СВЯТ БЕЗ „ГНЯВ“

 

Александър Баунов, 16.10.2023 г.

В петък ХАМАС призова мюсюлманите по света за „ден на гнева“ и световен погром над евреите. Светът взе мерки, но освен съвсем обикновени, по-скоро дори малки демонстрации, нищо подобно не се случи.

ХАМАС, който вижда себе си като авангард на световно мюсюлманско антиционистко антиимпериалистическо въстание, греши по познат начин. Мюсюлманите ценят живота си в западните страни много повече от това да разрушат европейска синагога, а в истинските ислямски страни хората са по-заети със собствените си дела, отколкото със световен бунт. Въпреки че петък е ден на началото на много въстания и революции на Изток.

Надценявайки се, ХАМАС прилича  на Русия,  опитвайки се да играе ролята глобален бунтовник, а на лидерите й им се струва, че подобно на руските, ще им бъдат простени и най-бруталните действия. И в двата случая е възможно зад действията им да застанат хора, които ги разбират, или дори им симпатизират, но малцина са тези, които ще се втурват да се присъединят към отрядите на бунтовниците и погромаджиите на световния ред.

Критиците на руския режим често са обвинявани, че живеят в собствен балон (нещо като ехо-камера, капан на социалните медии и на мейнстрийма в пресата), но критиците на критиците, глобалните бунтари, са още по-склонни да се окажат в същата позиция. Радикализмът създава силно ехо, което се приема като глас за мир. Това ехо може да се лута из ъглите на историята в продължение на десетилетия.

В обречения СССР, в навечерието на края му, все още се говореше за гибелта на световния капитализъм. Изглежда, че е нужна преоценка на търсенето на това, което бунтовниците и погромаджиите предлагат.