„РАЗГОВОР ЗА ВАЖНИ НЕЩА“ – СЪЮЗНИЦИТЕ НА РУСИЯ

 

Тамара Ейделман, 28.01.2024 г.

Тази седмица в училищата в цяла Русия по време на часовете „Разговор за важни неща“ ще се говори за съюзниците и, според съветите на разпратената методичка, трябва да се обсъдят „традиционни ценности споделяни от съюзниците“.

Да проверим кои са те?

Настоящите съюзници на Русия са Беларус, Китай, Северна Корея, Хамас и талибаните. Какво общо има между тях? Православието? - хм... Обща история? Съмнително...

Диктаторският характер на държавите и организациите, тяхната омраза към Запада – това са традиционните ценности на днешните съюзници. За това ли се иска да говорим с децата?

Докато се подготвях за моя „Разговор за важните неща“, внезапно разбрах едно просто нещо – не винаги ти е необходим съюзник. Съюзници най-често се търсят, когато се готвиш на война. Разбира се, можете да подписвате споразумения за икономическо или културно сътрудничество, можете да сключите митнически съюз, но все пак съюзниците са преди всичко съюзници във войната.

А кой е бил съюзник на Русия през последните няколко века?

Австрия и Прусия, с които Русия поделя Полша през XVIII век.

Англия, Прусия и Австрия, с които Русия влиза в коалиция, докато се бие с Наполеон,

Наполеон, който принуди Русия да сключи Тилзитския мир и, между другото, поиска подкрепа от Александър I за неговите, Наполеонови, войни.

Германия и Австро-Унгария през 70-те години на XIX век, когато започва да се оформя системата от военни блокове, която след това ще доведе света до Първата световна война.

Франция и Англия, когато предишният съюз се оказва нежизнеспособен и така ще се създаде Антантата.

А черешката на тортата е нацистка Германия, когато през 1939 г. е подписан срамният пакт Молотов-Рибентроп.

След това, както знаем, СССР ще стане член на антихитлеристката коалиция, но по някаква причина тези съюзнически отношения ще се сринат веднага след войната и ще започне нова война – Студената война – конфронтация между съюзниците.

Изводът е доста прост – съюзниците нямат общи традиционни ценности. Те имат общи цели, понякога дългосрочни, понякога краткосрочни. И общо взето всеки се бори за собствените си интереси. Разбира се, обикновено съюзници се търсят сред тези, които са по-близо до вас.

Възможни ли са други, по-мирни съюзнически отношения? Разбира се, че са възможни. Русия имаше възможност след разпадането на СССР да създаде нова, по-миролюбива система, система на приятелски отношения със съседите, бивши части от съюза. В крайна сметка съществуваха икономически и културни връзки, обикновени човешки контакти. За това си струваше да се работи, но никой не искаше – нито Русия, нито съседите й.

Беше възможно да се развиват и отношенията със западните страни, но за това беше необходимо да се следва пътя на демократичното развитие и да се увеличи отвореността на обществото. Уви...

Какво бих направила в часа „Разговор за важни неща“ днес, ако трябва да говоря за съюзници? Бих разказала на децата за съюзниците на Русия, които споменах по-горе, бих ги помолила да ги обсъдят и да помислят за това какво е събрало конкретните държави във всеки конкретен случай. И още – да помислят с кои страни биха искали Русия да се сближи и с кои не – и защо. И необходими ли са ни „съюзници“? Не са ли достатъчни „приятелски настроени съседи“ или „бизнес партньори“?