ИМИГРАЦИЯ, ИКОНОМИКА И ИТАЛИАНСКИТЕ ИЗБОРИ

 

Джордж Фридман, 27 септември 2022 г.

На парламентарните избори, проведени през уикенда, Италия избра твърдо дясна партия. Резултатът показва, че италианците са недоволни от реалността в страната. Италия има третата по големина икономика в Европейския съюз след Германия и Франция, но нейните икономически и социални реалности са много различни от други много развити страни от континента в смисъл, че нейната икономика е по-малко продуктивна и генерира повече дългове. Италианците смятат, с известно основание, че Европейската централна банка следва парична политика, която е от полза за Германия, която иска да запази стойността на еврото като нетен кредитор. Италия предпочита много по-различната политика на евтините пари, разумно предпочитание, като се има предвид, че е нетен длъжник. Една единствена европейска банка не може да обслужва и двата интереса. Но като се има предвид размерът на Германия, нейните икономически резултати са огромен компонент от финансовото благосъстояние на Европа, което означава, че ЕЦБ трябва да подкрепи германската позиция.

Логиката диктуваше, че Италия ще избере правителство, което вижда в ЕЦБ заплаха за италианския просперитет. Нашата позиция отдавна е, че напрежението между Италия и Германия относно паричната политика би представлявало най-голямата заплаха, може би смъртоносна, за Европейския съюз. Предвид настъпващата зима европейските политици ще защитават интересите на собствените си избиратели и следователно ще следват различни политики. ЕЦБ няма да може да хармонизира икономиките на Европа и ако руското ембарго продължи, конкуренцията между нациите ще бъде интензивна. ЕС е създаден, за да осигури мир и просперитет, както гласи мотото му. Мирът е нестабилен, а просперитетът се изплъзва. Изборите в Италия са сигнал за криза.

Междувременно имаше още един проблем, който надвисна над изборите – нелегалната имиграция. Този проблем е изправен пред Европа от 2015 г., когато огромен брой мюсюлмански мигранти дойдоха на континента. По онова време относително отворената имиграция беше политика на ЕС, но съпротивата беше значителна. Привържениците на политиката смятаха, че държавите членки имат морално задължение да приемат мигранти. Но опонентите твърдяха, че от страните членки се очаква да приемат твърде много мигранти и че блокът и неговите поддръжници, особено тези от богатите страни, изтъкват своето морално превъзходство, без да плащат сметката.

За да разберeте тези проблеми, бих вмъкнал моя опит като млад имигрант в Съединените щати, нещо, което съм правил и преди. Аз съм имигрант и със сигурност не се противопоставям на имиграцията. В същото време разбирам стреса, който имигрантите оказват върху системата, и страха от имиграцията. Този страх не може да бъде отхвърлен, като го наречем расизъм. Разходите за имиграция се поемат от групи, на които е трудно да поемат тежестта. Проблемът обаче не е само финансов. Когато имигрантите пристигнат в дадена страна, те не живеят сред богатите. Вместо това те са насочени да живеят сред най-бедните в обществото.Bottom of Form

Имигрантите също са чужденци и често не разбират страната домакин. Родителите често отиват да работят на черно, а децата им са оставени да се оправят сами. Поради липсата на родителски надзор, имигранти от една и съща страна се скупчват заедно и избухват войни – между евреи и пуерториканци, ирландци и чернокожи, италианци и доминиканци. Извършват престъпления, жителите са ограбвани и в апартаментите им.

Въпросът е, че имиграцията е брутално преживяване за младите и още по-ужасно преживяване за жителите, които са се заселили там преди години. Това беше кошмар, особено за възрастните хора. Който можеше, избяга. Който не можеше – оставаше. Това беше опитът на имигрантите, и опитът на работническата класа и пенсионерите. Вината не беше на никого, освен на тези, които подкрепяха политиката, без да разбират какво означава мащабна имиграция и не направиха опит да смекчат кризата, която тя предизвика.

Забелязах модел в Ню Йорк, който виждам в Европа и другаде. Най-страстните защитници на имиграцията не живеят в кварталите, в които се заселват имигрантите, нито имат представа до какво ще доведе сблъсъкът на културите или какво правят тийнейджърите без надзор. Ако нищо от това не се случва в техните квартали, не че те са безразлични към хаоса – това е, че те просто не могат да го проумеят.

Нарастването на враждебността към имигрантите в Европа ще нарасне, когато имигрантите бъдат изпратени в най-бедните квартали на най-бедните страни. Не ме бъркайте с противник на имиграцията. Аз съм тук в Америка като емигрант. Но също така знам, че няма мемориал с имената на тези, които са платили за тях.

Проблемът с имиграцията съществува във всички страни. Но в Европа това разединява повече. Америка е нация от имигранти и всички ние имаме предшественик, който е дошъл тук или е бил доведен тук, с изключение на коренните американци, които са тези, които са платили за първата вълна. Но разбирам италианската позиция относно имиграцията, която може да се обобщи като – „Нека всички да отидат в Германия“. И тук се срещат икономическите и имиграционните въпроси, създавайки мощен нов проблем, подхранван от презрението, към тези от моралните висши класи, които се противопоставят на имиграцията. ЕС ще бъде разкъсван от тези проблеми.