ЕВРАЗИЯ Е В КРИЗА?

 

Джордж Фридман, 29 ноември 2022 г.

Демонстрациите срещу политиката на Пекин за нулев COVID се увеличиха през последната седмица, като хората изразиха разочарованието си не само от мерките за блокиране на градовете, но и от правителството и от президент Си Дзинпин. Този вид безредици са почти безпрецедентни в съвременната китайска история и със сигурност са причина за безпокойство сред управляващия елит.

От началото на пандемията Пекин последователно се стреми да овладее COVID-19 чрез блокирани на цели градове, при което влизането и излизането са ограничени, ако не и забранени, а дейностите са силно ограничени. Не е ясно защо правителството предприема толкова строги мерки. Никоя друга държава не е наложила тази степен на ограничаване, най-малкото защото разходите за това са много високи. Шанхай, най-важният финансов център в страната, беше затворен за седмици, а подобни затваряния се случиха и в по-малки градове. Какви са причините за затварянето, като имаме предвид, че практически е невъзможно да бъдат херметично затворени големи, гъсто населени и оживени китайски градове.

Остават две възможни обяснения. Едното е, че правителството се опитва да ограничи мутациите на вируса, за които външният свят не знае. Това обяснение е съмнително и във всеки случай не съответства на броя на труповете, които човек би очаквал от нов, по-смъртоносен щам. Второто и по-разумно обяснение е, че Пекин въведе драконовски политики, за да установи контрол върху места, които са размирни или нестабилни. В този сценарий COVID-19 е само претекст.

Хонконг е поучителен в това отношение. Не беше толкова отдавна, когато Китай преживя тамошните бунтове. Властите притиснаха града, но не и преди светът да види дълбокия гняв, изпитван от мнозина срещу Пекин. Наистина Хонконг научи континента на три неща:

-          че са възможни открити вълнения;

-          че въстанията могат да се разпространят и следователно трябва да бъдат скрити или омаловажавани на всяка цена и

-          че страна, зависима от международната търговия и инвестиции, не може да си позволи процес в съда на общественото мнение.  

Ако това наистина е била стратегията на властите, тогава тя се провали през последните няколко дни. Събитията могат да се оприличат на пожар в жилищна сграда и липса на институция, която да го загаси. Обществените настроения се превърнаха, както често се случва, в широко антиправителствено движение. Лозунгите на дисидентите бяха съсредоточени върху загубата на свобода, наложена от блокирането, преди да ескалират в осъждане на президента Си и Комунистическата партия, призовавайки ги да се оттеглят.

Това в никакъв случай не означава, че демонстрациите са повсеместни, нито, че режимът ще падне. Все още не е ясно дали това е предимно младежко движение, а ако е така, то е много по-малко ефикасно от това, ръководено от по-възрастни професионалисти от средната класа. Нито пък е ясно колко са масови и интензивни протестите – колко града са включени, колко от протестиращите призовават за ново правителство, колко са организирани, при колко полицията и армията е трябвало да се намесят и т.н. Трябва да се има предвид и фактът, че протестите не избухнаха за една нощ.

Китайската икономика се представя много слабо през последните години. Тъй като износът срещна съпротива, икономиката започна да зависи все повече от вътрешното потребление и от вътрешните инвестиции. Преходът беше груб, както обикновено се случва за страните в тази ситуация. Това неизбежно повдига въпроса, особено сред младите, какъв живот предстои. След десетилетия на експлозивен растеж, обръщането на очакванията може да бъде мъчително.

Банковите протести в провинция Хенан са едно нещо, откритият, генерализиран политически гняв – друго. Призивът за край на комунистическото господство е необикновен и честно казано ми е трудно да го приема на сериозно, особено ако не е известно от кого идва, освен от недоволните младежи. Или, казано по друг начин, ще повярвам, когато го видя. Правителството почти сигурно има способността да смаже този потенциален бунт, ако сметне за необходимо. Напълно възможно е правителството да вярва, че движението ще изчезне от само себе си.

От по-широка геополитическа гледна точка, ако това по някакъв начин е началото на нещо ново, силата на Китай става съмнителна. Случващото се е във време, през което силата на Русия става нетрайна,  а ЕС е все по-несигурен относно своята единна посока на развитие. Това означава, че Евразия е в криза, а на свой ред – че относителната мощ на Съединените щати ще нараства драматично.

Важно е да се отбележи, че ако Русия не стабилизира позицията си в Украйна, ако ЕС не се обедини, както трябва, и ако китайските демонстрации не са нещо повече от кратък миг, е напълно възможно да възникне един нов свят.