САЩ ОТНОВО СЕ АНГАЖИРАТ С АФРИКА. ВАШИНГТОН СЕ ОПИТВА ДА ВЪЗВЪРНЕ ПОЗИЦИИТЕ, КОИТО ИЗГУБИ ОТ ПЕКИН И МОСКВА.

 

Ронан Уърдсуърт, 5 януари 2024 г.

Авторът е анализатор в Geopolitical Futures. Завършил е магистратура по геополитически изследвания в Карловия университет в Прага през 2022 г. Продължава да поддържа връзки с университета, включително подпомагане на текущ проект за партньорства на африкански университети и е съ-домакин на подкаст за геополитика. Преди магистърската програма, г-н Уърдсуърт е придобил бакалавърска степен по строително инженерство от университета в Сидни и девет години работи в Австралия, Европа и Южна Африка, достигайки до старши ръководител на проекти.

След три десетилетия на неглижиране на африканския континент, САЩ коригират стратегията си, за да ограничат нарастващото влияние на най-големите си съперници. Новият подход е подробно описан в доклад от август 2022 г. „САЩ. Стратегия към Африка”, който описва планове за по-прагматична политика към континента и по-голяма ангажираност в областта на сигурността и икономиката, а през декември 2022 г., президентът Джо Байдън беше домакин на среща на лидери и висши служители от 49 африкански държави във Вашингтон. Този нов фокус на САЩ върху прагматичното ангажиране в множество сектори стана все по-очевиден през 2023 г.

От Студената война до „Вагнер“

След като първата вълна на деколонизация измести европейските сили от Африка от средата на 50-те до началото на 60-те години на миналия век, глобалната конкуренция между двете нови суперсили, Съединените щати и Съветския съюз, хвърли сянка върху континента. За да овладеят съветското влияние и комунистическата идеология, САЩ създадоха партньорства и предоставиха финансова помощ и помощ за сигурност на приятелски африкански правителства, както и на групи, които се противопоставят на просъветските режими. Когато Студената война приключи, Африка падна надолу в списъка на приоритетите на външната политика на САЩ. В повечето случаи, когато се намесваше, Вашингтон беше склонен да набляга повече на придържането към западните идеали – демокрация, прозрачност и права на човека, които често се сблъскваха с интересите на авторитарните африкански режими. Тъй като Вашингтон предлагаше по-малко, но изискваше повече, нарастващ брой африканци започнаха да се съмняват дали САЩ могат да посрещнат нуждите на техните страни.

В този вакуум навлязоха Русия и Китай. Китайците предложиха инвестиции, а руснаците предложиха оръжия. Първоначално чрез ЧВК „Вагнер“, руските сили се настаниха в и около Сахел – в Мали, Буркина Фасо, Либия, Централноафриканската република и Судан – и успешно се включиха в инфраструктурата им за сигурност (да не говорим за доходоносните минни концесии). Водените от Запада усилия за изолиране на Русия заради нейното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. подтикнаха Москва да отдели още повече внимание и ресурси за Африка, където приятелските правителства помагат на Русия да устои на международния политически натиск, да избегне санкциите и да заплашва съюзниците на САЩ в Европа с енергийна несигурност и масова миграция. За САЩ стана ясно, че спешно е необходима нова стратегия.

Търговия, инвестиции и дипломация

Очертаната по време на срещата на върха на лидерите САЩ-Африка през 2022 г., първа голяма промяна беше ангажиментът на САЩ да инвестират US$55 милиарда в континента през следващите три години. През първата година САЩ и Африка подписаха стотици сделки на стойност най-малко US$14,2 милиарда. Те включваха инвестиции в малки инфраструктурни проекти, местно индустриално развитие и проекти за зелена енергия. Вашингтон създаде инициатива „Просперираща Африка“, която свързва американския и африканския бизнес за улесняване на търговията и инвестициите.

Мощен пример за променящата се политика на САЩ е Южна Африка, където САЩ (с подкрепата на ЕС) се стремят да противодействат на китайското господство в сектора на критичните минерални суровини. В продължение на повече от десетилетие (и с минимална конкуренция) Пекин грабна правата за африкански минерали и налива пари в африканската инфраструктура. Но сега САЩ, чрез фонда за партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции на Г-7, се опитват да наваксат. Основният проект, коридорът „Лобито“, включва изграждането на железопътна връзка между богатите на минерални суровини региони на южната част на Демократична република Конго, медния пояс на Замбия и Ангола. През октомври беше подписан меморандум за разбирателство и Африканската банка за развитие обеща да помогне за набирането на US$ 1,6 милиарда финансиране, в допълнение към самата вноска от US$ 500 милиона. След завършването му (което според официалните представители на САЩ може да стане в рамките на пет години), коридорът ще подпомогне регионалната търговия и ще осигури ефективен маршрут за минералните суровини в региона да достигнат до атлантическото крайбрежие и след това до пазарите в САЩ и Европа.

Освен търговията и инвестициите, служители на администрацията на Байдън пътуват често до Африка. Ще спомена само някои – вицепрезидентът Камала Харис посети Гана, Танзания и Замбия, първата дама Джил Байдън отиде в Намибия и Кения,  държавният секретар Антъни Блинкен се срещна с официални лица в Южна Африка, Демократична република Конго и Руанда през август, а министърът на отбраната Лойд Остин спря в Джибути, Кения и Ангола през септември. За първи път от десетилетия ръководителите на отдели и чиновници на САЩ бяха инструктирани да засилят ангажимента си с континента.

Бази и съдействие за сигурност

Управлението на отношенията в областта на сигурността представлява по-трудно изпитание, но новооткритият прагматизъм на Вашингтон се проявява и тук. Когато в Нигер беше извършен военен преврат, САЩ устояха на натиска от съюзници, особено Франция, да осъдят действията на новата хунта. Предпазливостта му се отплати. Френските военни бази в страната бяха затворени и френските сили бяха изгонени, докато американските войски в американска база за дронове останаха. (имаше и друг неуспех за Париж – американската минна компания Global Atomic се премести в уранодобивния сектор на Нигер, който преди беше доминиран от френската държавна минна компания Orano.) Дори ориентирането на военната хунта към Русия не промени радикално подхода на САЩ.

Друг пример е Централноафриканската република. Чрез ЧВК „Вагнер“ руските служби за сигурност се обвързаха тясно с режима на президента Фостен-Аркандж Туадера и наложиха значителен контрол върху икономиката на ЦАР. Правителството в Банги обаче очевидно не е затворило вратата за Съединените щати, тъй като се съобщава, че е в дискусии с частната американска военна компания „Банкрофт“ за създаването на военна база. Компанията ще обучава сили на ЦАР, ще защитава минните обекти и ще осигурява сигурност срещу въоръжени групи в страната. Изпълнителят има богат опит в Африка и работата с американската армия, след като е прекарал последното десетилетие в Сомалия, където е подкрепял американските и правителствените сили срещу терористичната група Ал-Шабаб. Руските медии обаче изразиха изненада от новината. Много от функциите, които „Банкрофт“ би предоставил, вече се управляват от руската армия, която пое договорите на „Вагнер“, което прави потенциалната сделка пряко предизвикателство за влиянието на Москва в Банги.

След много години на деангажиране, САЩ отново превръщат Африка в приоритет. Това до голяма степен е в отговор на маневрите на Китай да контролира стратегическите минерални запаси на континента и опитите на Русия да замени западните страни като доставчици на сигурност и да заобиколи западните санкции. По-прагматичната стратегия на САЩ вече дава плодове, но не е ясно колко успешна ще бъде в дългосрочен план.