ИЗВЪН ВЕКТОРА НА ЕВОЛЮЦИЯТА

 

Владимир Пастухов, 29.12.2023 г.

Ако звездите светнат в небето, това означава, че някой има нужда от това. Ако деспотичните режими демонстрират изключителна стабилност, това означава, че са изгодни някому. Исках да напиша няколко думи за неявните бенефициенти на путинския режим, които са гаранти за неговото агресивно възпроизвеждане. Но първо малко лични спомени.

В края на 80-те години, поради недоглеждане на властите, по това време бях студент в Киевския университет, получих пропуск за „специалното хранилище“, разположено до основната сграда на академичната библиотека. Посещавах го години наред и четях всичко подред. Освен материали за най-различни „врагове на народа“, попаднах на архива на академик Берг, който по незнайни причини беше попаднал в компанията на „забранените автори“. Веднага след отварянето му обаче мистерията нещата започнаха да ми се изясняват. В него имаше материали за насочената еволюция, които бяха доста скептични относно еволюционната теория на Дарвин. Владеейки добре математическия апарат, Берг твърди, че ако изборът на полезни изменения в биологичните обекти е случаен, то тогава времето за изминаване на пътя от Големия взрив до мислещия човек, ще е по-дълго от времето на съществуване на нашата Вселена. От това Берг прави заключение, че има вектор на еволюцията (еволюцията е целенасочена).

Връщайки се към действителността, ще отбележа, че заключението на Берг очевидно се отнася и за социалните системи. Пътят от дивачеството до съвременната цивилизация вероятно щеше да бъде много по-дълъг, ако не съществуваше определен „етичен вектор“ (етична насочваща), по който се извършва подборът на „полезни“ и сложни форми на човешко поведение. Не случайно еволюцията на човечеството, продължила милиони години, рязко се ускорява с появата на световните религии. След което основния път към съвременната цивилизация беше изминат за смешните няколко десетки хиляди години. Всичко това обаче не означава, че отхвърлените в хода на еволюцията „човешки качества“ са изчезнали. Те просто са изтласкани на заден план от този „антиподбор“ (целенасочен подбор, основан на новата етика).  но не се предадоха. Подобно на вирусите, най-старите обитатели на живата природа.

Според мен, режимът на Путин има почти неизчерпаем антицивилизационен мобилизационен ресурс. Основният бенефициент на режима днес е „човекът от гората” – тип, изостанал от еволюцията, насочена от „етичния вектор”. Неконкурентоспособен в условия на подбор, където правилата се диктуват от закони и институции, той се чувства като риба във вода, там където не важат никакви правила, освен елементите на насилие. В условията на устойчиво развитие на цивилизацията тези хора просто нямат шанс за нещо повече от това да бъдат нейната скапана периферия. При режима на Путин обаче, те се преместиха в нейния център и се настаниха там подобни хуни върху руините на Рим. Виждате ли как се е променил антропологичният тип на вашите телевизионни екрани? Сега новият неандерталец си организира там балове. И не само там, той завзема все нови и нови територии – Академията на науките и Съюза на писателите, Консерваторията и „Голубые огоньки“ (каквото и да означава това). Сега това е неговият свят, той е победителят в него и сега няма да се откаже от него без бой.

Сега проблемът не е в победата над Путин, а в победата над разпасалите се „хора от гората“. И малцинството ще трябва да победи, защото мнозинството винаги ще бъде на страната на тази „гора“.

Война на световете може да бъде спечелена само ако бъде намерен „етичния вектор“ на еволюцията и се придържаме към него.

Ако, разбира се, старецът Берг е прав...