдат съпоставени с възможностите.

САЩ вероятно ще изпратят повече оръжия, но Русия се осмели да навлезе твърде далеч в Украйна, за да бъде спряна от нещо по-малко от смазваща сила. САЩ водиха Втората световна война и Студената война, за да попречат на Европа да бъде превзета и контролирана от една единствена държава. Ресурсите на Европа представляват потенциална заплаха. Президентът Удроу Уилсън разбра това. Същото направиха Франклин Рузвелт и другите президенти на САЩ, които бяха начело по време на Студената война. Блокирането на Германия и Русия отдавна е основен принцип на външната политика на САЩ – не изключително за собствена им изгода, но основно в преследване на собствените им интереси.

Войната в Украйна е продължение на последователна външна политика на САЩ от началото на миналия век. Но това, което се случва в Украйна, ще повлияе на случващото се в Европа. Двете световни войни щяха да струват много по-малко, ако САЩ бяха действали по-рано. Въпросът сега е дали САЩ ще се конфронтират с Русия – която преследва собствените си интереси, както правят всички нации. Отговорът на този въпрос задължително включва Европа. Студената война създаде истински съюз. Трудно можем да разглеждаме днешната война в този смисъл. Истината е, че Европа е най-изложена на риск и трябва да осигури по-голямата част от финансирането и подкрепата за Украйна.

Ситуацията на континента е достигнала точка, в която трябва да се направи избор, а всеки избор имат цена. Лесно е да се твърди, че Украйна не е важна за САЩ, но от друга страна нашите бащи и дядовци биха могли да ни разкажат интересни истории  за Филипините или Северна Африка, които днес не означават много за нас. Те платиха своята цена.

Какво да очакваме сега?