ЗА „НЕОЧАКВАНИТЕ ТРУДНОСТИ“

 

Егор Ершов, 27 април 2023 г

Победата на Евромайдан беше шок за Путин и ватенкаджиите от руското общество

Всичко, което се случва около Украйна от 2013 г. насам, е още едно потвърждение, че катаклизмите се случват, когато хората неочаквано се сблъскат с някаква трудност.

Да започнем с това, че ако Москва от дълго време се противопоставя на разширяването на НАТО, то срещу разширяването на ЕС поне до ноември 2013 г. се правеше, че няма нищо против. Защо ли? Предполагам, защото идеята Европа от Лисабон до Владивосток и ЕС, освен различни икономически проекти, включваше и безвизов режим.

През 2013 г. на Украйна беше предложено асоцииране с ЕС, докато в същото време преговорите с Руската федерация за безвизов режим стигнаха до задънена улица. (това се случи поради разликата в политическите култури –  ЕС предлагаше процесът да стартира с родствениците и студентите, а Руската федерация – с чиновниците)

След това обиденият Путин изви ръцете на Янукович за  евро-асоциацията, а прозападната част от украинското общество, уверена, че безпроблемно ще бъде допусната в ЕС, се надигна и се започна.

От друга страна, победата на Евромайдан беше шок за Путин и ватенкаджиите от руското общество. И отново се започна.

Вторият кръг от събития е подвид на срещата с неочаквана трудност, причинена от илюзията за нови възможности.

Путин възприе изборът на Зеленски в смисъл, че Украйна е слаба. По подобен начин – израз на слабост, той възприе погромите на BLM в Америка и бягството на САЩ от Афганистан както и нарастването на противоречията между страните-членки на НАТО. 

Когато се оказа, че нито Украйна, нито Западът няма да направят наистина сериозни отстъпки, това се превърна в неочаквана трудност. Че като се започна...

Защо пиша тези неща? Ами за това, че днешните хлапета и млади технократи, когато сменят дядовците от Съвета за сигурност, не трябва да искат всичко отведнъж. Между другото, третата руска революция стана възможна вкл. благодарение на изключително разумното поведение както на тогавашните лидери на западния свят, така и на лидерите на постсъветското гражданско общество,  които възприеха „тактиката рязане на салам“.*

*-стратегия, при която голяма цел се заменя с поредица от малки, междинни цели. Стратегия може да бъде илюстрирана със следния пример – на щанда за колбаси застава клиент, който иска да му отрежат тънко резенче смядовски суджук, за да го опита. Продавачът се съгласява с мисълта, че ще спечели нов купувач. Историята се повтаря многократно, докато продавачът не се сети, че клиентът изобщо няма намерение да купува смядовска луканка. На всеки един етап от взаимодействието продавачът и клиента се намират в равновесието на Наш (вж. теория на игрите).

Коментари

Популярни публикации от този блог

РУСИЯ ЗАТВАРЯ ЮЖНАТА СИ ГРАНИЦА

ДОЖИВЯХ И ТОВА….

ПРОРУСКИЯТ ЗАВОЙ НА СЛОВАКИЯ – ПРЕДВЕСТНИК НА ТЕНДЕНЦИЯ?