ОТ СИБИР НАПРАВО НА ФРОНТА. КАК ЩЕ ВОЮВАТ ВОЙНИЦИТЕ, КОИТО НЕ СА ДЪРЖАЛИ АВТОМАТИ В РЪЦЕТЕ СИ И ЗАЩО МОБИЛИЗАЦИЯТА НЯМА ДА ПОМОГНЕ НА ПУТИН

Павел Аксьонов, Иля Абишев, Екатерина Седлярова, Святослав Хоменко, BBC, Руска служба, 5 октомври 2022 г.

Мнозина вече нарекоха мобилизацията жест на отчаяние – твърде късно и твърде несръчно. Руската армия, готвена за регионални победоносни войни, всъщност не разполага с необходимите мобилизационни структури, а самите мобилизирани не могат да се превърнат в действаща армия за кратко време. Такива военни едва ли ще могат да се конкурират сериозно с въоръжените сили на Украйна на бойното поле.

„Във вторник, 27-ми, те ги отведоха, от 27-ми до 29-ти прекараха нощта в 32-ри военен лагер. И вчера в един и половина бяха отведени на границата в Ростовска област. Сега чакат техника, която да ги транспортирана в Луганска област. Никаква подготовка, никаква", майка разказва пред URA.ru историята на сина си, мобилизиран от Екатеринбург, който поради астигматизъм не е служил в армията, но е изпратен, очевидно, на война.

Друг мобилизиран – 26-годишният Кирил, сибирски барабанист и бас музикант, свирил на рейва в Томск в началото на септември, а на 29-ти отишъл в поделението. Той също не е служил в армията.

Тези две истории са доста типични за мобилизацията, обявена от Владимир Путин на 21 септември. Поради прекомерно усърдие на място (призовките се връчват безразборно на всички) и липсата на добре работеща мобилизационна система, военните служби не могат да се справят с натоварването, мобилизираните се настаняват в неподготвени за живот сгради, често без отопление и тоалетни, а някои са принудени да нощуват на открито.

Русия има спешна нужда от жива сила на фронта. Армията, която нямаше време да укрепи отбраната след пробива на въоръжените сили на Украйна в района на Харков, претърпя ново поражение в района на Лиман и сега отстъпва в района на Херсон.

Експертите твърдят, че основната причина за тези поражения е липсата на военен персонал в предните части. Мобилизацията, според плана на руския президент, очевидно е предназначена да реши този проблем и така двама млади мъже от Сибир, които никога не са стреляли с Калашников, отиват на фронта, за да помогнат на редовната армия.

Наследството на СССР

За това, че мобилизацията в Русия едва ли ще повиши боеспособността на армията, военните експерти говорят още от първия месец на войната. Руските въоръжени сили се подготвяха не за голяма война, а за локални специални операции.

Руската армия се смята за наследник на съветската, но се различава от нея както количествено, но най-вече качествено.

След разпадането на Съветския съюз въоръжените сили на Руската федерация бяха силно редуцирани и въпросът тук беше не само в невъзможността да се поддържа голяма армия, но и в липсата на необходимост – Русия вече нямаше задачата да бъде готова за трета световна война с НАТО.

Реформата, извършена от министъра на отбраната Анатолий Сердюков, имаше за цел да оптимизира въоръжените сили за задачите, които тогава изглеждаха актуални – борбата с тероризма и уреждането на малки регионални конфликти.

НАТО транспортираше товари през територията на Русия за своите собствени и приятелски сили в Афганистан, използваше военни бази в съседни държави, а тези, които бяха недоволни от тази ситуация, изглеждаха като изгнаници, останали в далечното минало. Към началото на 1988 г. броят на въоръжените сили на СССР е 4,2 милиона души. До 2008 г., когато започна реформата на въоръжените сили в Русия, числеността на армията беше 1,2 милиона души, а след съкращаването в нея останаха по-малко от милион военнослужещи.

Реформата, както писаха много военни експерти, до голяма степен никога не беше завършена. Например през 2012 г. военният експерт Александър Храмчихин отбелязва, че института на сержантите, на които до голяма степен е поверено обучението на редници, не е възстановена в армията – „Повечето от сегашните сержанти са изключително слабо мотивирани, нямат необходимите лидерски качества, имат ниска психологическа стабилност и образователен ценз“.

Американски военни експерти – старшият сътрудник в Института за външнополитически изследвания Роб Лий и директорът на Програмата за руски изследвания в CNA (Сингапурски англоезичен новинарски канал – Н.К.) Майкъл Кофман в статия, публикувана в списание New Times през юли 2022 г., пишат, че в резултат на това руското министерство на отбраната трябваше да направи компромис, като остави в сухопътните войски и лошо обучени наборници и войници по договор.

При новия министър Сергей Шойгу руската армия започна да възстановява дивизии и армии. В крайна сметка липсата на опитни военнослужещи по договор на фона на опитите за поддържане на общата структура на армията се превърна в некомплект на частите, а след началото на войната в Украйна частите се оказаха със сериозен недостиг на военен персонал – неопитните наборници рядко биваха изпращани на фронта, и просто нямаше достатъчно войници на договор.

В резултат на това Русия влезе във войната с армия с излишък на военна техника и остър недостиг на персонал, се казва в статията на Кофман и Лий.

Наистина, във войната в Украйна не е необичайно офицерите да командват малки подразделения – около взвод или дори по-малко.

Това може да обясни големите загуби сред офицерите. Според ВВС към 2 септември от 6024 идентифицирани убити руски военнослужещи в Украйна, 1025 души (17%) са офицери, сред които четирима генерали и 35 полковници.

Смъртта на офицер на бойното поле често означава, че той е бил принуден да командва войници в боя като сержант – лично да ги води в атака или отбранява позицията –  вместо да ръководи боя чрез подчинените. В Съветската армия имаше кадрирани части, които бяха комплектувани според щатовете за мирно време, предимно с офицери. Смяташе се, че по време на война те ще бъдат доокомплектувани до щатовете за военно време с войници-резервисти, те бързо ще възстановят военните си умения, ще преминат бойна сглобяване и армията ще получи повече или по-малко готови бойни единици. Кадрираните части бяха премахнати по време на реформите от 2008 г.

Вероятно сега или ще създадат нови части от мобилизираните, или ще ги изпратят на фронта, за да попълнят съществуващите, които изпитват недостиг на войници. Възможно е двата процеса да протичат едновременно.

Как се бият необучените войници?

За руските военни не е трудно да разберат колко боеспособни могат да бъдат необучените новобранци – в контролираните от Кремъл ЛНР и ДНР от няколко месеца тече не просто масова мобилизация, а истински лов на мъже. Изпращат ги на фронта направо от улицата с автобуси и микробуси. Както разказа пред ВВС войник, който е воювал на страната на т.нар. народно опълчение на ДНР и руската армия, по време на масовата мобилизация на фронта са попаднали различни хора. Сред тях е имало и такива, които са се държали спокойно, но много често са били много уплашени – „по време на експлозиите някои от тях просто се сгушваха в ъгъла на окопа и лежаха като парализирани, а други изпадаха в истерия.

На 7 септември бившият „министър на отбраната на ДНР“ Игор Гиркин (Стрелков) написа в блога си как донецкото „опълчение“, състоящо се от необучени войници, се бие. Според него „в началото на кампанията дори командирите на роти дори не знаеха как да заредят пълнител за картечница“.

„Някак си в края на лятото противникът внезапно откри силен артилерийски огън по окопите на ротата. Тъй като всички позиции бяха предварително простреляни от украинците, командният пункт на ротата беше веднага унищожен. Заедно с единствения „тапик“(жарг. ТП, телефон полеви – Н.К.). Единият взвод от ротата, който нямаше командир (беше се разболял преди седмица, тъй като бяха го мобилизирали с диабет) избяга, веднага след като обстрелът спря, когато войниците от втория взвод се показаха на бруствера бяха веднага разстреляни от украинците или  взети в плен. Третият взвод успя да се организира и да отвърне на огъня. Би се целия ден и дори успя (вероятно) да му нанесе загуби“, пише Гиркин.

Той отбелязва, че неподготвеното подразделение не е снабдено с инженерна техника и му е назначен търде голям учатък за отбарана.

Полевият командир на самопровъзгласилата се ДНР Александър Ходаковски, който стана известен през 2014 г. като началник на батальон „Восток“, също описа в Telegram канал действията на неподготвено подразделение, очевидно и с неопитен командир.

„Пристигат подразделенията, сформирани още преди обявяването на мобилизацията, а поведението им прилича на поведение на диво животно, родено и отгледано в зоологическа градина. Една рота зае позиция в населеното място до нас, настани се, нареди сандъците с боеприпаси в правилната геометрична форма, а техниката разположи наблизо – за удобство. А нашите офицери, отишли да организират взаимодествието, виждайки тази картинка, даже не успели да кажат „веднага занесете боеприпасите в укритията“, когато позицията била засипана от украински артилерийски огън… Днес колона от същата „гвардия“ решила да се движи от точка А до точка Б и се оказала в позициита на противника. Малко хора са успели да останат живи“, пише Ходаковскии .

Съдейки по коментарите в социалните мрежи и пресата, някои от мобилизираните по правило, но не винаги с опит във военната служба, се изпращат веднага на фронта. Най-вероятно те ще попълнят вече съществуващите подразделения.

Други са изпратени в учебни центрове, където вероятно ще формират нови бойни части. Тези части може да се сблъскат с недостиг на опитни офицери, оръжие и оборудване.

Руското министерство на отбраната обещава да не изпраща необучени войници на фронтовата линия.

„Гражданите, призовани от резерва при частична мобилизация, и доброволците започнаха бойно сглобяване на подразделенията на полигони в непосредствена близост до районите на изпълнение на бойни задачи“, съобщиха от Министерството на отбраната на 29 септември. След завършване на бойното сглобяване, частите, комплектовани от мобилизирани граждани и доброволци, ще започнат да изпълняват задачи по контрол и отбраната на освободените територии, както и да действат в състава на части за усилване или в резерв“.

„Мобилизираните могат да бъдат използвани на контролно-пропускателни пунктове или да носят носят гарнизонна и караулна служба. Те могат да заменят части, комплектуани с войници по договор в Сирия, Карабах, Сахалин и Курилите“, каза пред BBC руски военен експерт, пожелал анонимност – „Разбира се, че някои ще отидат на фронта в Украйна“, добавя той.

Междувременно в социалните мрежи има много съобщения, че мобилизираните се изпращат на първа линия дори без опит в службата.

„Държал е автомат в ръцете си няколко пъти“

„Брат ми е служил в армията, преди три години. Беше обикновен пехотинец. В понеделник уж ги заведоха в тренировъчния лагер. Обуха ги там, обуха ги. И казаха, че след няколко дни щяха да бъдат изпратени на фронта. Никакво обучение, нищо. По време на службата той е държал автомат в ръцете си няколко пъти“, разказва Татяна, жителка на Омска област, в интервю за Mediazona (медия обявена в Русия за „чуждестранен агент“).

Кирил (съименникът на лицето, споменато в началото на статията) в мирно време е преминал „обучение“ в Еланския гарнизон, новината за което влезе в медиите в първите дни на мобилизацията. Мобилизираните са настанени на земята в палатки под снега. Кирил смята,че няма да ги обучават тъй като няма капацитет за обучение. Той обяснява, че няма достатъчно инструктори за такъв огромен гарнизон с разери на град и добавя, че „пехотата не се нуждае от обучение. "

„Една учебна рота се състои от 120 млади новобранци средно, те се ръководят от 12 младши сержанти – спомня си Кирил обучението си в гарнизона. - Цялата тази банда се контролира от четирима офицери, половината от които постоянно са в отпуск, и един командир на рота. Това обучение продължава четири месеца и в резултат на това никой не знае и не може да нищо. Това е добре установена схема на обучение и е просто невъзможно да се изработи нова, която май не е нужна никому“.

В Република Башкортостан стрелецът Юрий научава, че се формира мотострелков полк от три батальона, всеки с четири роти от 120 души. През следващите дни, пише той, се очаква да бъдат изпратени допълнителни четири хиляди души в Украйна. Наборникът е оптимист: „Всички са служили, всички знаят как се правят нещата, още помним“. Той не знае подробности за бойната подготовка или не желае да разкаже, но пише, че „ще научат всичко, за да победят“.

Юрий обяснява, че е необходима победа над всеки, „който се опитва да диктува своите условия на Русия, да налага свои правила, да иска нещо. Победа над всеки, който е срещу нас. Цената може да бъде всякаква,но във вените ни тече кръвта на нашите деди и ние нямаме право да съдим“.

Има ли значение големината на армията?

Израелският военен експерт Давид Генделман написа в своя Фейсбук, че като се има предвид, че приблизителният размер на руската групировка в Украйна е 170 000 души, и 300 000 мобилизирани, за които говори Сергей Шойгу, ще имат съществена роля.

„Стрелците и други прости военни специалности, според опита на мобилизираните в ЛДНР и много руски доброволци, могат да бъдат изпратени почти без подготовка, максимум от няколко дни до няколко седмици. Бойната ефективност на такъв стрелец ще бъде ниска поради липса на подготовка и неопитност, но това е друга цел и като цяло проблемът на ВС на РФ в Украйна не е в качеството, а в количеството. При танкистите, артилеристите и т.н., обучението трябва да е по-дълго в добрия смисъл, но явно ще направят всичко възможно най-бързо, поне в тази вълна на мобилизация“.

Колко ще бъдат мобилизирани в Русия не се знае. В пресата имаше информация, че тази цифра се съдържа в седми параграф от указа на Владимир Путин, който беше скрит. „Новая газета. Европа“, позовавайки се на източник, съобщи, че според закона за частична мобилизация могат да бъдат призовани до един милион души. Имаше и по-големи числа. Кремъл официално отхвърля тази информация, но няма точни данни, а мнозина не вярват на обявените от Шойгу 300 000.

Ефектът от обучението върху бойната ефективност, например на екипаж на танк, е обект на изследване още от съветската епоха.

През 1989 г. чиновник от Комисията на Президиума на Съвета на министрите на СССР по военно-промишлените въпроси Юрий Костенко пише статията „Влиянието на квалификацията на танковия екипаж върху бойната ефективност на танковете“, в която критикува съветската система за обучение на танкисти.

Той привежда конкретни данни, от които следва, че в танков двубой вероятността за победа над врага от екипаж със средна, дори не ниска подготовка е три пъти по-малка, отколкото за висококвалифициран такъв.

 „Според проучване на възпитаници на един от учебните центрове те нямат необходимите познания за системите на танка, а подготовката им за експлоатация бронетанковата-техника оценяват, в най-добрия случай с 30 ... 40% (останалите 70 .. .60% те трябва да получат в линейни, т.е. бойни единици). Причината за това е неоправданото методическо и техническо опростяване на занятията в учебния център. По този начин в линейните единици от всеки три екипажи, само един обучен, а два са в етап на обучение“, се казва в статията, написана през късната съветска епоха.

Обучението в учебния център тогава продължава шест месеца. В същото време танкисти се обучаваха на танкове Т-72 и Т-80, които сега участват във войната в Украйна.

Както казва Андрий Тарасенко, украински експерт в областта на бронетанковата нехника, пред ВВС, дори ако хората, които са служили в руската армия, бъдат изпратени на фронта, това не гарантира високата им квалификация, тъй като в Русия от съветско време се обръща малко внимание на подготовката на танкисти.

„Нормите за разход на боеприпаси и моторесурси, в СССР, и то по време на неговия разцвет,  бяха такива, че само един от 10 обучаеми мерачи имаше реален шанс да стреля с щатен боеприпас, а пробегът на обучаем механик-водач не надвишаваше 1000-1500 километра. И тази незадоволителна ситуация не само че не изчезна, а се задълбочи“, – казва Тарасенко – въпросът не е дали екипажът ще възстанови бойните си умения, а дали първоначално е придобил тези умения?“ – добавя той.

Съдейки по публикации в социалните мрежи и разкази на очевидци, в украинската война руската армия страда от липсата на опитен военен персонал, по-специално танкови екипажи. В същото време много от оцелелите в битките придобиха необходимия боен опит и започнаха да действат много по-ефективно.

Голяма част от това се отнася и за други професионалисти, вариращи от пехотинци до оператори на зенитно-ракетни комплекси. Бойният опит се заплаща с живота на военните и за да станат поне малко боеспособни необучените подкрепления, те трябва да бъдат изпратени в тила за обучение. Подобно обучение обаче изисква изтеглянето на опитен военен персонал от фронта, отслабвайки бойните части.

„Цената на недостатъчното обучение, както се е случвало повече от веднъж в историята ни, ще бъде заплатена с човешки загуби“, отбелязва Андрей Тарасенко.

Недостатъците на слабо обучени, но многобройни войски не са характеристика само за модерността. Те са описани още през 20-те години на миналия век в книгата „Стратегия“ на руския и съветски военен теоретик Александър Свечин.

„Лошият войник има същия стомах, заема същото място във вагона, изисква същата поддръжка от невоюващи както добър войник. Но той струва много повече, тъй като войната вече е започнала – той изразходва боеприпаси несравнимо по-неикономично, а автоматичните оръжия в ръцете му е ужасно средство за прахосничество. Всички предмети за снабдяване в лошата рота се унищожават с удивителна безмилостност; това е продупчено сито, винаги разкъсано и невъоръжено, тъй като продава снаряжение и губи шинели и ботуши, зарязва оръжия и телефони на бойното поле“, се казва в книгата.

„Тя (лошата рота) изразходва същите усилия като една добра рота, когато гази калта по пътищата или трепери в дъжда, задръства болниците с пациенти несравнимо повече, изтощава местните ресурси, отблъсква съчувствието на местното население, търпи тежки загуби в битка (включително и самонаранявания)", пише Свечин.

Проблеми със сержантите

В руската армия има остър недостиг на опитни младши бойни командири. Тя наследи този проблем от Съветската армия.

Трудности с набирането на младши командни кадри имаше и в късния СССР. В следвоенните години такъв проблем не съществуваше – по-голямата част от сержантите и старшините, да не говорим за офицерите, бяха ветерани от фронта и авторитетът им сред младото попълване беше безспорен.

Когато ветераните започнаха да се пенсионират след войната, Съветската армия започва да изпитва недостиг на опитни младши командири. Частично тази празнина успяха да затворят бившите срочнослужещи, решили да останат в армията. Но те не бяха достатъчни за всички войски.

И тогава в Съветския съюз възникна нова система на военна йерархия – „дедовщината“ (думата е непроводима на български, означава тормоз на младите войници от стария набор, старослужещите – Н.К.). Функцията на подофицери се пое от старослужещите – „дядовците“. Тази армейска „институция“ заимства престъпни традиции, жестока е, уродлива и противоречи на принципите на военната йерархия, но работи. Офицерите разчитат повече на „дядовците“, прослужили година и половина, отколкото на младите сержанти, повикани преди шест месеца и дошли в поделението след завършване на училището за младши командири.

С изключение на повторно назначените срочнослужещи сержанти (и по-късно мичмани), институцията на сержантите в съветската армия беше бутафория. Войник от първата година на служба с две ленти на пагона няма реална власт – „дядовците“ управляват всичко, а сержантът от първа година според техните концепции беше същият „въздухар“ като другите наборни войници. Разбира се, през втората година сержантът ставаше това, което трябваше да бъде, но всеки друг войник от наборната му служба можеше да го замести – „Саня, отивай да пушиш, аз самият ще се занимая с възпитателна работа с този въздухар“.

В бойни условия – както беше в Афганистан и Чечня – опитът често се оценяваше повече от лентичките и звездите на пагоните. „Дядото“, разбира се, си е копеле, но в битка, ако стане тежко, най-вероятно ще помогне, разсъждаваха младите войници.

Кой ще командва масата от мобилизирани?

В новата руска армия „дедовщината“ не е изчезналАа.

„На какъв авторитет ще се радва сред 40-45-годишните мобилизирани току-що завършилия военно училище – лейтенант, или дори капитан, който е минавал под масата по времето, когато тези мъже са щурмували чеченските хълмове и укрепени райони“? – пита бивш военен, служил в съветската армия.

„Дори за 30-годишния обикновен запасняк, 23-годишен лейтенант е просто дете. Същият „въздухар“. „Дядовците могат да уважават офицер, само ако има боен опит. Иначе могат да го пратят по дяволите“, казва той. А от къде да се вземат бойни офицери? От фронта разбира се, защото „тиловите плъхове“ ще бъдат разкрити бързо, независимо от ранга им.

Каква е ползата от "дядовците"?

Уменията, научени в една война, често са безполезни в друга. По време на първата чеченска кампания афганистанските ветерани ръководеха войските, които се насочиха към Северен Кавказ. Тогава те получиха съобщения от оцелелите като „момчета, вие не сте виждали истинска война“, спомня си служил в Афганистан.

„Съветите на „афганистанците“, които преминаха през войната, често се оказваха неподходящи, тъй като условията за битка в планинските пустини на Хиндукуш срещу разпръснати, леко въоръжени и най-често слабо обучени муджахидини бяха много различни от войната в гористите планини на Северен Кавказ срещу бойци, много от които бяха обучени в съветската армия, бяха добре въоръжени и екипирани“, спомня си военен. В Украйна руската армия се сблъсква с много по-страшен противник, а опитът от предишни военни операции – било то Чечения и Грузия, и още повече Сирия – беше не само безполезен, но и вреден. Съвременната война се е технологизирала и ако войник безсмислено следва тактиката отпреди 20 години, шансовете му да загине на бойното поле са големи. На видеоклипове често можете да видите войник седи в окоп, крие се, не стърчи, не пуши, не издава местоположението, но дронът лети и пуска върху него.

Равнище на физическа подготовка

Равнището на физическа подготовка е много важно за мобилизирания войник. Всъщност професионалният военен е спортист (за професионалните спортисти, а в много спортове и по-рано, 35-40 години е възрастовата граница, след която кариерата приключва). В челните редици има 50-60-годишни спортисти и военни, но това е по-скоро изключение.

Нивото на стрес, с което се сблъсква един войник във военна зона, е огромно. Например товарът носен на раменете от картечар от десантна единица, може да бъде 60 или повече килограма. Стандартният боекомплект за картечница „Калашников“ е 2000 патрона 7,62х54, всеки с тегло 22-25 грама в зависимост от типа им. Общо около 50 кг. Един такъв боекомплект може лесно да се изразходва за половин час интензивен бой. Самата картечница е 9 килограма. Резервна цев, кутии и колани за картечницата, сапьорна лопата, каска, бронежилетки – още 15 кг.Плюс униформата. Също така би било хубаво да имате радиостанция, термовизионна камера, бинокъл, комплект за първа помощ, суха дажба, бутилка вода, спален чувал, постелка, наметало и топли дрехи, да не споменаваме куп други полезни малки неща.

Половината от боеприпасите, картечните кутии и коланите могат да се носят от втория номер на изчислението. Но той също има собствени автомат с боекомплект и същото оборудване и обикновено товарът се разпределя поравно. В Афганистан и Чечня раницата на парашутиста преди излитане е тежала около 60 килограма. Съвременното оборудване стана по-добро и по-леко, но основните – оръжието и боеприпасите – не станаха по-леки. С всичко това често може да ви се наложи да бягате или да се окопавате.

„Войната е преди всичко тежка, мръсна работа, често на предела на човешките сили. Тя не е мястото за романтици, нагледали се на патриотични филми и пропити от пламенни речи по телевизията. Особено за онези, които не са повдигнали по-тежки неща от халба бира през последните пет-десет години", – казва бившият военен.

Как ще отговори Украйна?

Израелският експерт Давид Генделман, който е убеден, че количеството на живата сила все още е от голямо значение в съвременната сухопътна война, отбелязва, че Украйна разполага с достатъчно войски, за да сдържи руската армия дори след попълването й след мобилизация.

„Затова украинското ръководство държи милион души под оръжие и не пуска мъже в чужбина, защото те ще са необходими за следващите мобилизации. Защото числеността има значение. Правилното използване на човешкия ресурс е важно нещо, но за това първо трябва да го притежавате. И без тази огромна армия главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валери Залужни, при целия си талант, можеше само да отхвърли само списание „Time“, и никакви Haimars нямаше да му помогнат. И украинското ръководство знае това много добре.

Украинският журналист Юрий Бутусов, който се занимава с военни въпроси, каза, че пристигането на десетки и стотици хиляди новобранци на фронта ще позволи на руската армия да насити отбранителните линии и съответно да усложни настъпателните действия на украинците. Но той не вярва в способността на частите, които ще се основават на мобилизираните, да водят активни бойни действия.

Съветникът на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михайло Подоляк каза в интервю за BBC, че изявлението за мобилизирането на 300 000 новобранци в руската армия е трябвало да има по-скоро психологически ефект, тъй като моилизирането на огромен брой неподготвени хора в една неефективна армия не е в състояние да повлияе значително на това, което се случва „на терен“.

Подоляк припомня, че мобилизацията, която официално започна в Украйна в първия ден на инвазията, 24 февруари, все още продължава – макар и не с толкова ускорени темпове, както в първите седмици на войната.

„Ние ще наблюдаваме математиката, която ще се случи на бойното поле и ще направим някои корекции, ако е необходимо. Но отново подчертавам, че нашата мобилизационна програма отдавна е завършена. Днес мобилизацията се основава главно на някои специфични, редки военно-отчетни специалности", каза Подоляк за ВВС.

Украйна все още забранява на мъже на възраст от 18 до 60 години да пътуват в чужбина, с редки изключения. Наскоро едно от тези изключения беше премахнато –  граничната охрана спря да пуска студенти от чуждестранни университети извън Украйна, поради честото фалшифициране на документи.

Очевидно подобни ограничения се запазват от властите поради вероятността от такова развитие на събитията, при което много хора ще трябва да бъдат повикани под оръжие.

В скорошно интервю за Интерфакс-Украйна министърът на отбраната Алексий Резников отказа да даде директен отговор на въпроса дали руската мобилизация може да доведе до допълнителна мобилизация в Украйна, като припомни само, че Киев предприема предварително определени стъпки за формиране и обучение на резерви.

Така например, каза той, Великобритания е поела ангажимент да обучи 30 000 войници за украинската армия – „мотивирани хора, а не подгонени като стадо овце“. Примерът на Лондон, според министъра, ще бъде последван от още няколко западни страни.

Ясен отговор на въпроса за допълнителната мобилизация в Украйна, казва Резников, може да даде само Генералният щаб на Въоръжените сили.

Украинското военно ръководство все още не е публикувало плановете си в отговор на руската мобилизация.

Само дето в първия ден от провеждането й, главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни отправи лаконичен призив – „Ние ще унищожим всеки, който дойде на нашата земя с оръжие, независимо дали доброволно или чрез мобилизация“!