ПРИГОЖИН УМРЯ – НАПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО МОЖЕШЕ

 

Джордж Фридман, 29.08. 2023 г.

Шефът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин умря – умря от фатална доза самочувствие. Той направи три грешки. Първо, реши, че е компетентен военен командир. Второ, направи опит за преврат срещу бивш служител на КГБ, който страда от параноя. Последната му грешка беше,  че се провали във всичко, което опита.

Споровете кой го е убил и как е умрял са неизбежни. Измина достатъчно време от неуспешния преврат и смъртта на Пригожин, и изглежда съвсем разумно да се заключи, че руският президент Владимир Путин е решил да го остави жив.

В полза на това умозаключение се появиха странни теории. Любимата ми от тях беше, че Пригожин и Путин са си сътрудничили в организирането на преврата. Теорията така и не стигна до точката, в която да обясни защо Путин ще организира преврат срещу себе си, но очевидният факт –привидният преврат си беше просто преврат – беше толкова скучен.

Ранната теория за смъртта на Пригожин беше, че ракета „земя-въздух“ е свалила самолета му. Несигурният произход на тази ракета можеше да позволи на Путин да неутрализира подозренията, че е организирал убийството и, което е по-важно, да сигнализира, че той все още се притеснява за Пригожин. По-вероятно е бомбата да е била поставена в самолета, докато е стоял на пистата и се е подготвял да напусне Москва.

Но теорията за ракетите отваряше възможност за прехвърляне на вината върху американците или украинците. Проблемът с тази теория е, че Пригожин струваше за САЩ и Украйна повече като жив, отколкото мъртъв.

Пригожин изплаши Путин, като организира преврат, който се случи на 190 километра от Москва. Пригожин беше „готвач“ и приятел на Путин. Вероятно е бил на много вечери и други събития, където са се случвали неща, които Путин би предпочел да бъдат забравени и които враговете на Путин биха смятали за ценни. Неговото продължаващо съществуване можеше да накара руснаците (а и други) да повярват, че Путин е загубил решимостта си за действа, което руският президент не можеше да си позволи. Живият Пригожин беше кошмарът за Путин и американска и украинска мечта.

Съществува въпросът защо Путин е чакал толкова дълго, за да убие Пригожин. Мисля, че това се дължи на факта, че убийството веднага след преврата щеше да роди съмнения относно компетентността и възможността на Путин да контролира събитията в Русия. Той не искаше случилото се с похода към Москва да изглежда почти като успешно. Бързането да убие Пригожин щеше да замирише на страх. Оставиха го да се отпусне (докато наблюдаваха всяко негово движение), а това повиши възможността Путин да демонстрира, че не се страхува от „готвача си“. Дългият период на изчакване минимизира легендата за Пригожин и позволи на Путин внимателно да проведе дискусии с бивши служители на „Вагнер“ и други, които намалиха бдителността на все още живия Пригожин.

Последният и най-интересен въпрос е как и защо бивш „готвач“ на Путин стана шеф на паравоенна сила. Съединените щати също използват частни армии като Blackwater, но те не са на нивото на „Вагнер“. ЧВК беше значителна военна сила сама по себе си, което е много странно за Русия, имаща претенции за световен военен лидер. Групата беше използвана в различни конфликти, когато Русия не искаше да изпраща редовни военни части (или да ги използва за решаване на „мръсни“ от външнополитическа гледна точка задачи), но след началото на войната в Украйна Путин ги изпрати на украинския фронт.

Мисля, че причината беше в това, че Путин не вярваше на собствения си Генерален щаб. Започването на войната с масирано използване на танкове, без да се вземе предвид логистичната им поддръжка, вероятно е задълбочило тревогите му. Проблемът беше повече от явен, но руските военни не се отказаха от намеренията си и затънаха. Руската армия непрекъснато се опитваше да превземе градове без военно значение, вместо да се стреми да разбие силите на противника. На украинците беше оставена изненадваща свобода на действие.

Лошото представяне в началото на войната постави Путин пред дилемата –  временно да  отстъпи като продължи с тактиката на Генералния щаб или да въведе в бой ЧВК „Вагнер“, нетрадиционна, но безмилостна сила, по-добра от това, което имаше на бойното поле. И тук беше голямата му грешка. На бойното поле той разположи две армии под различни и конкуриращи се командвания. Вагнеровци също преследваха контрол над градовете, вместо да се опитат да унищожат украинската армия, както му е реда. Редовната армия и „Вагнер“ неизбежно започнаха да се състезават помежду си за ресурси и доставки. Артилерийските снаряди бяха предмет на „битки“, изразяващи се във все по-грозни публични спорове, за голяма радост на враговете на Русия.

Путин не оцени това, което сам беше задвижил и не се намеси решително. А Пригожин отиде твърде далеч, критикувайки Генералния щаб и косвено Путин. И когато Кремъл най-накрая се опита да го унищожи, Пригожин реши да елиминира Генералния щаб и да поеме контрола над войната. Тромавостта на неговия преврат показва, че той нямаше да реши никакви проблеми. Факт е, че войната трябваше да се води, за да се постигнат стратегически цели. Но висшето руско командване не беше подготвило армията си за война, защото Путин, човек от разузнаването, не разбираше логиката на войната, липсваха му или не успя да разпредели правилно необходимите ресурси, командирите му не бяха компетентни. Чувал съм девиза – „Никога не позволявай на гений от разузнаването да води война.“ Не зная дали Путин е гений, но ръководеше войната, вярвайки си, че е такъв.

Той оцеля в хаоса и уби човека, който се биеше в Украйна, макар и лошо.